Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Африка Карта на света
Търсене
Кения 

Населено място: 

На велосипед из Африка

Да бъхтиш 800 км из Африка на велосипед! Да въртиш педалите като луд при средна температура на въздуха над 40 градуса. И накрая да останеш без вода в пустинята. Това са само част от приключенията на Васил Тодев и Борис Петров, които прекараха цял месец на колела в Африка.

Всичко започва съвсем спонтанно - защо пък да не обиколят Кения и Танзания с колела? И двамата са запалени велосипедисти. Васко (30 г.) е от Велинград, учил е география, води и групи по планините, а Боби (22 г.) е от София и е програмист. Няколко дни за подготовка стигат.
И така, тяхното велоприключение из Африка трае цял месец - от началото на февруари до март 2009 г. Началната точка е столицата на Кения - Найроби, докъдето стигат със самолет. А първата цел - един от върховете на Маунт Кения, втората по височина планина в Африка след Килиманджаро. Първо трябва да достигнат до градчето Нанюки с местен автобус - матату - претъпкан до пръсване. Пред него нашите “Чавдари” изглеждат като последна дума на техниката. Пристигнали благополучно там, веднага различни водачи любезно им предлагат да ги съпътстват, но двамата отказват и отпрашват с колелата към планината. Ще нощуват в подножието й на палатка в джунглата, а сутринта ще тръгнат към връх Ленана (4985 м), третия по височина в Маунт Кения.
Боби тъкмо е заспал, когато Васко чува как някой се движи и чупи клони на метри от палатката. След броени минути трясъкът става по-силен. Васко надниква и що да види - СЛОН на 5 м от скромното им убежище.
- Борка, събуди се! СЛОН!
- Не може да е слон на 2400 метра височина! - гласи лаконичният отговор на полузаспалия Боби.
След кратък спор решават, че сигурно са биволи. Настава тишина и пак лягат. След малко шумът става още по-силен и вече не е само от един източник, а от няколко. Страшното идва обаче, когато двамата чуват силно ръмжене съвсем близо до тях. Да излязат - не могат. Стоят на тъмно в палатката. На кого да се обадят за помощ в един и половина след полунощ? Добре че един от водачите им е натикал визитката си в ръцете им. Звънят му и за късмет човечецът точно тогава си пийва в кръчмата. Той пристига по най-бързия начин, което в случая значи малко под час. И не пропуска да им каже, че видял слоница с малкото си на няколкостотин метра от техния лагер. Двамата натоварват багажа по най-бързия начин и се връщат в Нанюки на хотел. “Най-мизерният, но сигурен хотел на света! Така мина първата ни и незабравима нощ, прекарана на открито сред Африканската джунгла”, разказва Васко. Препатили, решават да се изкачат с водач до Ленана за няколко дни, като броят по $ 250. При атакуването на върха стават сутринта в 2,30 ч.(!) Температурата не минава 0 градуса. В 6 ч вече са горе. След 30 мин слънцето изгрява и те виждат връх Нелион (втория по височина в планината - 5188 м), огряван от лъчи да свети в огненочервен цвят.
Следващите няколко дни изминават около 300 км с велосипедите си. Обикновено вечер замръкват в някое село, откъдето си набавят провизии.
На дванайстия ден стигат до езерото Наиваша. Там с учудване виждат, че брегът е станал розов заради стотиците фламинги, нагазили във водата да търсят храна. В езерото обаче не всичко е розово - голямо стадо хипопотами също е намерило място там.
Следват около 300 км неуморно въртене на педалите за няколко дни. Обикалят масива на Килиманджаро, който е повече от внушителен, особено при залез слънце. Вече са пристигнали в Танзания и се насочват към резервата Серенгети и кратера Нгоронгоро. Там също отиват по “цивилизован” начин с организирано сафари. И разглеждат как слонове, лъвове, антилопи, жирафи живеят в естествена среда (като изключим десетките туристи, които кръстосват с джипове).
Сега предстои изкачването пеш на вулкана Ол Донио Ленгай, който освен всичко е и действащ. На практика няма твърда земя до кратера, защото се върви по пепел, в която краката непрекъснато потъват. Когато се изкачват на ръба на кратера, чуват лавата отдолу. “Нещо подобно на плискането на вълните в морския бряг, когато има вълнение, обаче много по-мощно”, разказва Васко.
За екстремната атмосфера допринасят и стотиците насекоми, които жужат наоколо. И всичките са или червени, или жълти. Момчетата решават да нощуват наблизо, малко по-надолу от кратера. Когато опъват палатката си, хиляди пеперуди и всякакви инсекти кацат по нея и така я покриват, че променят цвета й. Отвътре се чува пърхането на крилете им.
Скоро към този “приятен” звук се добавят и ударите от дъждовни капки. Гърмят светкавици, а палатката се намира на съвсем открито. Остава им единствено да се върнат обратно. Ето как Боби описва случващото се: “От едната страна имаше кратер на действащ вулкан, от другата 2000 м стръмен склон, поне 45 градуса. Пред нас падат светкавици, а ние ходим по едно билце с широчина около метър, по тъмно, на челници (малки лампи за глава - б.р.). Вали и дъжд.”
Спускат се по пътеката. По улеите пепелта се стича с дъжда и ходенето става още по-трудно. Само след 200 метра губят следата. За късмет поне дъждът спира. Ако продължат без пътека, може да попаднат в някой от улеите, където има високи склонове. Затова решават да пренощуват там. Намират едно място, “където наклонът не е 45 градуса” и прекарват остатъка от нощта. “Сутринта, като се събудихме, установихме, че под нас няма нищо. Просто един скат 1000 м надолу. А пътеката беше на 10 метра встрани!”, диви се Васко.
След като успешно се спускат от вулкана, се отправят обратно към Найроби, като минават през езерото Натрон. То много се е отдръпнало и от дъжда всичко е станало в кал. Колелата затъват. Ще трябва да бутат, няма начин. И така цели 4 часа, докато излязат на шосето където опъват палатката. Въпреки че ги упътват, на следващия ден те отново стигат до езерото Натрон. Решават да се отклонят на север, където според тях е правилната посока.
Достигат само гола пустиня, пълна единствено с тръни, които спукват непоправимо и без това изстрадалите достатъчно гуми. Водата им е на привършване. Отново започва бутането. Слънцето пече, а температурата е “само” 45 градуса. На Васко му става лошо. Изпиват и последната глътка. Намират едно дърво и чакат на сянка жегата поне малко да отмине. Слънцето обаче пече още по-силно.Решават да тръгнат пеша да търсят помощ. Прежаднели са. След половин час ходене се натъкват на една локва. “Водата беше черна! Но пък това беше най-вкусната локва, от която съм пил”, спомня си Боби. Въпреки че умират от жажда, преваряват водата. След справка с картата се насочват към едно по-близко село Шамполе, на около 15 км. За щастие по пътя се натъкват на селце на масаи - местното коренно население. Там им дават и вода.
Най-лошото вече е минало.
На сутринта се връщат за колелата, които подаряват на масаите в знак на благодарност, че са ги спасили. Така приключват и приключенията на Васко и Боби в Африка. След всичко случило се двамата решават, че са видели достатъчно от континента и е време да се върнат у дома. За да плануват следващото си пътешествие, разбира се.



Цветелина Геновска

Би ли пропътувал 800 км в Африка на весосипед? В планината Маунт Кения се срещат кални кратери на загаснали вулкани Връх Нелион е втория по височина в планината Маунт Кения - 5 188 м, огряван от слънчевите лъчи свети в огненочервен цвят Тръните в голата пустиня са истински враг за велосипедните гуми

форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.