Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Белгия 

Населено място: 

Стъкленият свят на Брюксел

Репортаж
Русе - Брюксел - Русе

Пристигнахме в Брюксел по покана на българския евродепутат Николай Младенов. Групата русенски журналисти се оказахме от щастливците, които гостуват в белгийската столица на разноски на европейския парламент. Всеки от нашите 18 евродепутати има бюджет да покани годишно до 100 души, които да посетят институциите на Европейския съюз в Брюксел. С Ники, както всички го наричаме, се познаваме от пресконференциите, които той дава в Русе. От информационния му офис, в нашия град, често научаваме още топли новините от сърцето на Европа.

Стъпихме в белгийската столица със самочувствието на европейци. Та нали сме от Русе - първият български град, в който, още от Възраждането, цари европейска атмосфера.

През последните години Дунав мост се превърна в символ на интеграцията на България и Румъния към обединяваща се Европа, а първият български еврокомисар - Меглена Кунева, започна голямата си политическа кариера именно от Русе.

Като информирани хора, добре познавахме структурата на Европейския съюз, бяхме посещавали семинари, участвали в дискусии, следили и отразявали в своите медии събитията, свързани с присъединяването ни към голямото европейско семейство, но асоциирането на Брюксел с европейските институции се оказа не съвсем точно. Видяхме и един друг Брюксел и това сложи на въображаемите ни представи по-реални рамки. Модернистичните стъклените стени и тавани на институциите на Европейския съюз и хората, работещи в тях, съвсем не бяха всичко в този град.

Стъкленият свят на Брюксел рязко контрастираше на един друг свят – на исляма, сякаш преселил се тук, за да напомня на Европа за мизерията в една друга част на света.

Брюксел е космополитен град. В хотела ни посрещнат и обслужват чернокожи, цели орди от ислямски преселници се разхождат по улиците, китайци щъкат в заведения, офиси и магазини. На улицата, на която е хотелът ни, се мъдри турско кафене с ориенталското название „Байрам паша“. Естествено посетителите са само мъже. Те жадно разсъбличат с поглед всяка приближила се до прозорците жена.

Още при първото ни посещение в европарламента срещаме представител и на комшиите - румънците. Дебела жена, от северната ни съседка, е седнала на земята и е поставила пред себе си чинийка за милостиня. Някои колеги поназнайват малко румънски и я заговарят. Казва се Мария и от 7 години е в Брюксел с цялото си семейство. В паничката има само няколко монети и по всичко личи, че минаващите от там не отварят често портфейла си. Но румънката твърди, че успявала с просия да свързва двата края.

А къде са българите в този пъстър свят от нации? С ужас научаваме или по-скоро си припомняме чутото някога, че немалка част от проститутките в Брюксел са българки. Древната професия в Белгия е легализирана и има цял квартал, в който нашите сънароднички, а и други жени, продават красивите си тела. Някои от колегите отиват от любопитство да видят. Истина е, не е измама! Тракийки и болярки, разголени по монокини, стоят в изкусителна поза във витрините – толкова близо и всъщност толкова далеч от стъкления свят на Брюксел.

До Гранд плас - централния площад на Брюксел, ни привлича кокетно магазинче за шоколадови изделия, в което млада жена подрежда витрините. Влизаме и поздравяваме на български. „Добър вечер”, ни отвръща хубавицата и с радост разбираме, че тук ще си бъдем поне за малко на своя територия. Хана е от Прага, но от 5 години живее със своя приятел българин - собственикът на магазинчето. Филип Янчев е в Брюксел от 10 години. Още като завършил средното си образование, в родния Бургас, дошъл в белгийската столица, за да търси по-добър живот. Започнал да продава в магазинчетата за сувенири в центъра. След 5 години наел помещения и вече е собственик на две шоколатерии - тази, в която разговаряме и друга, в близост до символа на Брюксел - Пикаещото момченце или наречено по-прилично Манекен Пис. На добър български език Хана ни казва, че шоколадовите изделия се купуват най-вече от туристите. Е, влизали и белгийци, но по-рядко. В Брюксел не било лесно да осигуриш прехраната си, налагало се да стоят с Филип в магазина от сутрин до вечер. В белгийската столица прииждат хора от цял свят с очакванията, че щом европейските институции са тук, животът ще е по-лесен, но още с идването си разбират, че това не е така. Не може да се отрече, че европейските институции издържат Брюксел, но те съвсем не са всичко в този град, споделя Хана. Млада китайка, която помага в магазина, идва да попита нещо, затова приключваме разговора. Разменяме си имейли и си обещаваме непременно да си пишем.

Шокът, който изживяхме

След като цял ден сме обикаляли европейските институции, решаваме да изпием по една хубава белгийска бира в централната част на Брюксел. Шестима колеги тръгваме към метро станция Клемансо. Двама изостават от групата, четирима вече слизаме надолу с ескалатора. Изведнъж чуваме врява и писъци, поемаме бързо нагоре по ескалатора, но ни е трудно да стигнем до мястото. Все пак успяваме и разбираме, че мургав младеж от арабски произход се приближил до колегата и се опитал да измъкне чантата, в която носел фотоапарата си. Не успял и оттегляйки се, се опитал да отмъкне чантата на намираща се на метър по-назад колежка. За късмет, дръжките и на нейната чанта се оказали здрави. Настроението ни помръква, разговорите се въртят все около това. Не очаквахме това да се случи точно в Брюксел. Вечерта, в хотела, разбираме, че по същия сценарий се развили още два подобни инцидента с журналистки от групата, едната от тях се простила при нападението със 100 евро. На следващия ден научаваме, че подобни случки в белгийската столица били ежедневие.

В стъкления свят на Брюксел

Така образно нарекохме тази част от Брюксел, в която са разположени европейските институции. Светът на модернистичните сгради от алуминий и стъкло е различен. Със статут на столица на Европа, градът се ползва още през втората половина на миналия век, когато тук се настаняват щаб квартирите на НАТО и тогавашната Европейска икономическа общност. Сега Брюксел е център на Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на министрите и още много институции, точният брой на които не можахме да разберем. Любезните ни домакини ни водят на всички тези места, денят ни минава от зала в зала. Всички сме впечатлени, че виждаме на живо, а не от новините, местата, в които заседават еврокомисарите, в които комисиите вземат своите решения.

Посещаваме и пресцентъра - огромна зала с компютри и удобни работни места за всеки журналист, който отразява работата на Европарламента. На мониторите има възможност да се проследяват директно пленарните сесии. Съвсем благородно им завиждаме - хем събитията им са на едно и също място, хем ползват такива удобства. При едно от посещенията си в Европарламента присъстваме на гласуването на исторически документ – окончателното приемане на текстовете на Хартата за фундаменталните права, която заменя действащата доскоро Харта за правата на човека.

Всичко ни впечатлява – мащабите на залата, строгите порядки, по които се извършва гласуването. Слагаме слушалките, превключваме на 21 канал и слушаме цялото заседание на евродепутатите на български език. Над залата, в стъклени кабинки, стоят преводачите - по трима-четирима за всеки език.

Българският е един от двайсет и трите официални езика в Евросъюза и с нас, за първи път, влиза кирилицата. Особено сме горди, че всички надписи в Европарламента, а и в другите институции, започват най-напред на родния ни език.

Посещаваме и Берлиамон, сградата в която се помещава Европейската комисия. Щракаме за спомен каменния постамент, издигнат в чест на Робер Шуман – бащата на Обединена Европа. Изреждаме се да си правим снимки на мястото, на което стои първият български евкомисар Меглена Кунева. Съжаляваме, че тя отсъства от Брюксел, добре позната ни е от времето, когато бе водач на листа от русенския избирателен район. Не можем да се срещнем, но предаваме на сътрудниците от кабинета й нашите сърдечни поздрави.

Спим по няколко часа в денонощието, за да можем да разгледаме повече от Брюксел. Експозицията „Малката Европа”, в която в умален мащаб могат да се видят много забележителности на Стария континент, Атомиумът, огромният модел на молекулата на желязото, поставен в парк Хейзел, величествените катедрали и още безброй уникални места, за всяко от което може да се разказва с часове.

Преди да отпътуваме за България, отиваме на Гранд плас сред дантелените фасади на сградите, засияли в невероятно коледно светлинно шоу. Все едно, че сме в приказка, все едно, че не се случва с нас...

Галим за довиждане позлатената статуя на светеца до централния площад. Казват, че направиш ли това, отново се връщаш в Брюксел. Шегуваме се - дано се случи по празниците, когато от пишлето на Манекен Пис тече истинска белгийска бира...



Жанета Йорданова <janeta.yordanova@gmail.com>

Сградите на европейските институции са построени в модернистичен стил Евродепутатите окончателно гласуват текстовете на Хартата за фундаменталните права Хана и Филип в магазинчето си Магазинчето на Хана и Филип Румънката Мария проси пред Европарламента В Брюксел често се среща и това
По празниците от пишлето на Манекен Пис тече истинска бира Коледна приказка в Брюксел Коледна приказка в Брюксел Новогодишната украса в белгийските бирарии е невероятна Новогодишната украса в белгийските бирарии е невероятна Турското кафе

форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
почивки