Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Африка Карта на света
Търсене
Джибути 

Рай за наемници и антитерористи


Въпреки че заради Ирак противниците на войната Франция и Германия станаха черни за САЩ, в сгушилото се оттатък Арабския полуостров - в Африканския рог - миниатюрно Джибути бойната дружба между рамбовци и от трите страни расте и крепне в общата антитерористична мисия с крилато име "Трайна свобода", стартирала още през 2001 г. По-известната част от тази мисия бе войната с талибаните в Афганистан. По-неизвестната е международното военно патрулиране и дебнене за опасни превози в Червено море, на чийто изход тъй удобно е кацнало 540-хилядното Джибути. Стратегическото положение е главният капитал на бившата френска колония, подслонила и френски, и американски военни бази, а покрай "Трайна свобода" приела още и германски, и испански, и италиански части. Всички вкупом денем дружно тренират как да ловят терористи, а вечер още по-дружно разпускат в общи барове, с общи питиета, с общи местни момичета. Често и в общи сбивания.

Международните военни части официално се наричат Специални сили 150. До септември 2003 г. те бяха оглавявани от Германия, която именно по тази линия за първи път след Втората световна война прати свои войници в чужбина - в Джибути. Мандатът й обаче изтече и тя бе сменена от Франция, която в момента ръководи патрулирането. Целта е да се контролира търговското корабоплаване в района, който е крайно невралгичен и заради двата бряга на Червено море - Арабския полуостров и Африканския рог. В групата за контрол влизат още военни кораби от Испания и Италия.

Американците не са директно включени в същата група. Те са в Джибути по своя си линия - "на позиции, удобни за нанасяне на удари по огнища на "Ал Кайда" в Йемен и Източна Африка", както пише "Ню Йорк таймс". Американският контингент в Джибути, разбира се, бе подсилен и заради войната в Ирак. Оттук бяха извършвани и голяма част от разузнавателните полети преди самото начало на бойните действия.

Американските войници са настанени в бивши френски казарми. Има и настоящи - колкото за редовна френска войска, толкова и за наемници от френския Чуждестранен легион. Въпреки че и пред двете формирования стои думичката "френски", враждата между тях е пословична. Из Джибути се носят легенди за побоищата между "истинските" французи и легионерите, чиято арена най-често е любимото и на едните, и на другите "Кафе дьо Пари".

Нарязани бицепси със строшени бутилки са най-малките поразии, които обикновено стават там.
Конфликтите най-често избухват заради погнусата на "чистите" военни от наемниците, сред които, разбира се, има не само французи. Легионът е удобно място за "покриване" на мераклии за бъдещо френско гражданство откъде ли не и с какви ли не тъмни страници в миналото. Всякакви истории на всякакви езици могат да се чуят на вечерните гуляи из заведенията на Джибути. Всякакви са и искрите за припламване на рамбовските буйства. Въпреки това повечето от разноезичните военни тук се чувстват като в свой рай - навсякъде ги обслужват всеотдайно и се грижат да им е весело.

Въпреки че се води мюсюлманска страна, малката държавица е крайно либерална към пъстрата военна дружина, която се набива на очи на всяка крачка. Религията не пречи и на бурно процъфтяващия бизнес с проститутки и наркотици, който е много съществено перо в прехраната на местното население. На столичния пазар съвсем легално се продават свежи клонки от популярния в източния свят лек наркотик кат, смятан от мнозина само за стимулатор. Негови най-активни консуматори са пъстроезичните военни. Тяхната щедрост в разтухата и харчовете осигурява солиден доход въобще на цялата местна сфера на услугите, която - логично - е и най-развитият тук отрасъл.

Най-живото място на 23-те хиляди квадратни километра суха вулканическа почва в Джибути е гъмжащото от народ едноименно пристанище. Другите забележителности са крайбрежните коралови рифове, удобните за пясъчен сърфинг пустини и двете уникални езера във вътрешността - Асал, разположено на 153 метра под морското равнище и заобиколено от черни полета застинала лава, и Губе, което е пълно с морска вода и е наричано от местните "ямата на демоните". Особеностите на този ландшафт предопределят струпването на основното население в пристанището и съответно прозвището на Джибути "град-държава".

Така си е било още от края на XIX век, когато Франция спазарява с един от местните вождове парче земя на крайбрежието и полага основите на днешния порт. Така тук се появява колонията Френска Сомалия. В нея живеят главно представители на две племена: афари - с корени в Етиопия, и иса - с корени в Сомалия. Двете племена често се карат, Франция ги озаптява. С цел да ги помири през 1967 г. кръщава земите им Френска територия на афарите и исите. 10 години по-късно бившата метрополия решава да даде независимост на владението си и така се ражда днешно Джибути.

Негов първи президент още през 1977 г. става лидерът на акушираната от Франция Народна лига за африканска независимост Хасан Гулед Аптидон от племето иса. През 1991 г. афари се опитват да го свалят със своя Фронт за възстановяване на единството и демокрацията (ФВЕД). След две години битки въстанието на афарите е потушено с френска помощ. През май 1993 г. Гулед е преизбран за президент. Част от ФВЕД се съюзява с правителството, прави Народен сбор за прогрес и влиза във властта.

Ветеранът Гулед подава оставка през 1999 г., малко преди обявените за април същата година избори. Наследява го протежето му - бившият шеф на сигурността Исмаил Омар Гейе, който с лекота печели последвалия вот. Въпреки неуспешния опит за преврат от 2000 г., организиран от бивш полицейски шеф, Джибути днес се радва на относително вътрешно спокойствие. Дори си позволява да посредничи в конфликтите между Йемен и Судан, между Етиопия и Еритрея.

И как не - при такива гаранти като американските морски пехотинци, европейските им събратя от Специални сили 150 и рамбовците от Чуждестранния легион. За вярната си служба като супербаза за борба с международния тероризъм, като отличен полигон за военна тренировка хем в пустиня, хем по море и като членка на "коалицията на желаещите" Джибути бе наградена след края на бойните действия в Ирак с 30 млн. долара от САЩ.



Къдринка Къдринова


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.