Екваториална Гвинея

Пълно наименование - Република Екваториална Гвинея

Страната има площ 28.1 хил. кв. км. Състои се от континентална част Мбини (бивша Рио Муни) и редица острови в Гвинейския залив - Биоко (преди Фернандо По), Манди, Пагалу (преди Аннобон), Елобей и др. Граничи (в км) с Габон - 330, Камерун - 183 и има брегова линия - 560. Континенталната част е хълмисто плато с височина 600-900 м (най-висока точка - 1 500 м) и низинна крайбрежна ивица.

Климат - екваториален, постоянно влажен. Средните месечни температури са от 24 до 28 градуса Сº. Валежите са над 2000 мм (на островите до 2500 мм). Реките са пълноводни, с множество прагове, плавателни само в долните си течения. Главна река - Мбини. Вечнозелените влажни екваториални гори заемат около 60 % от територията.

Население - 450 хил. жители. Гъстота - 16.0 жит. на кв. км. Естествен прираст 21. Средна продължителност на живота - мъже - 49 г., жени - 53 г.

Етнически състав - група бенуе-конго - 93.3 % (от тях фанг - 77.2 %, буби - 14.7, други - 8.1 %), фернандино (негри, върнали се от Америка) - 1.4 %, други - 5.3 %.

Официален език - испански. Местни езици - фанг - на континента и буби - на островите.

Конфесионален състав - християни - 90.7 % (от тях католици - 95.7 %, протестанти - 4.3 %), мюсюлмани - 0.7 %, местни традиционни вярвания и култове - 6.9 %, други - 1.7 %. Градско население - 48 %.

Столица - Малабо (преди Санта Изабел) на о-в Биоко 100 хил. ж.). Други градове - Бата, Мбини.

Административно деление - 2 провинции.

По-важни исторически събития и дати - ХV в. - остров Биоко е открит от португалците и е наречен Фернандо По; 1778 г. - страната става владение на Испания; 1900 г. - подписано е споразумение между Испания и Франция за разграничаване на владенията - Рио Муни става испанска, заедно с островите - Испанска Гвинея; 12 октомври 1968 г. - провъзгласяване независимостта на републиката.

Държавно устройство - република. Глава на държавата е президент, избиран за 7 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителство, начело с премиер-министър. Законодателната власт се осъществява от президента и Палатата на народните представители - 80 депутати, избирани за 5 години.

Парична единица - франк на Африканското финансово съобщество (франк CFA), от 1985 г

Стопанство - селско стопанство и добивна промишленост. Започва развитие на нефтодобив на базата на откритите шелфови находища (добив над 2 млн т). Селското стопанство е ориентирано към експортни култури - дървесина (над 400 хил. куб. м), какао (около 4 хил. т), кафе и др. В него са заети 80 % от трудоспособното население. Отглеждат се батати, маниока, банани, царевица, ананаси и др. Животновъдството не е развито. Важен отрасъл е риболовът.

Транспорт - шосета - 2 хил. км, от които асфалтирани 236 км. Няма ж.п. линии. Главни морски пристанища - Малабо и Бата, там има и международни летища.

Туризъм - международен туризъм практически не се развива.

От София до Малабо - 4 564 км