Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Африка Карта на света
Търсене
Етиопия 

Населено място: 

Исус, змеят и крокодилите

- Досега всички православни страни са ме канили официално. Само България не е. Това сподели с известно разочарование етиопският патриарх Паулус, когато седнахме да поговорим в тронната зала на патриаршията в Адис Абеба.
- Не може да бъде – отвърнах, като всъщност точно в това вярвах. Нашият клир никога не е гледал с особена симпатия към единствената християнска държава на Африканския рог. Както и гръцкият и арменският примерно.
- Точно така, канили са ме Русия, Украйна, Чехия, Унгария. Всички православни... Само България не е.

Не разбрах дали Чехия и Унгария съвсем случайно попаднаха при православните, или причината за грешката беше обичайната етиопска надменност по отношение на религията. Те са първите християни, а всички останали са някакви секти, разклонения, ереси... Така или иначе, оскърблението беше хвърлено.

Често ми се е случвало в тази страна да скоча от леглото посред нощ заради вика на ходжата и да не мога в първия момент да се сетя къде съм – в Алжир, Сирия, Турция... И ходжата да не е никакъв мюсюлманин, а православен свещеник, който води редовна предвеликденска служба например. Етиопското богослужение е една пълна с различни ритуали източна кошница. Специалисти твърдят, че иконографията понякога е по-православна от гръцката. Пред църквата обаче задължително трябва да се събуеш. Вътре свещеникът любезно ще ви обясни, че техният главен герой е свети Георгиос. Не “Saint George” или нещо подобно, а именно Георгиос, много сладко произнесено. Иначе  почти всеки по образован етиопец е готов надълго и нашироко да ви разказва как Етиопия е първата държава в света, приела християнството за официална държавна религия. От друга страна оставаш с впечатлението, че по-скоро ще даде да му отрежат езика, отколкото да говори за Иисус Христос. Спасителят е толкова странична фигура в местното християнство, колкото и финландската “Нокиа” в Швеция на “Ериксон”. Оттам и убиването на змея е доста по-популярна  сцена в иконописите, отколкото разпъването на кръста. Има един светец – Ярет, за когото се смята, че още през пети век е композирал църковната музика, която и до днес се използва. Ако се сложат малко китарки и евентуално някой синтезатор, музиката му би звучала като на всяка средно прилична пост метъл група. Свети Ярет е основен персонаж от цялата митология, наречена Етиопска православна църква. Ако дадете 10-ина долара, почти всеки свещеник би затворил поверения му храм за посетители, за да ви разведе на спокойствие из него. Строго ще ви предупреди, че вътре не може да се снима, освен ако, разбира се, не решите да се разделите с още някоя десетарка. По средата на обясненията ще грабне един тъпан и, като си акомпанира, ще затанцува и запее под звуците от композициите на господин Ярет. А вие ще си кажете просто “Хелоу, Африка...” Веднъж, доста поизнервен от това, че целият този ценоразпис ми се предоставя в църквата без да съм го искал, не се сдържах и креснах “А кой беше казал “Вън търговците от храма!” Гласът ми прокънтя, а свещеникът се сепна. Но по озадачената му физиономия, схаванах, че той съвсем няма представа за какво говоря. По всяка вероятност изобщо не беше чел Новия завет. За Стария – кой знае.

В може би най-знаковата църква на Адис Абеба “Свети Георги” управителят-свещенослужител набързо заряза библейските случки, когато се приближих до може би словесно най-обслужваното в храма място. Там, където е бил коронясан Хайле Селасие Първи. Макар че, тронът на патриарха, единственият трон в “Свети Георги”, е другаде. Най-странно е, че днес никакъв предмет не подсказва за събитието. То е само в устите на духовниците и по старите снимки от 1930. Едно от обясненията е, че боязливи по природа, етиопците никога не са си позволявали да превърнат, каквото и да е в тотален, безпрекословен култ. Никога не се знае кой ще дойде на престола. А по правило настоящите властници не обичат да се издигат в култ предишните. Вероятно така стои и въпросът с предпазливостта по отношение на Христос. Макар че, те нямат много причини да се съмняват в уменията му да се задържа на власт. Вече 21 века го прави. А етиопците следят пряко процеса от седемнайсет.

Бог ли Селасие? И негър ли е Христос? А майка му? В Етиопия тези въпроси никога не са звучали светотатствено. Те и почти не са звучали. Отговорите им се подразбират. Императорът официално не е канонизиран, но – патриархът Паулус ме просвети: “Селасие е много важен за черните по цял свят. Когато цяла Африка е била колонизирана и те са били третирани абсолютно нечовешки, изведнъж са видели един свободен чернокож, който със своята собствена религия, независима родина и образование, им е дал вяра в самите тях.” Какво излиза? Имаме черен човек със собствена религия, вдъхновение за негроидното човечество в битката му срещу онова, което в растафирианството се нарича “Вавилон” – политическата система на белите, медиите им. Няма никакъв смисъм да се подпитва за цвета на Христос. Той ясно е изобразен по всички икони из етиопските църкви. Не е точно чернокож, но е онова, което в модерния съвременен жаргон наричаме цветнокож. Такива са и ангелите му. Ами нормално да е така, твърди един етиопски изследовател на православието, Той е евреин, при това не евреин от Бруклин, а палестински евреин. Да не говорим, че ние донякъде сме смекчили действителността. Докато в началото сме използвали кафяво за тена на кожата му, сега вече сме на охра...” Понякога цялото това обяснение не ми звучи достатъчно убедително. Не за друго, ами защото етиопската душа често жадува за загадки, недоизказаност и митология. Дали си с кафяв или с мръсножълт /охра/ цвят на кожата за околните в осем от десет слечая ще си мулат. В това е и скритото внушение на хората от древната земя. За тях няма съмнение, че майку Му дева Мария е била чернокожа. Притесняват се да го повтарят пред чужденци. Но иначе нямат съмнения за истината. Добре де, тогава, ако майка ти е негърка, ти самият си мулат, какъв е баща ти? Възможно ли е да е бял? А защо да не е и бял евреин. Естествено, че е такъв. Тук веднага изниква въпросът непорочното зачатие пречи ли на смесването на расите, но, като се замислим, откъде накъде. Да сме чували непорочното зачатие да пречи на друго освен на приятното прекарване на времето преди това. Етиопската нация вярва, че всеки неин император е пряк потомък от коляното на цар Соломон. Менелик Първи се родил от авантюрата му със Савската царица. Тя също е тъмнокожа. Следователно Менелик – мулат. Той тръгнал от Йерусалим и основал Етиопия. Всичко това се е случило 10 века преди Христа. Тогава не излиза ли, че животът на Христос е скромно повторение, поне в началото си, на любимата етиопска приказка?

Ако за някой цялата тази теория е твърде преувеличена, може спокойно да попита “А тогава, какво за руските икони - нима там повече от половината светци не са мургави като влашки цигани?” Да не забравяме обаче, че Руското православие дълго време в началото е имало най-вече вземане-даване с арменската патриаршия, пряко влияеща на и влияеща се от коптската египетска и етиопската църкви. Пълен мрак.

Северният град Аксум е с особено значение за историята. Тъй като в еитопския си вариант тя е сложна система от митове и различни идеологии, старата столица със своите туроператорски легенди е мъхът върху иначе чистата блатна вода. Там е кивотът с 10-те божи заповеди, пазителят му монах, който ще умре без да се е отдалечил никога повече от светилището, банята на Савската царица, откъдето в момента половината град пие вода, дворецът й, древните стели... Аксум е олицетворение на старото местно християн-юдейство. И не само. Покрай 80-те си километра от Еритрея ислямските влияния там са особено натрапчиви. Докато се разхождаш по прашното ларго, ще се сблъскаш в коремите и броениците на куп безделници, жените ще ес забулят още в мига, в който ис погледнал към тях. При това вече ще са успели добре да те огледат. Всичко е отработен рефлекс и сръчна костюмография. Откровено лудите по улиците са не по-малко, отколкото във всеки алжирски бордей, но още никой не ги е организирал в самоубийствени единици.Основното занимание на хлапетата, когато не просят, е джотени. Онази футболна игра, известна у нас като джаги. Аксумските крави и биволи пък са решили, колкото може по-бързо да приключат с растителността край единствения съвременен паметник в града. Обратно на цялата тази, може би, малко потискаща, но очаквана и подредена картина, нощният живот в Аксум е безразборно отчаяние. Влизаш в някой от редичката барове по девте близки безименни пресечки, вдигнат върху мухлясал тезгях и вътре скачат на крака всички налични девойки. Това означава, че само след секунда ще си нацелуван по всички открити части на тялото. Няма скрити погледи, дискретни усмивки, знаци с кръстосани крака... Чашите се мият в общ леген, чужденците трябав да бъдат повалени с първия удар на пиката. Дамската битка за някой долар също е религия. Нощна религия. За през деня си има забрадки и ревниви на живот и смърт съпрузи, братя, бащи...

Няма как да пристигнеш в Етиопия и да не си предварително обзет от манията за свръхранното християнство. Каквото и да прочетеш предварително, то ще е за пътеки по библейските сюжети, проправени из островите на езерото Тана, за какнонични тъмнокафяви герои и за тамплиерски църкви, неясно как изградени и до ден днешен. Случайно попадналите там европейци бързо се разочароват. Увитите в бели парцали просяци по тротоарите не говорят в сентенции, а молят за “One bir, mister!” Макар да лепят мокри целувки по входните врати на църквите и всеотдайно да падат в праха още там някъде, обикновените етиопци често нямат представа кои са Петър и Павел или какво се е случило в Гетсиманската градина. В натрапчиво подклажданата религиозност навсякъде аз се стъписах от всеобщата неосведоменост по въпроса на кого точно се молим и дори какво искаме от Него. Оплаках се на един българин, който от години живее в Адис Абеба. Нали все така правим, като се объркаме в чужбина. Смятаме, че обяснението на родния ни език носи много повече смисъл от всичко останало. “Остави ги тия, само се правят на християни. Повечето са мюсюлмани!”, махна с ръка той. В забележката му нямаше обвинение. Според него те предпочитаха да се молят повече физически, отколкото мистично и заради това били много повече мюсюлмани. От друга страна, какво е да забулваш жените си денем, а нощем да ги продаваш под сянката на кивота – религия, източен кеф или нужда. А може би просто единайстата записана заповед в скрижалите там. Всъщност да живее с мисълта, че непрекъснато си в нужда, е част от съзнанието по тези земи. То, може и да не е така, но по-добре да няма отпускане. Никога не се знае какво може да стане. Ами, ако магарето ми умре? Или, ако пак с месеци не падне дъжд.

Една вечер с полския журналист Збигнев се отбихме през единия от двата ирландски пъба в Адис Абеба “Старият дюк”. Държи го българинът Петър и, тъй като там е доста скъпо в сравнение с повечето останали заведения на града, знаеш, че престоят вътре е кратко, шеметно и ефикасно бягство към Европа. По някое време от залата с билярда се появи момиче, което бях засичал няколко пъти по нощните клубове. С баща италианец, владеещ големи проценти от петролния бизнес в страната, Франческа имаше дълга черна коса, кожа с какаов цвят, фантастични бели зъби и, най-вече, пари. Тя ни огледа набързо и понеже в “Дюка все още нямаше достатъчно атрактивни посетители попита кой от нас иска да поиграе билярд с нея. Поклатихме глави, за друго бяхме дошли с този поляк. Тогава полуиталианката придърпа стол и с едно “Може ли?” се настани до нас на бара. Купихме й питие и продължихме да си припомняме разни други места по света, където се бяхме срещали. По някое време тя се отегчи и премина направо на онова, което я интересуваше. Отдавна била забелязала Збигнев, дали той не би я завел някъде тази вечер. Полякът се изсмя и й посочи с поглед командира на “Бритиш еъруейз”, който току що се беше настанил заедно с екипажа си на близката маса. Те имаха навик след полет да разпускат в “Старият дюк”.

- Скъпа Франческа, предполагам, че този е човекът, който няма да се срине финансово, след като е излязъл някъде с теб вечерта. Но и това не е сигурно. А аз съм обикновен кореспондент и не бих могъл да съм ти полезен.
Девойката изглеждаше искрено възмутена от думите му.
- Но това е любов. Аз те харесвам. Мен не ме интересуват парите ти. А предполагам, че можеш да почерпиш една бира момичето си.
- Да вървим тогава – въздъхна Збигнев. Не бяха много онези в Адис Абеба, които можеха хладнокръвно да отхвърлят покана от Франческа.

На следващия ден той ми разказа какво се е случило. Двамата пили по едно питие, после отишли да вечерят и завършили в дискотека “Мемо”. През цялото време младата дама изглеждала много щастлива, танцувала само с него и не погледанала никой друг мъж. И на закачките на състудентките си почти не отвръщала дори. Накрая напълно омаян от нея и от постижението си, Збигнев я завел в хотела си. Там в стаята я прегърнал и посегнал да свали ризката й, но девойката се отдръпнала и с напълно делови вид го попитала колко ще й плати. Полякът бил потресен и успял да изтърси само, че тя сигурно е 100-200, че и 300 пъти по-богата от него, до жалките му репортерски пари ли е допряла. “разбира се, че съм по-богата от теб, отметнала коси, тя, но нали знаеш – вие трябва да ни подкрепяте нас, в Африка”.

Подобна шизофреничност, ако по-правилната дума не е шизоафриканичност, се проявява и в разни други детайли на начина, по който в Етиопия се възприема околният свят. Изградените от тамплиерите църкви през 12 век, се представят от туристическите агенции и от местните свещенослужители като автентични паметници на етиопското православие. А предците им просто са поставили по още една дъга върху типично католическите кръстове и така са се сдобили със свои собствени символи. През столетията кръстът на най-старата християнска нация е претърпял, разбира се, и допълнително графично развитие. Така постепенно са се оформили три основни школи на Кръста – Аксумска, Гондарска и Лалибелска по трите стари столици. Ако не се придържаме прекалено към буквалността на тамошните кондики, етиопската Света Троица също се олицетворява от малко странна формула: Кръста, свети Ярет и свети Георги. По-второстепенните персонажи Иисус Христос и Хайле Селасие също са там някъде, но по-скоро като присъствие, отколкото като реално действащи лица. Затова и покрай честото отсъствие на Дева Мария от сцената жените в страната нямат много възможност за общуване с небето. Гледката от 15-ина слабички жени на всякаква възраст, които си прехвърлят камъни с големината на скални късове, е най-типичната за страната. Когато веднъж не се стърпях и отидох при една от тях, за да разбера къде все пак е мъжът й, тя просто вдигна рамене: “Той е на църква.” Беше понеделник по обяд. Нищо  специално освен, че очевидно мъжът на тази женица се беше вживял в ролята на телефонист с пряка телефонна линия към Небето. Както и всички останали. Все едно, това няма голямо значение. Защото в старинния “Библейски речник”, под статията “Ефиопия” е отбелязано: “Едно от големите царства на Африка, за което често споменува Светото писание.” Пише го и на много други места.



Степан Поляков (сп. Одисей, бр. 6 (33) юни 2004)


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
 
820 лв.
Прага
МАГИЧНА ПРЕДКОЛЕДНА…
почивки