Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Швеция 

Населено място: 

Гьотеборг, ах, Гьотеборг!

Като пътуваш за Скандинавия, никога не забравяй да вземеш колкото може повече и по-силен алкохол!
Като пътуваш за Скандинавия, никога не забравяй да вземеш колкото може повече и по-силен алкохол!

На 30 години Леа Щрайзанд вече е наричана "тайната кралица на берлинските лезебюнен" – немските сцени за автори, които представят творбите си на живо. Гласът й е дълбок, гърлен, невероятно примамлив; историите й са до една забавни и много лични. Страницата с ангажиментите й включва датите, на които тя има изява в някое култово място за четене в Берлин или другаде, и завършва делово с "Винаги. Всеки месец". Вероятно поради постоянните си ангажименти като авторка Леа все още не е успяла да завърши скандинавистика. Но от пътеписа й може да си помислите, че изобщо и не й се иска.

Като студентка по скандинавистика все ми намекват, че съм избрала специалността само заради хубавите мъже. Не е точно така. И жените им са хубави. Например Сабина. Тя живее в Гьотеборг, червенокоса е и ми е приятелка. Бях й на гости седем дена.

Първи ден
След като се приземи, самолетът трябваше много бързо да спре, а после даже да обърне, за да не остави пасажерите си насред полето с овцете, които най-спокойно си се разхождат тук.
Летището им е миниатюрно. Даже предполагам, че жената, която ни махна с палката, после сменя униформата, за да обслужва гишето на check-in, ако междувременно вече не продава някой плюшен лос на павилиончето. На никого не му хрумва да ми проверява паспорта.
На спирката за към града мярнах един много сполучлив скандинавски екземпляр: два метра висок, метър в раменете, стоманеносини очи. В автобуса седнах до него. Оказа се ирландец, отивал на гости у приятелката си. Зъбите му обаче бяха много смешни.
Гьотеборг е симпатичен! Навсякъде тези пъстри дървени къщички и мостове над водата, а около тях нахвърляни скалисти хълмове и постоянно ти се иска да сръгаш човека до себе си и да възкликнеш: "Леле, гледай каква красота!"
Има и ужасно много небе. Сигурно защото къщите са толкова нисички. И времето е хубаво, и трамваите им са сини, на най-малко 30 години. Има и пътища за велосипеди. Ще караме много колело, каза Сабина. А също така ще ядем риба, ще пътуваме до морето, ще спим до насита и ще пием ужасно много кафе.
Като подарък й донесох Зоненалее 1. И водка. Като пътуваш за Скандинавия, никога не забравяй да вземеш колкото може повече и по-силен алкохол. Познавам един, дето замени бутилка водка за десет грама трева.

Втори ден
Откакто вчера гледахме Зоненалее, Сабина иска да има "многофункционална масичка". Опитах да й обясня, че една от причините, поради която родителите ми са излезли на демонстрации през 1989, е било тъкмо да се освободят от тези "многофункционални масички". Не иска и да чуе.
Колелото нямаше скорости и кормилото беше изнесено много напред. Нещо като средновековен уред за разпъване. Антон, мъжът на Сабина, не можа да разбере защо изобщо доброволно сядам на него: "Ако искаш да се правиш на спортистка, мога да ти изпусна малко въздух от гумите и да сипя пясък върху веригата", каза той.
Шведите обичат сигурността. При каране на велосипед носят каски, спират на всеки светофар, даже и ако далече на хоризонта не се мярка никаква кола. А на тротоарите слизат от колелото!
Построили са ужасно много бункери, веднага се разпознават по високите им като на катедрали врати, които стърчат върху скалите. Изразих учудване: "Нали шведите не са участвали във Втората световна война?" "И шведите се чудят за какво им са", каза мъжът на Сабина. А пък Тухолски е казал: "Не бива да надценяваме шведите. И те са задници като всички останали." Той е умрял в Гьотеборг.
Май утре вече ще ядем риба.

Трети ден
В едно кафене си поръчах кафе на норвежки и дори си го получих. Скандинавските езици са забележителни. Шведите и норвежците се разбират без проблем и ако си учил норвежки, трябва само от време на време да заместваш "е"-то в думите с "а".
Норвежкото "Йег тар ен коп кафе" гласи на шведски: "Йаг тар ен коп кафе". Всички датчани могат прекрасно да четат, обаче тях никой не ги разбира, защото винаги говорят така, все едно са натряскани или са с картоф в устата. Веднъж една норвежка се качила на такси в Копенхаген и таксиметровият шофьор (емигрант от Пакистан) викнал възхитен: "Разбирам те! Ти говориш така, както аз пиша!" Можете да си представите неговото учудване, когато разбрал, че тя говори език, който никога не е учил. Впрочем финландците никой не ги разбира, а пък исландците са безнадежден случай, с тях вече никой не иска да разговаря.
Всички тук непрекъснато се наливат с кафе. През деня. Вечер - с ракия. Ако им се намира, разбира се. И всяка сутрин гълтат по един аспирин. Постепенно започвам да свиквам с главоболието си.
Вече знам и защо в шведските кримки никой не бутва вратата, за да влезе в стаята: всички врати се отварят навън.
Днес сякаш мярнах един мой състудент. И двамата се направихме, че не се виждаме. Само испанците се радват, когато срещнат свой сънародник в чужбина, всички останали панически се разбягват.
Рибата се отлага за понеделник, утре ще пътуваме до морето!

Четвърти ден
Морето е мокро и огромно. С параход стигнахме до остров, наречен Брено. Тук идилията беше в рамките на поносимото. На връщане неволно станахме свидетели на природно чудо: той стоеше на един стадион и тъкмо беше съблякъл фланелката си. Така се заплеснах, че се спънах в Сабина, а тя възкликна: "Леле, гледай каква красота!"
В Гьотеборг има едно място край морето, което се нарича Пристанище на мечтите. Тук са закотвени всякакви развалини на кораби и лодки. Грамада от натрупани стари мотори, мирише на бензин и байц. Тук почти всеки гьотеборгчанин има по корабче, което поправя през свободното си време. Мъже седят и ловят риба. Русокоси деца в гумени ботуши препускат с крясъци из местността. Какъв кич, казваш си, обаче така или иначе те обезоръжава.

Пети ден
Току-що обясних на Сабина, че Morgenlatte3 не означава първото кафе с мляко за деня.
По-нататък, пети ден...
Най-големите критици на лосовете са абсолютни невежи! Видях с очите си няколко и ми се прииска да съм поне за мъничко на тяхно място, за да разбера какво е да имаш достойнство.
А Сабина ми показа емблемата на града: огромна статуя на Посейдон със страшно малка пишка. Като казвам малка, значи малка. Не като на старите гърци, там поне си казваш: "Абе, не е голяма, но може да се поработи по въпроса..." Не! Това си беше микропенис! Много съжалявам, но не можах да не избухна в смях. Сабина ми разказа, че морският бог някога си имал подобаваща по размер висулка, но градските съветници се оплакали и казали, че ще прави лошо впечатление, ако на Авенюен (един вид – градското стъргало) някакъв гол мъж се перчи с потентността си. Може и да имат право, защото ако се приближиш, трябва да го гледаш отдолу и тогава един нормален по размер, имам предвид реалистично представен пенис, би изглеждал по-скоро внушителен. За градските съветници направо прекален. Но чак такъв мъничък и тъничък! "Може пък да е страстен", каза Сабина. Ще им се на гьотеборгчани! При по-внимателно разглеждане на произведението на изкуството прави впечатление, че за разлика от покритата със зелена патина статуя въпросното нещо лъщи като златно. Сякаш някой го полира. И освен това, много странно, Посейдон се намира в море от пяна. Сабина казва, че е така, защото вчера е било неделя, а като си пийнат в неделя, хората сипват прах за пране във фонтана. Питам се какво ли още правят гьотеборгчани със статуята, като си пийнат.
След кастрацията скулпторът все пак се е смилил и му е пъхнал в ръката огромна риба. Зигмунд, Зигмунд, виждам те как се почесваш зад ухото!

Шести ден
Днес бяхме в аквариума. Там има една риба, която просто прилича на купчина лайна! Най-сериозно: черна, навита на руло купчина, лежи в дъното на басейна и от време на време тежко се размърдва. Бъррр!
А днес ядох нещо наистина много шведско. Добре де, за закуска имаше млечна каша и от техния сладък хляб. Антон разказа, че преди сто години, след една лоша жътва, бил издаден закон хлебарите да слагат в хляба захар, за да не гладуват шведите. И после така си останало. Много страхотни на вкус са обаче бюлетата, канелени охлювчета – тук ги ядат почти толкова много, колкото пият кафе. Бюле са добро средство да подкупиш някого: "Ако искаш нещо от мен, дай ми бюле и го имаш!", казва Сабина.
Днес най-после трябваше да ядем риба, но след двете рибни преживявания край фонтана и в аквариума нямах никакво желание. Даже не знам кое от двете е по-ужасното – пенис или лайна в устата.
Плюс другото рибният пазар беше затворен. Почти всеки ден си правехме спагети или ходехме на френски ресторант или на суши. Гьотеборгчани ядат непрекъснато суши. На всеки пет минути разходка из центъра ще минеш покрай най-малко шест "суши ресторангс". Може да е супер шик и ужасно здравословно, но на мен ми е солено, някак сухо и твърде студено. И много рибно. Исках нещо наистина шведско, затова днес ми поръчаха "ен халф шпесиал". Това е хотдог без лук и кисели краставички, но отгоре върху саламчето в хляба слагат картофена каша (!). Не мога да си спомня някога да съм яла нещо по-противно!
После вкъщи решиха да сготвят макарони със спанак. Сабина застана пред микровълновата със замразения спанак и каза следното красиво изречение: "Сега стопиваме спанака." Бях се отпуснала уморена на един стол и тихо се радвах. Тя се обърна и ме попита: "Правилно ли го казах?" "Не – отговорих. – Но си запази версията, мъжете го намират секси!"

Седми ден
Тъжна съм, защото днес пътувам за вкъщи. И Сабина е тъжна. Антон каза: "Хубаво е, че беше тук."
Сабина ме изпрати до автобуса за летището и ми плати билета, защото вече нямах достатъчно крони. А на летището трябвало да си купя още едно кафе и бюле, каза тя. После се качих и тя ми махна, а аз малко се разплаках.
На летището си поръчах на блестящ скандинавски последното "коп кафе" и огромен канелен охлюв и послушах още малко шведите да говорят на красивия си език. После, тъкмо когато се качих на малкия самолет насред малкото летище и погледнах през прозореца към овцете и дървените къщички, някой седна до мен. "Леле – каза моят състудент, – гледай каква красота!"



Леа Щрайзанд, списание Нея, бр. 7 2009 г.

В Швеция всички непрекъснато се наливат с кафе (през деня) Гьотеборг е симпатичен! Навсякъде тези пъстри дървени къщички и мостове над водата, а около тях нахвърляни скалисти хълмове и постоянно ти се иска да сръгаш човека до себе си и да възкликнеш: "Леле, гледай каква красота!" В Гьотеборг има едно място край морето, което се нарича Пристанище на мечтите

форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.