Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Африка Карта на света
Търсене
Конго 

Река Конго


В края на ХV век по време на своето дълго пътуване край западните брегове на Африка португалският мореплавател Диего Кан успял да премине екватора. Навлизайки в южната част на Атлантическият океан, той забелязал, че температурата на водата започва да се понижава, като същевременно добивала необикновен за океана жълточервеникав оттенък.

Кан, предполагайки за приближаващо устие на неизвестна река, дал заповед да се продължи пътят на юг. Корабът пътувал няколко дни, изминал десетки мили, водата ставала все по-мътна, но устие не се забелязвало. Диего Кан не изгубил търпение. Едва когато изминал близо 300 мили, той се натъкнал на буйно течаща срещу кораба водна маса. Постепенно по брега се очертал широк естуарен залив, чрез който огромна река с голяма скорост водите си в Атлантическият океан. Това принудило моряците ловко да маневрират, докато насочат кораба навътре срещу течението. Всички моряци били на палубата. Възхищение и страх будела у тях покоряващата гледка. По двата бряга на пълноводната река се извисявали зелени стени от буйни екваториални гори. Полъхът на вятъра довявал тайнствено думкане на тамтами и рев на зверове, а от време на време по бреговете на реката предупредително проблясвали сигналните огньове на туземните жители. Отначало корабният лот измервал дълбочини над 30 м, но по-късно започнали да се появяват плиткости, а от време на време и гъсто обрасли острови. На четвъртия ден зелените горски стени постепенно изчезнали и на тяхно място се появили високи скалисти брегове. Скоростта на водата нараснала още повече. Това било сигурен призна за приближаването на прагове или водопади. Моряците решили да спрат край появилите се високи скали. Тук на голям каменен стълб те обозначили деня, в който била открита реката и издълбали своите имена. Този стълб бил наречен „Падран”, а неизвестната река „Рио де Пдран”. Това било през 1484 г. И днес край пристанището Матади са запазени имената на Кан и неговите моряци, издълбани в скалата.

Така е било открито естуарното устие на многоводната река Конго. Но тогава Кан и неговите моряци едва ли са предполагали, че откриват втората по пълноводие река в света, чието начало е далеч някъде сред обширните планински масиви на Източна Африка.Река Конго – най-пълноводната от реките в Африка, се нарежда на второ място в света и по площта на огромния си водосборен басейн отстъпва само на безспорния първенец – Амазонка. По цялото си протежение река Конго образува гигантска, силно извита на север дъга, която на два пъти пресича екватора. Гледана на хидрографска карта, речната и мрежа наподобява силно разклонена върба, стволът на която е самият Конго, а наведените клони – неговите притоци. Вътрешната част на басейна на река Конго представлява обширна котловина, окръжена от полегати стъпаловидни възвишения. За тази река, както и за притоците и, са характерни стотиците прагове и водопади, редуващи се с равнинни участъци, където реката тече спокойно.

За начало на Конго много често се смята р.Луалаба, чиито извори се намират във вододелното плато Шаба, разделящо изворните области на Конго от тези на Замбези. От изворите си Луалаба тече право на север през планината Митумба. В твърдите скали на тази планина тя е прорязала величествен каньон, наподобяващ каньона на р.Колорадо в Северна Америка. В него реката тече при голям наклон, образувайки серията водопади Нзило. Тук се намира неизвестният до неотдавна величествен водопад Лофой. Височината му е 384 м. и е един от най-високите в Африка, превишавайки трикратно водопада Виктория. От рударското градче Букама, р. Луалаба навлиза в обширната блатиста падина на езерото Упемба, където става плавателна. Тук тя приема и първият си голям десен приток Луфира. На нея е създаден най-големият язовир в Република Конго, чиито води служат за производство на електроенергия. В тази част на р. Луалаба пейзажът е доста еднообразен. Обширни тревисти савани се простират по двата й бряга и само тук-там се мяркат галерийни гори.

По на север Луалаба приема голям десен приток – Лувуа. Всъщност мнозина смятат река Лувуа за началота на р.Конго, тъй като тя е значително по-дълга от Луалаба. Ако дължината на Конго, считана от изворите на Луалаба, е 4320 км., то считано от изворите на Лувуа – Чамбеши, тя е 4680 км. по този начин Конго се нарежда на осмо място в света по дължина след Нил, Амазонка, Мисисипи, Енисей, Яндзъ, Об и Хуанхъ.

След вливането на р.Лувуа главната река Луалаба става широка, многоводна и продължава пътя си право на север. Тя приема отдясно притока си Лукуга, изтичащ от езерото Танганика. Преди да навлезе в низината, р.Луалаба прорязва разкритите на повърхността устойчиви кристални скали и образува забележителните водопади Порт д`Анфер (Адски врати). След това тече спокойно в широката долина, където липсват прагове и е плавателна. По-нататък по своя път тя пресича екватора, последното стъпало на платата и рязко се спуска към обширната Конгоанска котловина. Ту тя образува седемте водопада Стенли с височина 40 м. От тези водопади реката вече приема името Конго. От тук започва средното й течение. Долината на реката извива към северозапад, после на запад и югозапад, описвайки грамадна дъга. Водните простори се разширяват до 20 км. и тя има вид на типична равнинна река. Наклонът й е съвсем нищожен (средно 10 см. на 1 км.), поради което течението й почти не се забелязва. Гористи и тръстикови острови разделят водната шир на множество ръкави и езеровидни разширения.

Чудно красив и разнообразен е растителният свят по средното течение на Конго. Пътуваме ли с кораб по реката, от двете ни страни се изправят високи зелени стени от екваториални гори. Навлезем ли по някой от по-малките притоци, дърветата допират върховете си и образуват сенчести тунели. По долната повърхност плуват хиляди хиацинти и орхидеи с разнообразни цветове.

В периода на голямо пълноводие през декември и май нивото на Конго се повишава с 5 – 6 метра. Тогава реката се разлива далеч зад пределите на своето легло, достигайки на места 50 км. ширина. В средното си течение Конго приема двата най-големи притока Убанги с Уеле и Ква с Касай. Всъщност те представляват огромни реки с множество пълноводни притоци и обширни речни басейни. По размерите си те не отстъпват на нашия Дунав. След като приеме водите на тези притоци, Конго набъва още повече, достигайки дълбочина над 50 м. При град Киншаса тя среща твърдите скали на Южногвинейските планини. Пред тази скалиста преграда се образува голям естествен язовир Стенли Пул, дълъг 30 км. и широк 25 км. Тук Конго сякаш събира нови сили и се готви за последен щурм, да преодолее последната преграда по своя път към океана.

Езерото – язовир Стенли Пул е живият наследник на много по-голям сладководен басейн, който в минали геоложки времена е изпълвал цялата конгоанска котловина. Този басейн постепенно се оттекъл към океана чрез пролома, който Конго е издълбал в Южногвинейските планини. От Стенли Пул започва долното течение на Конго дълго само 500 км. Широко разлятата река изведнъж се събира между стръмно нарязаните брегове до 400 м., а на някои места дори само до 220 м. ширина. В този пролом, дълъг около 350 км., реката се спуска от 280 м. надморска височина при Киншаса, на 8 м. при Матади, прекосявайки могъщите 32 Ливингстънови водопада. Величествена и неповторима е панорамата, която се открива пред погледа на посетителя. Настръхналата водна стихия с рев и бясна скорост връхлита върху скалите и с грохот се стоварва в пропастта. Не, тя не пада от скалистите прегради!… Тя ги оковава в хладните си прегръдки и сякаш ги помита като гигантска вълна. Долу я посрещат скали и острови, но тя, яростна и разпенена, връхлита върху тях. Огромни водни лавини се удрят една в друга и с грохот се разбиват в скалите, вдигайки към небето фонтани от милиарди капки. Над пролома витаят облаци от водни прашинки, отразявайки слънцето във всички цветове на дъгата. А долу, кипящият котел под водопада, не стихва безконечният водовъртеж на разярената стихия, готвеща се отново да връхлети върху скалите. Не случайно целия пролом при водопадите е примамка за туристи от цял свят. Те използват прокараните по двата бряга шосета за да се възхищават от величието и красотата на този чуден кът.

При град Матади Конго излиза на крайбрежната низина, където отново силно се разширява и започва да тече спокойно. Тук е последният 150-километров плавателен участък, в който могат да навлизат и океански кораби. Дълбочината отначало е 40 до 70 м., а към устието достига до 150-200 метра. Въпреки това корабоплаването не е съвсем безопасно поради големия брой острови. При гр. Матади ширината на Конго е 1,5 км., а след гр.Бома се увеличава до 17 км. От гр. Бома започва естуардът на реката със средна ширина 6 км. Чрез него Конго излива мътните си води в Атлантическия океан. Но реката не свършва дотук. Потопената долина на Конго продължава 150 км. навътре в океана. Мътножълтите й води ясно се отличават на разстояние 75 км. от брега, а следи от тях се наблюдават дори до 300 км. това се дължи на огромното количество вода и твърд отток, който конго излива всяка секунда в Атлантическия океан. Само количеството на твърдия отток (тиня, пясък, цели растителни острови, клони и др.) надхвърля 40 млн. куб. метра годишно. Тези материали се поемат от студеното Бенгелско течение и често се носят стотици километри далеч на север. Средният годишен воден отток при устието на Конго възлиза на 40000 кум. м./сек. С това Конго се нарежда на второ място след Амазонка, превишава два пъти Мисисипи и над 6 пъти Дунав.

Конго има сравнително равномерен годишен отток, като максималните води са през декември (над 60000 куб. м./сек), а минималните пред юли (29000 куб. м./сек). Причината за това се крие в климатичните условия в басейна на Конго. Речната мрежа се подхранва изключително от тропични дъждове, чиято средна годишна сума е около 1500 мм. Две трети от притоците на Конго идват южно от екватора, където максималните валежи са през декември и януари. Ето защо Конго е най-пълноводна през този период. През периода март – октомври пък северните му притоци донасят повече вода, защото тогава падат максималните валежи северно от екватора. Така пълноводието на реката се запазва през цялата година.

В басейна на Конго се наброяват 39 плавателни реки, а общата дължина на плавателните участъци надхвърля 15000 км. По дължината на водните си пътища Конго е на първо място в Африка. Най-оживените плавателни участъци са между Киншаса и Кисангани в средното течение, между Матади и Банана в долното течение и между Кинду и Убунду в горното течение. За улеснение на транспорта в участъците на водопадите и бързеите са прокарани успоредно на Конго железопътни линии.

Благодарение на многоводието си и големия брой прагове и водопади Конго е една от най-богатите в света реки по запаси на хидро енергия. Нейната мощност се изчислява на 130 млн. квтч. Най-значителни са водноелектроцентралите в горното течение на реките Луалаба, Лукуга и Луфира.

Водите на Конго са богати с най-различни риби, а гъстите екваториални гори са неизчерпаем източник на ценни суровини.



форум на пътешественика
2 мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.