Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Норвегия 

Населено място: 

Круиз из Норвегия

Берген - Вратата към фиордите
Берген - Вратата към фиордите

В 2 ч. сутринта, далеч зад Полярния кръг, нощта прилича на ден. Навлечен с два дебели пуловера, пийвайки бренди, аз стоях на студения вятър и гледах как слънцето не иска и не иска да се скрие зад хоризонта, независимо колко дълго го преследвахме на север. Прогонвахме сънят, тежащ върху клепачите ни, съзерцавайки вълшебната панорама, която се плъзгаше покрай нас: извисяващи се, остри и тесни, губещи се в небесата планини, разливащи се помежду им смарагдовозелени долини, напръскани с керемиденочервените покриви на малки къщички, сивите, сурови лица на отвесните крайбрежни скали, рибарските селца, закътани в малки заливчета, талазите черна вода, люшкаща се като река в дълбоките фиорди, проблясваща на незалязващото слънце като люспите на праисторическо чудовище, което се прозява и леко помръдва в съня си.

Врата към фиордите

Ако лятото е най-хубавото време в Норвегия, то жителите на Берген - Вратата към фиордите - рядко имат възможност да му се насладят. В скалистия им анклав почти целогодишно вали дъжд. Когато се качихме на кораба за към Нордкап, кълбести облаци изпълваха небето и се носеха по него като викингски кораби, опънали червените си квадратни платна. Ако жителите на Берген се правят, че не забелязват лекия ръмеж, то е защото след него градът изглежда още по-красив, особено когато слънцето пробие облаците и огрее с някой срамежлив лъч мокрите улици, които изглеждат като гланцови след дъжда.

Разположен на полуостров, с къщи, катерещи се по седем хълма, които обграждат пристанището, център на града до 1070 г., Берген е първата столица на обединена Норвегия, един от важните търговски центрове на Ханзата. Дълги редици от дървени къщи, обточващи Бриген, както се е наричало средновековното пристанище, сега са включени в списъка за опазване на световно културно наследство на ЮНЕСКО. Рибният пазар предлага лъскави риби и всякакви морски деликатеси, отделно или в пълнежа на сандвичи, каквито тук много обичат и дори се извиват опашки от хора. Всички културно и спокойно изчакват реда си. И аз изчаках моя. Херинга, майонеза, сирене, маслини, яйце, лук... и всичкото това на едно място. Питателна храна за мрачния север, който изсмуква силите.

За селище, което е известно със своите пешеходни пътеки из околностите си, рибен център и пристанище, от което тръгват круизните кораби за Нордкап, Берген притежава забележителна арт колекция: в музея Стенерсен са изложени оригинали на Пикасо, Хокни, Кандински и Миро, както и най-доброто от Едвар Мунк извън Осло.

Топло вино с билки в най-северния град на света

Корабът "Северната кралица", на който се бяхме качили ние, минаваше покрай някои от най-красивите фиорди на планетата ни. На път за Нордкап, спряхме в Молде - малко селище, оглеждащо се в кристалните, тюркоазени на цвят води на поредния фиорд, притиснат от 220 метрови, заснежени скали, от чийто ръбове заплашително висяха козирки от сняг, готови да полетят в пропастта и при най-слабия полъх на вятъра. Обновено през 50-сте год. на ХХ в., сега Молде се гордее с дървени къщи, боядисани във весело жълто, червено, зелено, че и оранжево дори. И докато по-голямата част от групата ни нападна кръчмите и магазините, в които няма кой знае какво, малка група се изкачихме до върха на планината, гледаща към града, за да обхванем Молде от птичи поглед.

Пресичайки Северния полярен кръг, пристигнахме посред нощ в Лофотенс. Незалязващият оранжев диск ни позволи да видим огромните островни скали в морето, издигащи се само на няколко метра от брега, в чийто основи се разбиваха високи сини вълни, сякаш за миг разцъфваха лехи от бели хризантеми. Изолирани къщички на рибари, които в началото взехме за заслони, изпъстряха тесните, дълги долини, следващи формата на фиордите. За защита от вятъра и снега, те бяха построени досами някоя изветрена скала, понякога даже вкопани с едната си страна в тях.

Тъй като времето е нестабилно толкова на север, планираното изкачване на планинския връх близо до Хамерфест не се състоя. Но топлото вино, подправено с местни билки, което изпихме на верандата на почти единствената кръчма в най-северния град на света, е нещо, което се запомня. Както и облаците от чайки, които кряскаха над главите ни и кацаха по всичко, на което успеят да се задържат (човешките глави в това отношение са много удобни).

В Хонингсваг мъглата криеше панорамата, но от време на време се  разкъсваше и отваряше малки прозорчета, през които виждахме стадата северни елени, свободно пуснати на паша през лятото. Мистичният пейзаж, сякаш излязъл от някоя норвежка легенда или епос, проблясваше през монотонното зелено и синьо, които се размиваха и сливаха в едно в далечината.

Глетчери и фиорди

На сутринта сияйното слънце огря устието на Свартисенфиорд. Той и другите фиорди са се образували през Ледниковата епоха, когато глетчерите се спускали по планинските склонове, прорязвайки дълбоки бразди в тях, и водата нахлувала в жлебовете, оформяйки тесни и дълги заливи, навлизащи в сушата със стотици километри. Над Свартисенфиорд се издига вторият по големина ледник в Европа, именно онзи, който го е създал, сега отдръпнал се нагоре, но езикът му все още е "изплезен" във водата - широка, начупена на отделни ледени блокове замръзнала река, която се свлича в морето. По пътя можехме да наблюдаваме гонещите се в небето чапли и величествено носещите се орли, които се стрелкаха към водата и излитаха обратно, сграбчили в ноктите си риби.

Сред хълмистия залив на Тродхеймфиорд, спряхме за кратък отдих в едноименния град. С 1000-годишна история, модерният Тродхейм днес се гордее с катедралата си Нидорас, която напомня на тази в Шартр, с пристанището си от ХVІІІ в., чийто дървени складове сега са приятни бистра; великолепният музей на музикалните инструменти Рингве с над 200 експоната, както и 90-метровата шанца за ски-скокове Гранансен.

Не пропуснахме и Сонефиорд (най-големият норвежки фиорд, дълбок 220 км.). Там спряхме във Фаерланд, малко селце, сгушено в основата на величествената планина, възседнато от чудовищния глетчер Йостедал (най-големият в Европа).

Имахме и два часа свободно време, което желаещите можеха да оползотворят в двучасова разходка до ледника с местен водач. Пътят към него се виеше през дълбоки планински тунели, през глетчерови плочи, в чиято кора блестяха ледникови езера, а от козирките им се лееха гръмовни водопади, и през полянки, посипани със сняг като с пудра захар, през чийто снежинки се подаваха главите на малки, полски цветя. Пейзажът беше поразителен - едно от най-красивите места на Земята.

Последния ден прекарахме отново в Берген. “Северната кралица” акостира и ние слязохме на дървения кей, изказвайки благодарността си на екипажа на кораба, който се грижеше нищо да не ни липсва. А Норвегия извърши останалото!

Обектът е включен в

Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО



Радослав Райков, снимка Интернет


форум на пътешественика
1 мнение










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.