Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Близък изток Карта на света
Търсене
Ирак 

Населено място: 

Сандра

Принцесата от Града на градините

Тя е:

  1. чернокоса и красива ученичка
  2. бежанка иракчанка
  3. католичка
  4. всичко от изброеното

Заградете последния отговор и вече се познавате със Сандра. Не, това не е съкратено от Александра. „Никой не ми вярва, че съм иракчанка”, ми казва странната ми нова приятелка, но не мога да разбера дали това я радва или огорчава. И аз не повярвах. Не че някога съм се замисляла как изглеждат десетките иракчанки, които живеят в България. Сигурно съм ги срещала по улиците, така както срещнах Сандра, и съм си мислила, че са съвсем обикновени български момичета. Кафявото на очите й, обаче, е толкова тъмно, колкото на нито една от приятелките ми.

Тези почти черни очи са запечатали преди 11 години Багдад такъв, какъвто няма да го видите довечера по новините. Градът на градините, така го нарича Сандра и без да усетя вместо в кварталното кафе двете вече сме седнали в един от ресторантите край река Тигър. „Сервитьорът идва и те пита каква риба искаш и след това отиват да ти я извадят от реката” разказва Сандра и треперенето в гласа й издава тъгата, че никога няма да преживее това наистина. Била е твърде малка, когато напуска Града на градините и представите й за него са повече от разказите на майка й, отколкото лични преживявания.

Одисеята на Сандра започва преди повече от 10 години. Заедно с майка си и брат си напуска Ирак, за да не се върне никога повече там. „Изгубихме се и така дойдохме в България”, повдигам учудено вежди на това обяснение, но усещам, че не трябва да питам повече за причините и подробностите около това принудително пътешествие. Не иска да изминава обратния път към родния си град, но казва, че ако сега кацне на летище Хийтроу, например, на въпроса „От къде сте?” ще отговори „От Ирак”. Дори не е решила със сигурност, че иска да смени картата си на бежанец с български паспорт. „Няма разлика дали си бежанка или българка”. Единствените ограничения на статута й са, че не може да гласува (не че ако можеше, щеше да го прави), не може да бъде клиент на мобилните оператори и не може да тегли заем от банка.

За едно 19 годишно момиче в България има далеч по-важни неща. На въпроса ми какво е за нея България, получавам прозаичния, но съвсем искрен отговор „Красива страна, в която трябва да имаш пари, за да живееш добре”. Не я питам дали има пари. Преживяла е толкова много, че и всичките пари на света няма да й върнат изгубеното детство далеч от дома, безпътицата, онези седем години, в които не е знаела къде е баща й, преди той да ги намери в България, и разрушената родина.

„Никой не знае кой къде е”

Не искам никога да разбирам какво е усещането зад това обяснение къде са останалите роднини на Сандра. Радвам се, че тя е в България и че би искала да отгледа децата си в България. Първият й спомен от нашата страна – снега. Последният от Багдад  - детската градина. Там е учила на арабски, въпреки че майчиния език за нея е асирийски. „Напоследък вървя по улиците и се опитвам да мисля на арабски, за да се упражнявам и да не го забравя”. Не иска да гледа Ал Джазира. Прекалено зле й действа, а тя предпочита да бъде добра. Добра в християнския смисъл на думата. Вярата е едно от нещата, които я отличават от обикновените български момичета. Не защото е католичка, а защото наистина вярва. Католическата църква в София е и мястото където се среща с останалите иракчани на нейната възраст, иначе излиза само с българи.

Златната улица

След като сме яли риба на брега на Тигър, Сандра ме води до улицата с магазините за злато в Багдад. „За жените в Ирак няма значение как са облечени, важно е колко злато носят”. За да могат да избягат обаче, майка й си продава всичкото злато, дори венчалната халка. Днес Сандра носи сребро и ми описва как би изглеждала в традиционната за нейния народ дълга копринена рокля, избродирана със сребро и камъни, с голям сребърен колан и гривни чак до лакътя. Поръчала си е такава рокля от Ирак, просто за да си има нещо истинско. Когато пристигат в България, багажът им се събира в една торба, затова и сега в дома им няма нищо, което да напомня за роден Багдад. За мен Сандра е красива и в късата си дънкова пола. Родителите й са либерални, може да се облича както си иска, още повече, че навремето майка й също е ходела с къси поли в арабската държава. Сандра я е виждала на снимка.

Снимките на жени с арабски носии по стените не са единственото нещо, по което си личи, че сте в дом на иракчани. Вкусът на „бамя с агнешко”, които Сандра ще ви сготви, няма нищо общо с обикновените дюнери. Не съм си представяла, че на 19 години едно момиче може да говори с такова удоволствие за готвенето и да е толкова слабо. Запазвам си специалитет и за следващата ни среща – „ориз със седем подправки”, в който има още и моркови, картофи, грах, стафиди, бадеми и конци бяло месо. От българските неща Сандра харесва най-много мусаката и „Време разделно”, единственият филм, на който е плакала истински. При нея всичко е истинско. Преминала е през достатъчно много изпитания, за да си губи времето в ненужни преструвки.

Това, което не те убива, те прави по-силен.

И по-умен. Миналото на Сандра не й позволява да мечтае излишно за бъдещето. Не знае какво й е нужно, но ще го научи. Така, както преди 10 години научава български по улиците, за да може да си играе с останалите девет годишни момиченца. Научила се е и как да съхрани в себе си онова златно късче от родината, което сега е покрито с кръв, но в сърцето на Сандра винаги ще прилича на цвете от Града на градините. Гордее се, че е иракчанка, въпреки че нейния Ирак вече не съществува.



Надя Станчева, сп. Одисей, бр. 8 (35) август 2004


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.