Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Африка Карта на света
Търсене
Южна Африка 

Населено място: 

Южно-Африканска сватбена 4Х4 вихрушка ‘03


След като Димитър дълго ни юрка да седнем и да си напишем пътеписите най-сетне, аз отсрамвам семейството с пътепис за първата третинка от пътешествието ни из Африка.

10 Декмври 2003

Дълго лелеяното пътешествие е на път да стане реалност. Типично за мен, дори озовала се вече в самолета, продължавам да се съмнявам в цялата тая работа. От една година сме женени и все като забулена мечта ни е била мисълта да си направим сватбено пътешествие, ама точно такова, каквото предизвиква сърбежи по гръбнака ми – едномесечно и скъпоструващо.
Полета се проточва бавно и слузесто. Дистанцията Франкфурт-Йоханесбург отнема точно 11 часа, което е с няколко часа по-дълго от времето, нужно за свършване на всички дейности възможни върху самолетна седалка, а именно хранене, напиване, писане на записки, гледане на филм, дремане, мечтаене, хранене, напиване и прочие.

11 Декември 2003, Йоханесбург

Огромното летище ни посреща загънато в сутрешен хлад – точно противно на очакванията ни да ни блъсне горещ влажен вятър. Летището е с предимно “бял” цвят, което разбира се не включва служителите по гишетата, които са си откровено черни.
Бързо разпознаваме лицето на Димитър между посрещачите, който от своя страна ни мята на джипа си и от тук започва въртенето ни в южноафриканската емоционално-приключенска вихрушка. :)
Пропускам придвижването до Претория и двудневния престой там, за което време най-интересното нещо, дето свършихме, беше да се запознаем с проявленията на местната бира и да направим пешеходна разходка до центъра на града. Докато се оглеждахме за бели хора из центъра, които да помолим да ни снимат, се натъкваме на две българки – “почти” единствените други българи, които срещнахме за цялото ни странстване из Африка.

12 Декември 2003 (петък)

Летим до Кейп Таун с вътрешен полет на местните авиолинии Саут Африкан Еъруейс. С перфектното си обслужване и превъзходна храна, авиокомпанията слага в малкия си джоб Луфтханза, а и другите преждепознати авиокомпании.
В Кейп Таун се намираме с Весо (приятел на Димитър) и тръгваме на разходка до пристанището. Привлечени сме от огромна плаваща сграда – кораб: с яхта, подводница, два хеликоптера на борда и мноого етажи. Името на кораба е изненадващо и погъделичква славянското ни самолюбие - “Академик Федоров”. Това обяснява и руската реч, която засичаме на няколко маси из ресторантчетата наоколо.
По-късно неволно ставаме свидетели на семеен скандал насред пристанището. Спокойно! Говоря за семейство тюлени. Отдалеч черните им полегнали на кея тела приличат на изоставени чували, но крясъците “Ъхъ-ъхъ” и един по-близък поглед ни разкриват истината. Жалко, че от съображения за сигурност си бяхме зарязали фотоапаратите в хотела.

13 Декември 2003

Утрото пуква в облаци и бързащи струйки вода по прозорците на хотела. Още в ранни зори се озоваваме във фоайето, където раннобудния Димитър и “човека с джипа” вече ни чакат. Излизаме да се запознаем с возилото...
А то е цял звяр! Огромен Land Rover Diffender, 4X4 естествено. Беличък! Аз изпадам в потрес от размерите на джипа, а множеството непознати лостове и десния волан тотално изпаряват желанието ми да шофирам. Когато обявявам, че аз не смятам да се пробвам с шофирането, собственика изразява шумно задоволство, граничещо с еуфория. После следва обиден коментар по адрес на жените-шофьори. Чак ми се приисква да се откажа от думите си напук на него, но си премълчавам. Стига ми тая утеха, че в крайна сметка карах джипа доволно много!
След техническата лекция за употреба на Rover-а и няколко ужким приятелски съвета да не настъпваме много газта, се отърваваме от собственика. Дали му се свива сърчицето всеки път, когато се разделя с джиповете си, оставяйки ги в лапите на поредните лудетини? Мятаме се на Rover-а под звуците на неизключената аларма и след като сме сигурни, че сме смразили кръвта на другите шофьори по пътя, си поемаме на юг.
Цел номер едно беше нос Добра Надежда. Естествено, облещихме се при гледката на първите щрауси, а Димитър ни се присмя, тъй като щраусите тук са като кокошките и хората си ги отглеждат по фермите и по дворовете. Заварваме нос Добра Надежда с временно престанал дъжд, но пък озвучен от трясъка на разбиващите се огромни бели вълни. Следва посещение на колония пингвини (!), където имаш опция да се покъпеш заедно с тях, но 12-те градуса температура на водата вземат решението “не” вместо нас.
Дъждът си валеше неспирно и ту се наслаждавахме на проблясъци небе, ту на облаци влакнеста бяла мъгла. Трасето излезе от стандартните асфалтирани пътища и преминахме на тукашния вариант на черен път, което всъщност, ще рече пясъчни пътища между избуялите в растителност околни хълмове. Споменавам “черен път” като най-близката българска аналогия, но всъщност съществената разлика с нашенския “черен път” е, че тук спокойно се движиш с 90км и дупки или други изненади по пътя няма. Е, почти няма...
По тъмно пристигаме във фермата-къмпинг Kromrivier, където Вал и Весо за сефте разпъват палатките, а аз и Димитър се правим на готвачи. Аз се провалям и с това угасват надеждите на момчетата, че ще има манджички по време на пътуването. ;) Еле, на Димитър барбекюто му иде отръки и той ни спасява от гладна смърт през следващите 10 дни. През това време аз се отсрамвам основно със салатки.
След известно суетене, палатките са като по учебник разпънати върху джипа, а меките им матраци предлагат изненадващ комфорт. Първата нощ под открито небе е влажна и освежаваща.

14 Декември 2003

Събуждам се от студените докосвания на капките кондензирала вода по вътрешната страна на палатката. Ситният дъждец навън ни отказва от първоначалното намерение да обиколим района и трезво преценяваме, че времето е по-подходящо за пътуване, отколкото за разходки.
Отправяме се към Kleinsee, което е разположено на Диамантения бряг. Името на този бряг не иде от някаква прилика с любимите искрящи стъкълца, а именно от наличието на диамантени залежи в пясъците му. Достъпът до там е строго охраняван и посетители се допускат до градовете му само след надлежна регистрация и издаване на разрешителни на хората и колите. Странно се чувстваш, когато спираш пред поредната бариера – хем си ужким волен турист бродещ в свободна държава, хем ти е ясно, че и най-малкото отклонение от нормите в тази изолирана зона може да ти коства повече, отколкото имаш. Ей Богу, честно да си кажа, взирах се много поне едно диамантче да си намеря, едно мъъъничко. Не за друго, сакън! За сувенир! Ама нейсе! :))

15 Декември 2003

Ето тази нощ не можах да спя. Вярно е романтично да опънеш палатката на брега на океана, но ония ми ти вълни такова трещене и боботене подсигуриха, че съня все ми се изплъзваше. Да ме ожали човек! ;)) Е, поне имах време за размисъл и мечти...
Сутринта се събрахме цяла колония джипове и тръгнахме да дирим 4Х4 приключения из Диамантения бряг. Екскурзовода ни каза “сори, ама чужденците сте малцинство, та ще си обяснявам на африкаанс”, с което се разделих с надеждите си да науча нещо от беседата му. Само чат-пат хващах някоя английско-немска дума, та що годе да мога да си представя коя сфера на живота засяга чичкото. Самозваната преводачка, която ни се прилепи, намираше за уместно да “превежда” точно и само споменатите английско-немски думи, което, сещате се, беше огромно облекчение за нас.
След беседата се намятахме на джиповете и потеглихме из пясъчните дюни, където се видя кой е шофьор и кой псевдо-шофьор. Аз поне доказах, че съм не псевдо, ами истинска пътничка: возих се търпеливо от началото до края. Тренинга от няколко години пътуване в рейс 280 си каза тежката дума.
В края на деня се добираме до поредния къмпинг на брега на Атлантическия океан – този е в близост до град Порт Нолот, а сиво-кафевите му пясъци предлагат чудесен терен за играене на були. Изобщо не смятам да пропусна да спомена шампионската си титла в една от двете игри на були.

16 Декември 2003

Е, не се изкъпахме в Атлантическия океан. Топнахме си само обувките, а те замръзнаха.
Късно-късно, към 9 часа сутринта потеглихме към планинската пустиня Рихтерсфелд. Почти успокояващо звучат уверенията на Димитър, че скорпионите излизат само вечер и налитат най-много на зарязани на земята маратонки. Внимателно оглеждам сантиметрите пясък, върху които ще стъпна – и така и денем, и нощем.
Първото бивакуване в рамките на парка е планувано да се случи на брега на Оранжевата река, при вида на която Димитър бързо се изсулва от дрехите си и изчезва в зелените й води. Не успява да ни привлече за каузата, защото сме сериозно наплашени от един лекар от Института по заразни и паразитни болести в София, че там, в “черния континент”, опасните бактерии само това чакат – бели и вкусни торти като нас да им се топнат във водоемите-развъдници. Седим на брега на реката, гледаме Димитър как блажено се плацика и чакаме да започне да се гърчи в агония, нападнат от споменатите опасни бактерии. Цял половин час това не се случва и накрая се престрашаваме да топнем краката си, което ни оттърсва от парещата пустинно-пясъчна умора в обувките. В последствие се оказва, че бактериите са имали почивен ден... ;)
Тъй като този бивак е първият без цивилизовано организирана тоалетна, тук за сефте ни се налага да ходим по нужда “на открито”, което си има своята южно-африканска специфика. До тоалетна се ходи въоръжен с лопата и/или кибрит. След като си свършиш бизнеса, изгаряш или закопаваш всякакви следи от делото в лицето на хартийки и други “human waste” (човешки боклуци). Този ритуал си има своето обяснение – тук годишно вали по 50мм вода на квадратен метър, което се случва единствено през зимата. Т.е. практически няма условия, при които тоалетната хартия и другите там неща да могат да се разтворят и разложат по естествен начин. Демек ако си немърлив, биологичната ти проява ще остане да свидетелства за посещението ти тук за вечни времена.

17 Декември 2003

Събуждаме се от гърмежи някъде отвъд Оранжевата река. Не знам да има пийнали вино македонци наоколо, та оставам спокойна.
Чака ни цял ден шофиране сред сменящи се лунно пустинни пейзажи. Следобеда попадаме в къмпинг, разположен на най-високото и откъснато място в парка. Тук река няма, а по червените пясъци са се натъркулили гигантски камъни със заоблени форми. Чувствам се като мравка, попаднала в чинията с грах яхния на великан. При това яхнията е гореща.
Прокрадват ни се бегли идеи да се опитаме да стигнем до следващия къмпинг още днес, но предстоящи 6 часа шофиране за оставащите 2 часа слънчева светлина отхвърлят идеите. И слава Богу! Именно тук се насладихме на най-вълшебната нощ: обсипана с ярки огромни звезди и несмутена от никакви шумове.

18 Декември 2003

Посоката вече е вън от Рихтерсфелд. 6 часа сериозно друсане по накъдрените прашни пътища и борба с усещането, че пустинята няма да свърши никога. Е, ядохме диня под единственото дърво в градчето Екстеенфонтейн. Натрапчиви вече ставаха и следите от липсата на баня през последните няколко дни в пустинята – дрехите ни, иначе пъстроцветни, сега преобладаваха в кафеви оттенъци; джипа също, но той поне не миришеше :)
И както си бръмчим ние, прегърнати от жълто-прашни облаци, така се озоваваме спряли пред високи огради на нещо, което зове себе си къмпинг “Късче от рая”. Уф, колко помпозно. Както и да е, пускаме се на разузнавателна разходка зад дверите му, като си правим сметка да сме безкомпромисни и да отпрашим надалеч, ако условията не отговорят на дори едно от високите ни изисквания. Първото ми впечатление е за непрестанно напоявани дървета (о! дървета!) и трева (о! трева!); после виждам тоалетни и бани (о! баня!), отделени само с тръстикови оградки; трето – река, а до нея лодки. Започнах да се оглеждам за Адам и Ева и да се щипя по ръката. Не вярвам някой някога да е изпитвал такава еуфория както мен. Идеше ми да направя всичко едновременно, само че не успях да се разчленя и набързо дефинирах приоритетите – първо баня, после бански и в реката, после в лодките, после прането и накрая бира и хапване. Бирата май беше някъде по-напред...

19 Декември 2003

Днешния ден посветихме на придвижване от райската градина до водопада Ауграбис на Оранжевата река и прилежащия му къмпинг. Май няма нищо съществено за отбелязване през този ден.

20 Декември 2003

Следваща спирка е резервата Ваалбос. По предварителни сведения не очакваме резерватът да ни предложи кой знае какви чудесии и животни, идваме тук основно заради къмпинга му. Все пак, поемаме по няколкочасовата обиколка из 4Х4 трасето им.
Натъкваме се на поредното доказателство, че най-приятните изненади идват точно, когато не ги очакваш. Антилопи, жирафи, биволи, диви прасенца и зебри имаше в изобилие. Трескаво оглеждахме саванната растителност за носорози, когато огромното стадо биволи не се озова отново до нас. Ей, колко беше подходящо осветлението за снимки – късно следобедно. Ненаситните фотографи снимаха и снимаха, докато биволите ни обградиха, снимаха дори и след това :) . Да, ама джипа нямаше как да продължи, защото имаше биволи докъдето погледа ти стига... А Надя трабваше да умира от страх и да се кара на непокорните момчета, които безразсъдно отваряха прозорците на Ровъра и разпръскваха човешки миризми до изключително чувствителното обоняние на биволите. Което ни правеше още-по интересен обект за наблюдение и помирисване. Около 40 минути се правихме на статуи в джип, с което загубихме вниманието на черните кокало-глави чудовища. Мислех си, че това ще ми бъде емоцията за деня, но не познах...
Свечери се. Наградиха ни с чудесен залез, удостоен с вниманието на фотоапаратите. Димитър приготви щраусово месо. Изкъпахме се на душовете (кофи с дупка отдолу, които пълниш с вода и издигаш над главата си посредством въженце). Отворихме по бира и изобщо се приготвихме за спокойна и последна нощ на колела.
После дойде тъмнината. А в тъмнината излизат пълзящите гадинки – примерно скорпионите. Да! УЖАС! Скорпионите!!! Дъвчех щраусовото месо сякаш беше парче гума – нито имах апетит, нито слюнните ми жлези смятаха храненето в този момент за важно. Трескаво въртях глава, осветявайки с челника поредното скорпионче, бързащо за някъде. А те, милите, ама хич, ама изобщо не им пукаше за нас. Точно противно на очакванията ми - да се втурнат да ни жилят в мига, в който ни видят. Все пак отправях благодарствени слова, че палатките ни се намират далееече върху покрива на джипа.
После разкрещялата се аларма по никое време през нощта ознаменува края на приключенията от първата третинка на сватбеното ни пътешествие.

21 Декември 2003

Дълго пътуване до Йоханесбург, където изпращаме Весо да си ходи към Франция. Запомнящата се реплика от раздялата ни с него е: "Всяко нещо си има край, само саламът има два края".

И така.

Всяко нещо си има край.

Казваме “чао” на джипа и изчистваме кеша на паметта в подготовка за новите планински изживявания и спомени в Уганда.



Red Rose


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
 
820 лв.
Прага
МАГИЧНА ПРЕДКОЛЕДНА…
почивки