Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Карибски басейн Карта на света
Търсене
Никарагуа 

Страна на езера, вулкани и бедност


Границата между Коста Рика и Никарагуа. Още със слизането от автобуса ни посреща цяла глутница от чейнчаджии с дебели пачки пари в ръце. Те са нахални до агресивност и човек трябва много да внимава, за да не се прости и с нищожните си финансови наличности. Но това е само началото. Следва повече от двучасово висене под палещите лъчи на тропическото слънце на опашка, конкурираща тази пред мавзолея на Ленин от съветско време.

Обясняват ми, че много хора отиват на екскурзия или почивка в Никарагуа и граничните власти не са били подготвени за това стълпотворение. Междувременно онези с парите продължават да досаждат с пронизителни викове (един щатски долар се разменя за малко повече от 15 кордоба - местната валута), а към техния хор се присъединяват и всевъзможни амбулантни търговци на храна, напитки, часовници и всякакви други артикули. Най накрая напускаме Коста Рика, но при влизането в Никарагуа ме чакат нови емоции.

Шофьорът на автобуса събира всички паспорти за по-бързата им обработка, но срещу 12 долара. Отказвам тази услуга, като се аргументирам, че не ми е необходима виза. Тогава той ми обяснява, че 5 долара е задължителната за всички влизащи туристическа карта, следваха още няколко екстри, връх на които бяха и два долара, понеже било... неделя. Интересно е как ли варира ценоразписът през делничните дни? Отидох да се изясня на гишето за емигранти, където таксата бе коригирана на 9 долара. Чак след намесата на началника на граничната служба сеньор Кастильо, който явно си спомни за не толкова отдавнашните добри взаимоотношения между нашите две страни, трябваше да заплатя 7 долара. А дни по-късно при напускане на страната ми поискаха още два. Какво да се прави - Латинска Америка...

"Добре дошли в Никарагуа" - наред с този надпис бяхме посрещнати и от огромна кална локва и прашен път, който не се подобри чувствително до Манагуа. По 147-километровата дистанция до столицата пътят минава през градовете Гранада и Мурсия (както в Испания), за които се знае, че съхраняват много исторически паметници, но външно гледката не е особено впечатляваща. За сметка на това величественият пейзаж на Лаго де Никарагуа (езеро на Никарагуа) приковава вниманието. То е истинско море, на фона на което се извисява действащият вулкан Поас. Тук са и известните вулкани Момотомбо и Момотомбито. През 1610 г. Момотомбо изригва и срива до основи град Леон, който по-късно е възстановен на същото място. Гледката с езерото и вулкана напълно отразява прочутата в цял свят фраза, че Никарагуа е страна на езера и вулкани.

След точно 12-часов изтощителен преход (официално фиксираното време е 8 часа) пристигаме в Манагуа почти на мръкване. Първата работа е да си вземеш моментално билет за следващата дестинация, тъй като автобусите са препълнени не само с жители от региона, но и с туристи от цял свят, сред които преобладават тези от САЩ. И пак почти от вратата на автобуса ни посреща нова тълпа, която размахва всевъзможни визитки, предлагайки услугите на хотели и пансиони. Именно тук подобрих личния си рекорд, като си осигурих пансион за... 6 долара на нощ. Хотелчето "Ел Молинито" беше на две крачки от автогарата и предлагаше минерална вода, тъй като в този регион не е препоръчително да се пие направо от чешмата. Когато попитах собственичката има ли топла вода в банята, тя ме погледна учудено и простодушно рече: Сеньор, навън е толкова топло!

Всъщност пансионът се явява като транзитна спирка на постоянно пристигащи и заминаващи пътници. Всяка сутрин отпътуващите биват събуждани в 3:30 часа и се започва такъв невъобразим шум от тропане, тракане, чукане и звън, че сънят на тези, на които не им предстои заминаване, отива по дяволите. Вечер пък се броят парите от печалбата. Тръгнах да излизам, но жената ме предупреди да не проявявам безразсъдство, защото падне ли мрак, градът става опасен за този, който не го познава. Първоначално не я послушах, но когато излязох на улицата, моментално промених решението си. Мъждукащите улични лампи просто потъваха във воала на тропическия мрак, създавайки атмосфера на призрачност и загадъчност.

На следващия ден разгледах града. Честно казано, останах твърде разочарован, защото в Манагуа няма почти никакви исторически забележителности, които заслужава да се видят. Препоръчаха ми пазара "Роберто Уемблес", където съм щял да намеря всичко. Попитах и за пътя към друг известен пазар, но човекът, когото срещнах, ме предупреди да не ходя там, тъй като гъмжи от крадци. А за да демонстрира, че не говори празни приказки, ми показа сериозен белег от удар с нож под брадата, получен при опит да бъде ограбен.

Манагуа е град, разлят на километри и пръснат между тропическата растителност. Тук обаче типичните за Латинска Америка скул-бусове, играещи ролята на градски транспорт, са заменени от открити камионетки, което определено подсказва за бедност. Вътре хората стоят прави, натъпкани като сардели в консерва, а когато над тях небето се продъни и се изсипе порой (станах свидетел и на подобна гледка), тези нещастници са изложени на струите и направо подгизват. А капризите на тропика даваха възможност дъжд и слънце да си разменят ролите през по-малко от час. Останах като втрещен, когато разбрах, че само във въпросния пазар се продава прочутото никарагуанско кафе, което се радваше на голяма популярност и у нас по времето на социализма...

Авенида "Симон Боливар" (името на Освободителя се среща задължително във всяка страна на Латинска Америка) е основната улица, водеща към центъра на Манагуа.

Встрани от улицата бяха накацали палатки, от които се подаваха мръсни и брадясали лица на бедни и отрудени хора. В един момент гледката ми заприлича на Града на истината, който изникна в центъра на София през 1990 г. Оказа се, че това са бедняци, протестиращи срещу икономическата политика на президента на страната Енрико Боланьос.

Стигам до малекон - така се наричат крайбрежните булеварди в повечето страни на Латинска Америка. Тук е и Лаго Ксолотлан, което всъщност е езерото на Манагуа. Няма никакъв плаж, а навсякъде е кал, мръсотия и беднотия. Единствените сгради в района, които заслужават някакво внимание, са Катедрал Антигуо (античната катедрала) и Паласио Насионал (националният дворец), които обаче незнайно защо бяха затворени с тежки катинари. Заедно с президентския дворец те оформят така наречения център. Няма магазини, няма оживление! Един безличен град, без облик, разхвърлян някъде в тропиците.

Препоръчаха ми да видя новия шопингцентър "Плаза Интер". Да, действително е много хубав, със съвременен дизайн, построен според последната дума на строителството. Но цените са космически за местните жители в тази бедна страна! Чудно ли е тогава, че клиенти се срещат тук-таме, а продавачите скучаят и се чудят с какво да си уплътнят работното време.

Спорт номер 1 в Никарагуа е бейзболът. Футболът е някъде на заден план и в това отношение страната се явява като централноамерикански вариант на Венецуела, където съотношението е почти същото. Чудно ли е тогава, че нито един мач от "Копа Америка" не бе предаван по телевизията, а дори и в спортните новини човек трябваше да има ясновидски способности, за да разбере как са завършили мачовете от деня.

"Сандино" - носталгия и реалности

"Сандино - 25 години от триумфа". Този надпис е щампован върху стотици фланелки и отбелязва четвъртвековния юбилей от революцията на Сандино, с която е премахнат режимът на Анастасио Сомоса. На 19 юли 1979 г. армията на Сандинисткия национален освободителен фронт, основан през 1961 г., влиза в столицата Манагуа и революцията побеждава. Самият диктатор Сомоса бяга в Парагвай, но две години по-късно е убит.

В дните, отбелязващи юбилея от революцията, по страниците на местните вестници можеха да се видят много снимки от онези години, както и спомени на участници в събитията. В тях се смесваха и носталгия по отминалото време, но и реализъм с оглед на днешните трудни дни на страната.

Всъщност сандинизмът отдавна не е на власт в Никарагуа (неговият период бе през 80-те години на ХХ век), но и до ден днешен споровете между привържениците и отрицателите на Сандино не стихват. Както сподели с мен един продавач, антагонизмът е толкова голям, че понякога разприте стават причина родни братя да се хващат за гушите. Със или без сандинизъм обаче Никарагуа днес е твърде назад в развитието си, а проблемите в страната вместо да намаляват, прогресивно се увеличават.

Информационно пиратство

Тази малка държава, разположена на около 130 хил. кв. км площ между Коста Рика на юг, Хондурас на север, Карибско море на изток и Тихия океан на запад, стана известна и с информационното пиратство. Никарагуа фигурира в списък от 20 страни в света, които са "отличници" в тази област. Във в. "Бизнес софтуер алианс", излизащ във Вашингтон, бе отбелязано, че страната заема водещо място със 79% информационно пиратство. Според специалистите само поради този факт за 2003 г. Никарагуа е понесла загуби от един милион долара. А става дума за страна, в която бедността, мизерията и безработицата са почти неразрешими проблеми...



Румен Пайташев


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.