Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Америка Карта на света
Търсене
САЩ 

Населено място: 

Дивият запад се покорява със $ 100 на ден

На градския пазар в Санта фе индианци продават бижута и сувенири на безценица
На градския пазар в Санта фе индианци продават бижута и сувенири на безценица

Един от начините да опознаеш Америка с всичките й природни красоти, човешки драми, материални богатства, излишъци и недоимъци, е да тръгнеш на пътешествие из нея. Така ще се докоснеш до истинската, суровата, неподправена и нешлифована страна. Америка на не толкова успелите и не толкова амбициозните, а на обикновените, борещи се за ежедневното си оцеляване хора. За да разбереш техните житейски истории, да надникнеш в душите им и да преоткриеш онзи вечен оптимизъм и порив към доброто, за който няма граници, езикови бариери, расови или религиозни различия, е най-добре да поемеш на автостоп или с влак. И тъй като днес на много места в САЩ стопирането е забранено, пътуването с влак открива нови хоризонти към тази огромна, млада, неразбрана и още търсеща себе си страна.

Десетдневна ваканция с влак Чикаго - Лос Анджелис (3 610 км), която включва престой на Големия каньон и разходка из най-големите забележителности по пътя с преспиване, храна и транспорт в двете посоки, струва около 1 000 долара или около 100 долара на ден. За 10 дни с железниците из Америка станах свидетел на събития, които не ми се бяха случвали за 10 г. живот до Чикаго. Видях не само величието на Големия каньон, чара на сенчестите, тесни улички на Санта Фе, пенливите плажове на Сан Диего, но и жестокото лице на кризата в САЩ.

На 24 юли вечерта трима души, изпаднали в безизходицата, се самоубиха на границата на Аризона и Ню Мексико. Двама се врязаха с колата си във влака, в който пътувах, а третият - старец, се хвърли на релсите пред товарен влак, минаващ в насрещната посока. Видях и човещината, която ни зарежда с нова сила. В купето се запознах случайно с чернокожия Ал Локет. Като разбра, че влакът, с който трябваше да продължа до Калифорния, закъснява с 6 часа, ме заведе в дома си на 70 км от гарата в Аризона. В 1 часа през нощта ме върна, нищо че трябваше да стане в 4 сутринта за работа.

Влаковете на държавната компания Амтрак тръгват от чикагската гара Юниън. Както на всяка гара и тук е пълно с народ. Деца тичат по коридорите, бутащи колички с куфари хора слаломират между коловозите.

Американските влакове са двуетажни. Приличат на високи около 5 метра метални крепости, качени върху релси. Макар да не развиват скоростите на влаковете стрели, тези на Амтрак са много комфортни. Най-популярните спални вагони са семейните купета с легла за 4-ма, баня и тоалетна.

Веднъж отлепил се от релсите, влакът плавно потегля. Пред очите ти се редуват живи картини от битието на страната. Нижат се градчета, селца и ферми, които не могат да се видят нито от самолет, нито от големите магистрали, а само от влаковете, които минават през тях. И ако пътувайки през китните, галещи окото предградия на Чикаго - Нейпервил и Хинсдейл, усещаш лекота и безгрижие, неусетно разбираш, че колкото повече навлизаш във вътрешността на страната, толкова по-натрапчива става бедността.

Къщите стават някак по-малки, по-неугледни, колите по-стари, а дворовете по-буренясали. Виждаш колко ярко обозначена е линията “богат-беден”. Често на фона на схлупените бараки грейва луксозно имение, но сред общата бедност то повече плаши, отколкото радва.

Мизерният щат

Щатът, който е нещо като “вратата” към Запада, е Мисури. Местните го наричат “мизери” (игра на думи, от “мизерия”) Той е възлов фермерски щат, разположен между двете големи реки на Америка - Мисисипи и Мисури. Този щат е дал едни от най-големите литератори на съвремието - лирикът Ти Ес Елиът, писателят Марк Твен, журналистът Джоузеф Пулицър.

След Мисури влакът продължава през равния като тепсия Канзас. От Амтрак са се погрижили пасажерите да не скучаят, когато пътуват през такива места. Затова освен вагон-ресторант към влака има и бар. Сутрин често се виждат спящи по масите и под тях хора, край които се въргалят кутийки бира. Но това не прави впечатление, защото, когато лъчите на утрото се плъзнат по коридорите, пред теб се открива величествената гледка на зелени планини, червена земя и синьо небе. Разбираш, че си в Ню Мексико.

Едва когато навлезеш в тази вълшебна земя, разбираш защо една от най-популярните художнички на Америка - Джорджия О'Кийфи, е използвала пет цвята само за да изобрази в творбите си почвата на Ню Мексико.

Разположена в подножието на снежните върхове на планината Сангре oе Кристо, столицата на щата - Санта Фе, е една палитра от жълти, рубиненочервени и масленозелени цветове. Градът е основан преди 400 г. от испанските конкистадори и е населен главно с индианците пуеблос. Тук всичко е по-различно, самобитно и несравнимо с която и да е част на САЩ. По тесните улички се носи аромат на рози, мента, босилек и прясно сварено кафе. Звучи акустична китара. “Санта Фе е уникално място, в което от столетия живеят три различни култури - индианската на племената пуеблос и навахо, латинската и англо-саксонската”, разказва историкът Алън Уилър. По думите му не икономическата кризата, а тази в образованието е най-големият проблем в града. Много младежи не завършват средно образование. Лесно намират работа в туризма и то не им е нужно. Тук минималната надница е $ 9,85 на час.

Тук се намират най-старата запазена къща в САЩ, която е изградена от пуеблос преди повече от 1200 г., и най-древната църква в страната, вдигната през 1610 г. В Санта Фе е и живописният пазар, на който индианците продават сувенири, огърлици и амулети.

“Ако купувате бижута, не се пазарете. Продават ги на най-ниската цена”, казва Уилър. Той често виждал индианци на пазара да плачат, защото европейци им давали обидно ниски цени.

Друга забележителност на Санта Фе е вълшебната вита стълба в църквата Лорето. Според легендата тя е построена от Исус, който слязъл от небето през 1872 г. Стълбата е от дърво, което не вирее в района, и в нея няма нито един пирон.

Призраци в Санта Фе

Онова, което посетителите на Санта Фе не знаят за града, е, че в подземията и таваните му витаят призраци. Те били кротки по природа. Душите на мъртъвците обичали да хлопат врати, да чупят чаши, да пищят и да тупат хората по рамото. В хотел “Ла Посада” най-актуален в момента е духът на търговец, който отседнал тук по време на Голямата депресия през 30-те г. Той проиграл парите си на комар, след което се самоубил в коридора на хотела. Ръката му често се “подавала” от стената и подканвала да я последваш.



Симеон Гаспаров, Чикаго

По пътя от Чикаго до Лос Анджелис човек вижда колко ярко е обозначена линията “богат-беден”. Често на фона на схлупените бараки грейва луксозно имение. Сред общата бедност то повече плаши, отколкото радва... Екскурзията включва престой на Големия каньон и разходка из най-големите забележителности по пътя В Санта Фе се намира най-старата църква в САЩ, изградена през 1610 г.

форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.