Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Холандия 

Населено място: 

Пролетно пътуване по магистралите от Холандия до България

Пролетта е безспорно най-подходящото време за пътуване с кола – нито е топло, нито студено, често има облаци, които пречат на слънцето да ти грее в очите, а край пътя е зелено и пълно с цветя и цъфнали храсти... Изобщо хубавиня. В почивните дни около Великден поехме от Холандия към България и минахме през Германия, Чехия, Австрия, Унгария и Сърбия. В рамките на четири дни успяхме да изпитаме няколко от магистралите в тези страни и още спорим коя страна имаше най-хубавите пътища и чии шофьори бяха най-възпитани (германците и австрийците!).

Но да започнем отначало. В Холандия - малка страна с много хора, магистралите са навсякъде и в отлично състояние. Холандците пътуват на работа по тях, което предизвиква задръствания сутрин и следобед. Обикновено платната са поне по две или три в едната посока плюс аварийна лента. Около тях има полета и канали, а при свален прозорец в колата се промъкват аромати, съпровождащи блата и отглеждане на добитък – пасторално по холандски. Големи електронни пана над пътя информират за затворени ленти, ограничения на скоростта или предупреждения за задръствания. По закон максималната скорост е 130 км/ч, но в зависимост от това дали има населено място в околността ограниченията са до понякога абсурдните 80 км/ч (път като слънце, а ти пъплиш ли, пъплиш...). Причината са екологични съображения - за да се намали шумовото замърсяване и изгорелите газове за живеещите в околността.

Неусетно преминаваме в Германия, пейзажът напомня холандския, но магистралата е по-малка и по-стара. Спираме на бензиностанция. Не мога да не споделя колко невероятни са тоалетните по германските пътища. Струват 70 евроцента (получаваш едно билетче, с което се ползва 50 цента намаление при покупка от бензиностанциите), а вътре всичко е изумително чисто и автоматизирано.

В този ред на мисли няма да изненадам никого, че с движението на изток качеството и чистотата на крайпътните тоалетни намаляват неприятно бързо. Та прочутият аутобан без ограничение на скоростта беше малко разочароващ. Асфалтът беше осезаемо грапав, имаше кръпки по него, а на мен ми се стори тесен за скоростите, които ужким могат да се развиват по него.

Поех шофьорската щафета на "границата" с Чехия, откъдето трябваше да вземем и винетка. Изведнъж магистралата стана прекрасна – по-нова, по-гладка и по-широка, но с ограничение на скоростта, уви.

Преди Прага магистралата беше в ремонт, а пътят се превърна във второстепенен. Това обаче не промени качеството на настилката. Нито качеството на преживяванията. Напротив - гледката към малките градчета и селца по пътя в комбинация с река Вълтава бяха просто приказни.

И точно когато щяхме да обявим Чехия за страната с най-яките пътища на света (в колата пътуваха представители на три националности, което ни вдъхнови да правим обобщения), попаднахме и на най-ужасната магистрала за цялото пътуване. На около стотина километра след столицата прекрасната настилка отстъпи място на бетон, толкова добре амортизиран от камиони, че дясната лента беше неизползваема. В бетона са образувани такива вълни, че ако се наложи да преминеш в дясната лента, пристиснат от някой местен, хвърчащ със 160 км/ч, има опасност да подскачаш на седалката и да удряш главата си в тавана.

В Австрия нещата се подобриха значително, въпреки че и там магистралата не беше съвсем нова. Забележителното в тази страна беше още по-изумителната чистота отстрани на пътя. Ако допреди това можеше да се види някой фас, кутия от цигари или смачкана пластмасова чашка, в Австрия тяхната липса направо биеше на очи. Очаквано и пътните знаци информираха най-ясно.

Което беше малко проблемно в Унгария, където въпреки изобилието от знаци съвкупността на шест съгласни и една гласна на края на думите правят четенето им неприятно, а разбирането - почти невъзможно. Тук започнаха да се появяват повече боклуци по пътя, повече местни профучаваха с по-голяма от разрешената скорост, но пък пътната настилка беше много добра. Много по-добра от германската например. Карането продължаваше да е удоволствие.

Влязохме в Сърбия, където не само пътните такси се оказаха в пъти по-големи, отколкото в предишните държави (винетките навсякъде струваха около 12 евро за 10 дни, а в Сърбия на будки за таксуване платихме над 15 евро за един ден), но и асфалтът беше най-лош.

Колоритът на пътуването тук не беше в пътя, а в местните жители. Пътна полиция ни отби, след като забеляза холандската регистрация, за да ни пита колко струва такава кола в Ниската земя. При преминаването през град на първия червен светофар ни настигна дете, което започна да проси, а когато спряхме да хапнем автентична сръбска плескавица, ни донесоха 4 боядисани великденски яйца да се почерпим за здраве. Едно от тях се оказа неоспорим бияч както на сръбски, така и на български яйца.

Всичко се вкисна на границата с България. Един съвет – ако пътувате с кола и американец в нея – минете през Румъния! За "късмет" хванахме смяната на граничарите и пресните стражи ентусиазирано ни отделиха специално внимание, претърсвайки багажа, портмонето и всяко джобче на американския ни приятел. Единият - по-млад и говорещ английски език, се отнасяше с шеговитост към проверката, докато по-възрастният му и некомуникативен колега беше устремен да намери нещо нередно. Най-забавно беше, когато изровиха кошничката с подправки и чай в бурканчета - разочарованието, че не са нелегални вещества, беше сърцераздирателно.

Докато приключим с всички претърсвания, влязохме в България по тъмно. Така си остана и до вкъщи – без улично осветление, с изключение на населените места. Но пък у дома ни посрещнаха с много светлина, великденска гощавка и козунак.



Екатерина Войнова


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.