Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Африка Карта на света
Търсене
Египет 

Населено място: 

Сахара - най-голямата пустиня на света


Сахара е най-голямата пустиня на нашета планета. Тя се простира от бреговете на Атлантическия океан на запад до Червено море на изток и брегове на Средиземно море на север до Судан на юг.

Огромна пустинна земя, която е днес, макар и много по-малко, кара всеки пътник да се замисли, преди да навлезе в нея.

Погледната дори на карта, тази област поразява със своята големина. Тя заема площ около 8,5 млн. кв. км – територия, голяма почти колкото Европа. Погрешно е да се смята, че Сахара представлява непрекъсната равнина, заета от пясъчни дюни, тъй като само 1/6 част от нея е покрита с пясък. Значителна част от нейната територия е платовидна земя с височина около 300-400 м, над която се издигат величествени планини. Само една малка част от Сахара на юг от Средиземно море е низина, осеяна с падини и малки солени езера. В централната част на пустинята се издигат високите планински масиви Ахагар, Тибести и др. Най-високият връх на Тибести е Еми Куси – 3 145 м – близо с 500 м по-висок от първенеца на нашата Рила – връх Мусала. Самият връх е конус на изгаснал вулкан, чийто кратер достига 12 км в диаметър. Характерни за планините и платата на Сахара са тяхната силна нарязаност и множеството дълбоки суходолия, подножията на които са припокрити от изобилен изветрителен насип. В пустинята има богати залежи от нефт, земен газ, черни въглища, руди и каменна сол. Новите открития на полезни изкопаеми привличат повече хора и в най-отдалечените места на Сахара.

Освен камилските кервани, които бродят по най-трудните пътища, пустинята на места е кръстосана и от асфалтирани шосета, по които се движат леки коли и камиони. През някои части на Сахара са прокарани жп линии, по които се движат дизелови влакове. Небесните простори се огласят от самолети и вертолети.

Откритите полезни изкопаеми все още принадлежат на чужди монополи, компании и местни капиталисти. Бедното население – араби, бербери и други, са наемни работници с малки, нищожни надници. С непосилния си труд те създават условия за разкошен живот на своите господари, а те живеят в колиби и гладуват.

В недалечното геоложко минало Сахара е била обилно напоявана от дъждовете. През нея са текли големи реки, коритата на които днес съществуват като суходолия, наречени „уеди”. Те завършват в падини с различни размери и дълбочина, които при случаен дъжд се запълват с вода и след изпарението и се покриват с разни соли. Някои от падините са по-ниско от морското ниво и в тях се образуват солени тресавища. Дъжд вали обикновено на няколко години един път. Пустинният изглед на Сахара се дължи на сухите ветрове – пасати. През деня температурите достигат 50 ºа нощем спада много често дори под 0º. Тази рязка смяна на температурата предизвиква бързото и силно рушене на скалите. Поради това Сахара има огромни пространства, покрити със скални късове, наречени хамади, други също така огромни пространства са заети с чакъл – ръбести дребни скални късове, наречени серир, а трети пространства на големи разстояния са покрити с дребен златистожълт пясък, наречен ерг, в който потъват краката на хората и животните. Навяван от вятъра, пясъкът образува дюни, височината на някои от които достига до 300 м.

Много често сме слушали за самума – свирепата буря в пустинята. Той наподобява нашите снежни виелици, които често наблюдаваме през зимата. Но в пустинята вместо леки снежинки във въздуха се носят огромни количества пясък и нагорещен прах. От това слънцето придобива мрачен медночервен оттенък, въздухът е силно запрашен и върху земята се спуска мрак. Горещият пясък, който се носи със силен рев из въздуха, засипва всичко по пътя си. Той не пощадява нито цветущите оазиси, нито керваните. Очевидци разказват, че преди да се появи самумът, небето се покрива с тежки облаци, спускащи се ниско над земята. Пустинният пясък се издига и се завърта във вихър, като се слива с облаците. Всеки, който е преживял самум в пустинята, го запомня за цял живот. Ето как двама пътешественици описват самума в Сахара: ”На втория ден от пътуването ни, на хоризонта се появи малко пухкаво облаче. Горещо е като в пещ, гърлата ни съхнеха, устните се попукаха. Напразно се озъртахме да търсим спасение от горещината и задуха. Но до близкия оазис имаше около 40-50 км. На облачето ние не обърнахме внимание и много се учудихме защо нашите водачи се безпокоят от него. На нас то не подсказваше, че след по-малко от час ще се разрази страшна буря и ние ще попаднем като че ли в ада. За по-малко от час хоризонтът се покри с ниски тъмни облаци. Всичко живо, което беше из пустинята, се изпокри между пукнатините на камъните, или под късите сенки на дюните. Пустинята беше тиха и безмълвна като гроб, дори и камилите, които обикновено дишат тежко, бяха притаили дъх. Изведнъж в сгорещения въздух се дочуха звуци, високи напеви със силен метален оттенък. Те се чуваха отвсякъде, като че ли се зараждаха някъде горе и изчезваха сякаш в земята.

- Чуваш ли как запяха пясъците ни? – попита водачът ни. – Това е песента на пустинята. Пясъкът пее и зове вятъра.

Вятърът долетя изведнъж и започна да вдига огромно количество пясък. Безжизнената пустиня като чели оживя, дюните тръгнаха сякаш движени от някаква свръхестествена сила. Небето и земята се слях в едно. Ние се чувствахме загубени в тази дяволска огнена пещ, температурата на която достигна до 50 º. Беше невъзможно да се гледа. По съвета на водача ние трябваше да се завием през глава с одеялата и да легнем под палатката. Така почти задушени под палатката, в пълно отчаяние дочакахме края на бурята. Тя свирепства около 20 минути. След това вятърът почти изведнъж утихна. Дюните спряха своето движение. Въздухът постепенно се очисти от пясъка, облакът отмина встрани от нас и слънцето показа отново огнения си диск.”

Местните жители – туареги, познават кога ще връхлети самумът. Половин час преди да започне да духа вятърът, пясъците пеят. Това се обяснява с триенето на песъчинките една в друга под влияние на едва доловимия вятър. Камилите също по някакъв свой животински инстинкт чувстват приближаването на самума и с особен рев предупреждават стопаните си затова. Самум в Сахара бушува най-вече през месеците април, май и юни. Местните жители го наричат „огненият вятър” или „дихание на смъртта”.

Наред със самума често пътешествениците срещат миражи – чудни гледки, които са измамвали не едно око. Един пътешественик описва по следния начин това страхотно явление в пустинята. „Пътувахме бавно и мъчително, слънцето се издигаше все по-високо и сипеше огнени лъчи. Намирахме се всред безкрайна еднообразна равнина. Скоро горещината стана съвсем непоносима. Гледах нанякъде и имах чувството че нищо не виждам или гледах с празен поглед. Изведнъж съседът ми се развика „оазис!” Гледам вляво и наистина на около един километър от нас се виждаше оазис. Стройни палми леко полюляваха огромните си листа. Зеленината им ярко се очертаваше сред жълтеникавия пясък и синьото небе. Виждаме вече вода, сянка, приятна отмора.

Но водачът ни само се усмихна и тръгна право на пред. Бяхме готови да избухнем. Останахме много учудени, когато ни каза „аз не виждам нищо”. И действително, когато погледнахме вляво, там нямаше нищо. Погледнахме изумени наляво и надясно, но от оазиса нямаше и следа. Водачът ни пак се усмихна и каза – „мираж”.

Въздухът на Сахара е много сух. В особено горещи дни поради неравномерното нагряване на въздушните пластове се създават миражите – тези видения за пътуващите през пустинята. Неравномерно нагретите въздушни маси служат като огромно огледало, което отразява различни картини – оазиси, реки, езера, а понякога хора и животни. Те действително съществуват някъде по-далеч, изведнъж се изправят пред изморения поглед на пътника, но след радостта, която го обзема, след няколко крачки изведнъж всичко изчезва. Пътникът спира учудено – къде изчезна оазисът!

Единствената река, пресичаща Сахара, е Нил, която извира от екваториалните области на Африка. В пустинята има голямо количество подпочвена вода, която лесно може да се използва чрез артезиански кладенци и помпи. Около тях, както и около постоянните извори, са разположени зелените острови на Сахара, известни с името оазиси – единствените населени места в пустинята.

В Сахара има оскъдна растителност, която се е приспособила към тежките условия на живот в пустинята. Цялата растителност на пустинята е приспособена да отразява топлина, да поглъща повече влага, да се бори с пясъка, който постоянно я засипва.

От животните са разпространени тези, които дълго време издържат без вода, като камила, антилопа, газела, щраус. Има много гущери, и змии. От хищниците се срещат леопардът, лъвът, лисицата, чакалът и др.

Обширната територия, която заема най-голямата пустиня на Земята, попада в границите на няколко африкански държави. В западната си част, към бреговете на Атлантическия океан, Сахара влиза в пределите на Кралство Мароко и Ислямска република Мавритания. Средните области се намират в Алжир, Либия и републиките на север Тунис, на юг Мали, Нигер, Чад. Източните области чак до Червено море са заети от АРЕ и Судан. За да се измени сегашният пустинен облик на Сахара и за да се превърнат обширните области в стопански добре овладени земи, се предлагат няколко интересни проекта. За северните области се предвижда използването на водите на Средиземно море. За южните райони се предвижда напояване чрез използване на изобилните води на най-пълноводната река на континента – река Конго.



форум на пътешественика
1 мнение










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.