Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Африка Карта на света
Търсене
Алжир 

Населено място: 

Атласките планини


Почти успоредно на Средиземно море, от Атлантическия океан на запад до нос Рас ел Абиад и нос Рас ет Тиб на изток, на около 2 300 км. разстояние се простират Атласките планини. На юг склоновете на тези планини постепенно прехождат в пясъците на пустинята Сахара. Те представляват част от младо нагънатия Алпо-Хималайски планински пояс, образувал се някога а мястото на голям морски басейн. По височина приличат на Алпите. Най-високият им връх Джебел Тубкал достига 4 165 метра.

На север Атласките планини се понижават и стъпаловидно завършват със скалисти стръмни склонове, образуващи плитки заливи, в които са накацали редица пристанища. Крайбрежните низини имат много ограничени размери.

По своя строеж и релеф, моделиран в продължение на милиони години под влияние на дейността на вътрешните и външните земни сили, Атласките планини са твърде разнообразни. Те се делят на два главни дяла: Западен Атлас, наречен Марокански и Източен, наречен Алжирски. За граница между тях служи долината на Уед Мулуйя.

Западният Атлас е изграден от няколко успоредни планински вериги с посока югозапад-североизток. Изключение прави най-северната верига, наречена Ер Риф. Тя наподобява слабо изпъкнала дъга, която образува южния бряг на Гибралтарския проток. Между веригите е заключено обширно стъпаловидно плато, което на запад постепенно прехожда в плодородна крайбрежна низина, известна като Мароканска Месета.

Билните части на Висок Атлас имат типичен алпийски вид – остри пирамидални върхове, дълбоки циркуси, някога изпълнени с вечен сняг и ледници, а сега с езера, широки коритни долини, преградени от морени – остатък от ледниково време. Тук се издигат и най-високите върхове в Атласките планини, които през по-голямата част от годината са покрити с дебела снежна покривка. От тях във всички посоки се откриват чудни пейзажи.

Източно от долината Уед Мулуйя се простира Източен (Алжирски) Атлас. Той е съставен от две успоредни планински вериги. Северната – известна под името Тел Атлас, се спуска стръмно към средиземноморски бряг и образува скалисти носове около полукръгли заливи и не много широки низини.

Южната планинска верига, наречена Сахарски Атлас, е по-ниска, но по-обширна и по-разчленена на отделени хребети и масиви, отделени със стръмни клисури. През тях минават керванските пътища – вратите към Сахара. Това е областта Кабиля, където е било съсредоточено националноосвободителното революционно движение на младата Алжирска народнодемократична република.

Южните склонове на Сахарски Атлас са голи, с много каменни сипеи в резултат на силното физическо изветряне под влияние на пустинните климатични условия.

Между двете планински вериги е разположено обширно беззоточно плато, покрито със степна растителност. То е известно под името Плато на шотите. Надморската му височина е между 600 и 1000 метра. През зимния дъждовен период ниските падини се запълват с вода и се превръщат в солени езера и мъчно проходими блата, наричани шоти. Вследствие силното слънчево грее през лятото водата се изпарява и на повърхността се образува солен слой, който блести отдалеч като огледало.

Климатът на Атласките планини, макар и субтропичен, носи редица белези на планинския климат. През лятото преобладава сухо и ясно време с доста високи температури под влиянието на пустинята Сахара. Зимата е мека и влажна само по крайбрежието. Високо в планините тя е продължителна и сурова, като снегът се задържа за няколко месеца. Водното богатство в Атласките планини вследствие продължителния сух период има извънредно голямо значение. По-значителните реки са: Уед Мулуйя и Уед Шелиф, които в долното си течение са плавателни.

Растителността има също субтропичен характер. По крайбрежните ниски склонове на Атласките планини широко разпространение имат вечнозелените сухолюбиви храсти, известни под името маквиси. Типични дървесни видове за планинските райони са корковият дъб, атлаският кедър, кестенът, приморският бор; за Платото на шотите е характерна острата степна трева алфа, която намира приложение в текстилната промишленост, хартиената промишленост и кошничарството. Много голямо стопанско значение имат маслината, цитрусовите култури и лозята. Животинският свят е доста пъстър. Животните са преходни между европейските и африканските. Трябва да отбележим, че в недалечно минало те са били подложени на масово изтребление както от местното население, така и от европейските колонизатори. Атласките планини са били любимо място за лов и развлечение. В степните области се срещат антилопи, хиени, чакали и други.



форум на пътешественика
1 мнение










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.