Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Смолянска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Народната сватба - от годежа, до повратките

Народната сватба е своеобразно съкровище на изкуството, символи и обреди. Някои хора са вярвали, че с колкото повече обреди е придружена сватбата, толкова по-сигурно е да се сбъднат пожеланията за щастие, дълъг живот, многодетност. Днес ние изпълняваме онези от ритуалите, които имат здрав смисъл и носят аромата на нещо свидно от някога.

Церемониалът на сватбата е доста дълъг, започва от годежа и свършва до повратките (първото гостуване в бащината къща след сватбата). Самата сватба се е извършвала от четвъртък до понеделник. Ритуалите в дома на момъка и момата са различни както за тях, така и за техните близки.

В дома на момата в четвъртък се събират дружките й, за да омесят и опеят тестото. На много места този момент се нарича замески. Като месят, пеят:

"Вила се лоза винена,
винена и ракиена,
не било лоза винена,
ми било мома и момче,
на едно място седеха,
та една дума думаха
и една слага слагаха."

Момите омесват колачета с една птичка отгоре, направена от тесто, и ги раздават на момчетата. После играят и пеят в чест на бъдещата невеста. Понякога това трае до съмване. Свирят гайди, тъпани бумтят, песни огласят къщата и двора. На други места в деня на замеските се изпича голям кравай медник, който още топъл се разчупва шумно от всички.

Важен момент от сватбата е приготвянето на сватбеното знаме, пряпор или уруглица. То обикновено е червено или бяло или пък бяло и червено. Закачено е на прът и е окичено на върха с цвете и позлатена ябълка. В китката се слагат червени конци, защото според народа червеният цвят носи само добро. В Родопско самото сечене на пръта е съпроводено с церемонии и песни. Отсичането трябва да стане с един удар, за да не повтарят младоженците. В корена му слагат хляб, кукла, орех и изливат вино. Знамена се правят и в двете къщи. При извеждането на момата те се съединяват.

Приготовленията стават и в момковата къща. Врят казаните с гозби, месят се по няколко фурни с хляб. Момите се събират у момкови, за да пукат пуканки и да ги нижат на червен конец. После с тях украсяват калпаците на момчетата, които помагат в подготовката на сватбата у момкови. Всичко е придружено с песни.

В последната вечер момите отново се събират при годеницата, за да й подготвят и булото. Плетат й плитките по нов начин и играят последното момино хоро. Момъкът също се прощава с ергенството. Момите пеят, докато бръснарят го бръсне. Брадата хвърлят в реката, та по вода да се реди животът му.

Трогателно е предаването на момата на другата къща. На колана на булката момите връзват червена широка панделка. За нея хванат татко й я извежда на двора. Тя обръща поглед към вратата и прави три поклона за сбогом на къщата. Гайдата и тъпанът повеждат момата, хваната от девера и кръстника, които развяват пряпора. Драматичен е този момент "мома се с рода прощава".

"Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава...
- Прощавай, родо големо,
простете, мамо и тате,
азе си, мамо, отивам
на чужди врате момкови,
момкова майка да слушам!"

Интересни обреди се извършват при посрещането на булката у момкови. По пътя звучат песни:

"Я излез, мале момкова,
да видиш чудо големо
какъв ти паун долете
и пауница по него".

В с. Бяла черква, Павликенско, пеят:

"Как се дели жито от слама,
тъй се дели чедо от мама".

Там поднасят на булката сол и хляб и пъстра стомна с вода. Тя е стигнала до вратата по бяло платно. Свекървата отчупва залък хляб, поръсва го със сол и го подава на снаха си, а после и на сина си. Това прави до три пъти. Тя ги запойва с вино, подслажда ги с мед. Това е така нареченото "захранване и запойване", че отсега нататък са едно цяло, имат един и същи нужди и желания. Влизайки в къщата, невестата намазва горният край на вратата с мед и масло, та сговорно да живеят. По бялото платно, което е постлано в стаята от външния праг до огнището, булката влиза с невръстно дете от майка първескиня, символ на новото семейство. Под дясната ръка тя носи обреден колак - да е сит животът им. След пищната гощавка булката дарява с ризи, чорапи, кърпи.

Вълнуващ момент от сватбата е и разливането на виното. Това става в полунощ, когато младоженецът го налива в чаша, а булката я поднася на свекървата и за първи път я нарича "мамо". После чашата се налива за свекъра. Ще го нарече "татко". Така тя поднася вино на зълви, етърви, девери и на всеки един от присъстващите с определено обръщение. Така ще се обръща към тях цял живот. Този момент в пернишко се нарича "кръщене".

Разбулването на булката става в понеделник. Булото се сваля от кумата, която го мята на овошка и там стои известно време.

Сватбата, която, е една сложна система от ритуали, символи, традиции, в своята основа е славянска по произход. Освен по обредните моменти това се вижда и по реквизита - сватбения хляб, сватбеното забраждане и др.



Сийка Няголова
Еднорого сватбено дръвце "кожел" от Родопите Сватбено забраждане на омъжена жена от Ломско

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Обичаи - Народната сватба - от годежа, до повратките - Ягодина, Смолянска област, информация, история, култура, забележителности в Ягодина, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Ягодина, снимки от Ягодина, туризъм в Смолянска област, настаняване в хотели в Ягодина, Смолянска област; частни квартири в Смолянска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.