Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Азия Карта на света
Търсене
Индия 

Населено място: 

Влаковият етикет в Индия

Влаковете в Мумбай си имат правила и правило номер 1 е: „Не се качай на бързия влак до Вирар, ако нямаш намерение да ходиш там.”

Жените, които пътуват до Вирар, изминават всеки ден това дълго разстояние и никак не им се харесва да навлизаш в личното им пространство. Ако все пак ти се наложи да го направиш, а след това и да слезеш на по-ранна спирка, тези жени може и да блокират вратата и да не ти позволят да преминеш. Те са безпощадни. Или поне така чух.

Но когато влакът спря на гарата в един неотдавнашен следобед, си казах, че не може да бъде толкова зле. Беше наистина дълъг ден, а аз бях цялата подгизнала от дъжда. Единственото, за което мечтаех, беше да се прибера колкото се може по-бързо и да облека сухи дрехи. Перонът изглеждаше сравнително празен, затова реших да пробвам все пак.

На борда не беше толкова лошо. Трябваше да си пазя мястото за правостоящи, но вагонът не се затваряше – или поне по стандартите на Мумбай. Имаше известно проправяне на път и бутане, но нищо необичайно.

Запътвайки се на север, извън Южен Мумбай, влакът бързо се напълни. Докато приближавахме моята спирка, Андхери, осъзнах, че има около 20 жени между мен и вратата, а те бяха плътно една до друга.

Започнах да се присламчвам към вратата. Една жена, виждайки, че съм като риба на сухо, ми нареди да я бутна. „Бутни ме”, каза тя, „бутни ме.” Останалите само наблюдаваха, разисквайки дали да ще го направя или не.

Влакът намали и спря. Яростното изтласкване започна. Аз също започнах да се бутам, като се бях вкопчила много здраво в дръжките на чантата си. Протягайки лактите си настрани, някак си успях да се шмугна измежду множеството от сари и огромните обеци на носа, ръце и развети черни коси. Слязох от влака и се озовах на перона. Като по чудо бях оцеляла.

Бях си научила вече урока: ако искам пътувам, трябва действително да спазвам правилата.

Превозвайки почти 6 милиона души на ден, мумбайските влакове са лепкави и вонящи и толкова претъпкани на моменти, че буквално миризмата и мръсотията се просмуква в хората.

Някои правила са въпрос на безопасност. Други са за успешно пътуване. А трети са някъде по средата.

Чакай реда си

Когато се редиш на опашката пред гишето за билети, например, трябва да стоиш колкото се може по-близо до предходния човек, или в противен случай някой ще заеме мястото ти и ще те пререди. Ако искаш да си купиш билет за първа класа, можеш да преминеш най-отпред на редицата. Никой няма да те изгледа неодобрително, това е важно, общоприето правило.

Когато стоиш на перона, чакаш влака, а искаш първокласно купе, трябва да застанеш в крайната част на жп линиите, оцветена в черно и жълто.

Ако си жена, повечето хора смятат, че трябва да се наредиш с дамите и да се возиш заедно с тях. Женските купета не са толкова претъпкани и там е по-малка вероятността да бъдеш опипана или подложена на сексуален тормоз.

Но като чужденка, си позволих да не се съглася. Ако е пиков час, най-вероятно дори няма да можеш да намериш място в „мъжко” купе. Но през другото време, когато не е толкова пренаселено, намирам за по-приемливо да се возя сред господата.

Повечето от жените са имали тежък ден и искат да се приберат навреме, за да сготвят и да бъдат със семействата си. Те бързат, а ти си застанал на пътя им – няма да се поколебаят да те избутат с лакти.

Мъжете, от друга страна, може и да те позяпат – особено ако си западнячка. Може и да ти кажат да се махнеш, но поне ще спазят дистанция и ще имаш възможност да дишаш.

Без грешки

Когато си във влака, правилата зависят от класата, в която пътуваш.

Във втора класа можеш да говориш силно или да се включиш в разговора на напълно непознати във всеки един момент. Момчета ще се разхождат наоколо, продавайки пържени закуски в мъжките купета, и аксесоари за коса и гривни – в женските. На местата за сядане четвърти човек може да се натрапи на седалката, въпреки че очевидно няма свободно пространство. „Мърдай, мърдай”, ще ти каже.

В купетата първа класа правилата се въртят около запазването на спокойствие и благоприличие. Всеки е наясно, че седалките са само за трима души. Хората бъбрят по телефона, но не гръмко и необуздано, както е оттатък. Децата, продаващи евтини пластмасови дрънкулки, са категорично против правилата.

Слизане

Като цяло, целта е да слезеш. Едната опция е да стоиш близо до вратата в готовност да скочиш веднага щом влакът спре на перона. Това понякога се оказва трудно, защото хората, чакащи на гарата, се опитват едновременно да скочат във влака. Ако сте прекалено бавни, те ще ви избутат.

Другата опция е да се залепиш от едната страна на вратата, позволявайки на тези, които чакат, да скочат преди ти да излезеш.

И последно, ако някога ти се наложи да се качиш на влак до Чърчгейт, последната спирка по западната линия, задължително трябва да седнеш. Тълпите от пътуващите чакат на перона, за да „влетят” в купето веднага щом влакът се приближи и моментално се оглеждат за място за двучасовото си пътуване до дома.

Ако ги изчакаш да се запазят местата, спокойствието отново ще се възцари. След това може бавно да станеш, да слезеш от влака, и да се насладиш на Мумбай.



Globalpost

Когато си във влака, правилата зависят от класата, в която пътуваш

форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.