Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Чехия 

Населено място: 

Кино и бира в Карлови Вари

Живописен изглед от река Тепла
Живописен изглед от река Тепла

Световната слава на Карлови Вари иде още от минералните извори на стария аристократичен Карлсбад, а днес се поддържа от порцелана, стъклото и уникалната „Бехеровка“, която се пие като задължителен туристически ритуал и е най-купуваният сувенир в града. Сувенир обаче, защото иначе сериозният турист слага малката зелена бутилчица в куфара си, а в същото време си поръчва голяма халба пенлива бира и така сутрин, обед и вечер, особено ако се случат топли, задушни дни.

Нищо, че лечебната вода, която блика от десетки топли извори с температура от 30 до 72 градуса , събира от векове болнави аристократи и глезени графини, европейски интелектуалци и професионални ухажори, клиенти на казиното и жрици на любовта, а през последните години - и пълчища богати руснаци, които изкупуват „на едро“ пищните барокови и сецесионни вили. Тук върху всяка втора къща дискретен знак отбелязва коя знаменитост е посещавала курорта или се е разхождала по пътеките из околните гори: Петър I, Гьоте и Брамс, Карл Маркс и Дворжак, Чайковски, Сметана и кой ли още не. А мълвата сочи стария луксозен хотел Еmbassy като любовно гнездо на дискретния д-р Гьобелс, когато е втори човек в нацистката върхушка при тайната му връзка с красива чешка актриса.

Ала малцина знаят, че изключително живописният град, който се вие между гористите хълмове около река Тепла, освен че е седалище на стария карловиварски филмов фестивал (създаден веднага след Втората световна война през 1946), има още по-стара кинематографична слава като място на първата прожекция в Чехия, състояла се на 15 юли 1896 - само 7 месеца след братя Люмиер в Париж. Днес обаче подобни дивиденти не биха имали особена стойност, ако не беше изключително могъщото присъствие на този фестивал в годишния кинокаледнар на планетата. Защото Карлови Вари винаги успява да събере много и значими филми практически от целия свят и така, покривайки всички паралели и мередиани на киногеографията, се нарежда сред най-важните подобни форуми от категория А заедно с Берлин, Кан, Венеция, Локарно, Торонто, Сан Себастиян, които определят градуса на всяка киногодина и рейтинга на филмовите стойности.

Карлови Вари притежава и фестивалния блясък на голямо културно събитие със звездни имена от първа категория - тази година актьорите Харви Кайтел, Илайджа Ууд, Бен Газара, Жаклин Бисе, Флоринда Болкан, Джон Клийз и режисьори от калибъра на Ищван Сабо и Роман Полански. Това е възможно благодарение на могъщите спонсори - Чешката енергийна компания, тютюневия гигант „Филип Морис“, Чешкият телеком, „Трансгаз“, „Мерцедес Бенц“. Държавата също дава ръка със сериозна субсидия от Министерството на културата и общината в Карлови Вари. Как става това, си знаят президентът на фестивала - известният актьор Иржи Бартошка, и неуморната селекционерка Ева Заоралова - една от най-авторитетните кинокритички още от времето на чешката нова вълна през 60-те години и златното време на списание „Филм а доба“. А пред публиката и светкавиците на фоторепортерите експрезидентът Вацлав Хавел заедно със съпругата си (тя пък ексактрисата Дагмар Хавлова) винаги присъства на откриването на фестивала, бурно аплодиран от зрителите. Действащият в момента президент Вацлав Клаус се появява на закриването плюс министъра на културата, който (никой да не се изненадва, защото така е прието по света) е елегантен, артистичен и с великолепно дар слово. А след като отшумят официалностите, на фестивала се установява невероятна демократична атмосфера с непринудени контакти и истински кинопразник.

Впечатляваща е лаконичната статистика на феста - 272 филма от цял свят (от Канада до Япония, от Исландия до Аржентина), групирани в 20 категории; 509 прожекции в 13 кинозали със 140 000 зрители, като голяма част от тях са хилядите студенти от цяла Чехия, които 9 дни живеят в парка със спални чували, сандвичи, бира и денонощен кинокупон! И това не са празни числа „в името на рекорда“, а реални параметри на събитието, което успява да събере на екрана всичко значимо като тема за човека днес и като кинопрофесионализъм в художественото богатство и разнообразие.

Още на откриването Харви Кайтел получава специален почетен „Кристален глобус“ за цялостен принос към световното кино. Звездата на американското кино с повече от 100 филма в биографията си е уникален случай с еднакво успешна кариера както в богатите продукции на холивудските мейджър-компании, така и в редица филми на независимото кино. Роден е в Бруклин, израснал е в Ню Йорк. Снимал се е в знаменитите хитове на Тарантино „Глутница кучета“ и „Криминале“, в „Дим“ на Уейн Уонг, в „Лошия лейтенант“ на Абел Ферара, в „Телма и Луиз“ на Ридли Скот. С Тео Ангелопулос правят „Погледът на Одисей“, а с Джейн Кемпиън - „Пианото“. Има номинация „Оскар“ за поддържаща роля в гангстерската сага „Бъгси“ на Бари Левинсън. Но за киното го открива Мартин Скорсезе още когато режисьорът - студент в Нюйоркското киноучилище, прави кастинг за дипломния си филм „Кой чука на вратата“. После са заедно на снимачната площадка на „Шофьор на такси“, „Алис не живее вече тук“, „Последното изкушение на Христос“. Звезда с такава филмография стъписва, но Харви е невероятно отворен и контактен, ако би имал време, би се снимал и разговарял с всички свои фенове. На живо не впечатлява с нищо особено, среден на ръст е, не изглежда така внушителен като на екрана и прилича много на нашия актьор Досьо Досев преди 20 години. Но когато на следващия ден дава пресконференция, веднага проличава широката му обща култура и своеобразно актьорско обаяние. Разказва как е сменил много професии, бил е търговски пътник, стенограф, а едва 17-годишен попада във военноморския флот, където суровата дисциплина калява характера му. Любопитно съвпадение е, че дебютира като театрален актьор оff-Бродуей с роля тъкмо в пиесата „Смъртта на търговския пътник“. И помни първата своя гражданска проява в началото на 70-те години, когато заедно с група интелектуалци (сред тях Алън Гинсбърг, Робърт де Ниро и други) протестират срещу репресиите над чешките дисиденти начело с Вацлав Хавел. Тогава се опитват да внесат протестна петиция в чехословашкото посолство в САЩ, дълго чукат на затворената врата, после се отворя малко прозорче и една ръка взема петицията. Още тогава Харви Кайтел открива метафоричен смисъл в своята професия - да отваря врати към хората по света! Споменава още, че когато миналата година получава в Москва театрална награда на името на Станиславски, смята това за изключително признание, защото още в Нюйоркската актьорска школа се е учил от тримата велики в руския театър - Станиславски, Чехов, Вахтангов. А завършва с думите: „Но най-вълнуващо в момента е бебето, което очаквам да роди новата ми съпруга. А дотогава смятам да изпия още няколко великолепни чешки бири.“ Това е сигурен знак, че пресконференцията трябва да приключи и ние, журналистите, също да последваме неговия пример.

На следващия ден чешките фенове и най-вече тийнейджърките са луднали - в Карлови Вари пристига новата холивудска суперзвезда Илайджа Ууд

- не кой да е, ами самият хобит Фродо от „Властелинът на пръстените“! Всички одумват невероятно сините му очи, за които клюката мълви, че са изкуствен резултат от невидими сини лещи, а самият Фродо е станал рекламно лице на оптична фирма за контактни лещи. Илайджа е само на 23, въпреки че вече има 31 филма в кариерата си. Но почти детското му лице излъчва такава убедителна искреност, че за секунди разсейва клюката за сините лещи и разказва как е попаднал в киното. Дължи го на амбициозната си майка, която го подтиква към сцената още като дете. Той е много изобретателен, хитроумен, пъргав и приятелите ме лепват прякора Маймунката. Първо се снима в клипове за малки телевизионни канали, после - във видеоигра по известния блъкбастър „Завръщане в бъдещето 2“. Дейвид Финчър, преди да направи мрачния трилър „Седем“, снима музикален клип със Straight Up и така среща Илайджа. Запознава го с други режисьори, бъдещият Фродо показва гъвкав талант, зареждат се „Приключенията на Хъкълбери Фин“, „Оливър Туист“, „Факултета“. Така и Питър Джаксън го открива за фентъзи-сагата по романа на Толкин и световната слава го застига едва 19-годишен. На пресконференцията Илайджа е с впечатляващ пръстен, но само копие за знаменития филмов реквизит, защото оригиналът вече е колекционерска ценност и струва луди пари. Докато обяснява за пръстена, италианска журналистка го пита с кой от режисьорите - нейни сънародници, би искал да снима. Илайджа отговаря „С Фелини“, италианката се изсмива, всички онемяват, но Фродо бързо замазва гафа, като обяснява, че имал предвид автор в този стил, а не покойният маестро. Както и да е, но на мен това ми идва в повече, вече имам основание да напусна и отивам да изпия една напълно заслужена бира след срещата с Фродо на живо.

И не щеш ли - в парка пред фестивалното кино, направо върху тревата, будистки монах в характерните дрехи и сандали, с обръсната аскетична глава, медитира пред тълпа кинофенове. Те добре знаят, че това е нашумелият режисьор Кхиентце Норбу от малкото хималайско кралство Бутан, който иначе е будистки лама. Той обаче по-малко стои в манастира, а повече обикаля света с филмите си. С предишния „Купата“ (1999) дори бе сред конкурентите за чуждоезичен „Оскар“, а сега е в Карлови Вари с новата си лента „Пътници и магьосници“ (2004), който представя автентичния всекидневен живот в Бутан с неговата оригинална култура, традиции, обичаи и същевременно показва процеса на нахлуващата глобализация, заради която ресторантите „Макдоналдс“ и KFC са станали повече от будистките манастири. Ето заради тази кауза лама Норбу обикаля света и разказва за родината си, а аз решавам, че той заслужава солидарност и най-добрият начин да го подкрепя е, като изпия една бира под фестивалната тента, докато той медитира отсреща в тревата.

И така ден след ден фестивалът предлага разнообразни шарени събития, превърта хиляди километри филмова лента, статистиката отбелязва акуратно и добросъвестно всички впечатляващи показатели, а аз си мисля, че за следващото юбилейно 40-о издание би следвало към тези данни да се прибави и количеството изпита бира. В Чехия сме все пак - не в Чикаго през сухия режим!



Божидар Манов


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.