Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Русия 

Населено място: 

Хиляда реки в Сибир

Преди най-големия офроуд маратон на планетата Веселин и Петя подготвиха добре своя семеен Нисан Патрол
Преди най-големия офроуд маратон на планетата Веселин и Петя подготвиха добре своя семеен Нисан Патрол
Всъдеходите сами преминават реките с дълбочина до 1,2 м.
Всъдеходите сами преминават реките с дълбочина до 1,2 м.
По-големите и пълноводни реки се пресичат с фериботи
По-големите и пълноводни реки се пресичат с фериботи
Домакините посрещат с хляб и сол колоната от Гданск
Домакините посрещат с хляб и сол колоната от Гданск

Сливенлиите Петя Иванова и Веселин Добрев по маршрута на най-големия офроуд маратон на планетата ­ “Транссибир 2004”

Тринайсет хиляди и петстотин километра, осем часови зони и 24 екипажа - това е възможно най-кратката характеристика на най-големия оф-роуд маратон, който се проведе през септември 2003 по маршрута от Гданск, Полша до далекоизточния руски град Магадан.

Инициатор на състезанието и негов главен организатор е полякът Ромуалд Коперски. През 2003 г. Командора посети София, за да представи участниците от България в тазгодишния маратон  - Петя Иванова и Веселин Добрев. Двамата са членове на сливенския клуб "Планини и приключения".

Второто издание на ралито "Транссибир", се проведе през месец август 2004 г., въпреки много ранното влошаване на времето в Сибир в следствие на глобалното затопляне. Наградата за победителя в ралито "Транссибир" бе 10 000 евро. По време на състезанието участниците преодоляха много екстремни терени, форсираха над 1000 сибирски реки (някои с дълбочина от над 1,2 м), нощуваха в палаткови лагери или в джиповете и през целия маршрут сами приготвяха храната си.

За да издържи на тези екстремни натоварвания семейният Нисан Патрол, на двамата сливенлии, претърпя коренна промяна. Представители на специализираната фирма Iron Man  - фирма Ауто ХТ, консултираха Петя и Веселин за цялостната промяна на ходовата част с амортисьори, които са предназначени за работа при тежки условия и активна водна среда. Задните ресьори също бяха заздравени с допълнителни планки.

Всъдеходът беше оборудван с лебедка Mile Marker, с екседиционен багажник със стълба върху покрива, с ролбари и грилбари, със специални подкартерни защити, с дублиране на електрическата система, както и с оборудване със специализиран крик Hi Jack (тип щъркел), с метални пътеки за подлагане под гумите и още шнорхел, водоустойчиви акумулатори Bosch и мощни халогени Hella от вносителя за България D&N.

Що се отнася до самия ход на състезанието най-добре е за него да се запознаете от дневника на двамата българи, който успях да запиша от няколкото телефонни разговори с тях.

4 АВГУСТ, СРЯДА
Потеглихме от Гданск. Стартът официално беше даден от известния "Площад на въглищата" в центъра на града. По същото време в града се провежда международен панаир, така че ни изпратиха стотици туристи от цял свят. В рамките на очакванията на старта застанаха 30 екипажа, голяма част от които полски, но сред нас има офроудъри от България, Русия, Литва и Германия. Настроението е приповдигнато. Окуражаваше ни факта, че с нас се придвижват медицински екип както и техническа асистенция в случай на аварии. А аварии знаем, че ще има много.

5 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
Навлязохме в Литва. Пред нас се движеше литовският екипаж, който водеше като домакин. Навлязохме във Вилнюс и се изпозагубихме в плетеницата от тесни улички в "Старо месте". Тук ни посрещнаха представители на градската управа и депутати от литовския парламент. Чакаха ни и членове от местните офроуд клубове, както и представители на медиите. Каниха ни да останем за края на ралито "Рейд Балтик", но знаехме, че ни чака далеч по-сериозно предизвикателство - Сибир.

Поехме към Латвия и установихме , че латвийските пътища са една класа по-лоши от литовските. Предстоеше ни границата с Русия. Противно на очакванията за многочасово висене по граничните пунктове документите ни бяха проверени за 4-5 часа. Точно на границата ни свърши горивото. Наложи се екипаж с №2 да показва феър плей и да ни тегли през граничните пунктове. С този екипаж се придвижва и третия участник от България - журналистът Петър Атанасов, който ще се опитва да отрази нашето участие. Забелязваме, че руското гориво е много по-евтино. Дано само качествата са му добри, но за всеки случай сме се подсигурили с прилично количество добавки.

Лошо. Наляхме гориво, но автомобилът все пак не иска да запали. Без малко да повредим теглещия ни колега. Пропуснахме колоната докато отстраним техническата неизправност. Дано моторът да е засмукало само въздух.

6 АВГУСТ, ПЕТЪК
Придвижихме се към Москва. Тук командора (Ромуалд Коперски) взе решение да не навлизаме в града, а да преминем по околовръстното "Средное колцо". Смяташе, че така ще избегнем  задръстванията. Май обаче съвсем се задръстихме. Около нас и петте ленти бяха изпълнени с автомобили и придвижването ставаше много бавно. Имахме трудности с взаимната комуникация, защото руските оператори не обслужват GPRS. Едва се придвижихме до Нижни Новгород. Някои от екипажите се отделят за почивка, други за технически ремонти. Важното е да се достигне до крайния пункт от етапа, като няма значение по кой път ще стигнете до него.

7 АВГУСТ, СЪБОТА
По пътя за град Владимир станахме свидетели на нещо необикновено. Поради претовареността на движението и наличието само на две ленти на платното, много от автомобилите караха успоредно с нас по тревата край пътя, а "по-дръзките" си караха направо срещу нас в насрещното платно. Командора за малко не се сблъска с един майор от милицията, който летеше срещу него, но когато всички очаквахме грандиозен скандал, униформеният с бързо движение на палката ни нареди и ние да преминем в насрещното движение. Преминахме и първата река от обещаните от организатора 1000 водни препятствия - река Вятка в Татарстан. Наближихме Екатеринибург. Преминахме и първите 1500 км. Ще се нощува на бивак в Чайковски.

8 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ
Преминахме Урал. Вече сме в Азия. Дотук сме изминали 4300 км. Това означава, че всеки ден сме преминавали по един часови пояс. Командора заяви, че темпото е рекордно. През миналогодишното рали цели дванадесет дни е отнело достигането до тази точка. Направи ни впечатление, че множество милиционери са излезли през почивните дни, за да спират за щяло и нещяло колегите. Сигурно събират парички. Преминаваме повече от 1000 км на ден.

9 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК
Достигнахме Омск. Предишната вечер имаше сериозно празненство с "минерална вода" (водка) по повод доброто придвижване. Пред нас се открива безкрайността. Необятни пространства, тайга, далечни силуети на планини. Започва зоната на късите вълни, където контактът с България става все по-труден.

Потеглихме към Новосибирск. Първите екипажи (номера 5 и 7) започнаха да ни напускат по технически причини. Някои поеха обратния път. Ние започнахме да набираме сериозна преднина пред останалите участници.

Първи сме на лагера в Новосибирск. Градската управа ни устрои грандиозно посрещане, ескортирани от милиционерски коли с включени фарове. За момент помислихме дали не са ни арестували.

10 АВГУСТ, ВТОРНИК
Потеглихме за Иркутск. На бивака в Красний Яр се проведе първото сериозно събрание на ралито. Бяха взети две решения. Поради доброто темпо на придвижване да се даде почивка около езерото Байкал и да се придвижваме в група. Излъчихме специален разузнавач - екипажа с номер № 1, който да се движи пред нас и да докладва за обстановката. Взе се решение в края на колоната също да се движи екипаж (метла), който да прибира закъсалите състезатели. Ние сме с дребни технически проблеми - изскубнати чистачки и гърмящ ауспух.



Петър Цикалов


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.