Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Африка Карта на света
Търсене
Зимбабве 

Населено място: 

Водопадът Виктория - или как да прегърнеш дъгата

Иде ти да преминеш по дъгата
Иде ти да преминеш по дъгата
Африканското му име е Mosi-ao-tunya, Димящият грохот
Африканското му име е Mosi-ao-tunya, Димящият грохот

Навремето в учебниците ни по география имаше снимка на чичко със странна шапка и широка, уверена крачка - пътешественикът Дейвид Ливингстън, открил водопада Виктория през 1855 г. Преди него по пътищата между Западна и Източна Африка мнозина изследователи са нахранили лъвовете или са издъхнали от болести.
След като човек прелети за 15 часа от София до прочутия водопад и види паметника на Ливингстън, неволно сваля шапка пред мъжеството на чичкото, открил за останалия свят едно от най-могъщите чудеса на майката природа.
Отдалече усещаш, че тук има Нещо. Тръгваш унесен напред. Не чуваш и не виждаш хората наоколо. Предлагат ти плодове, сокове, сувенири, чадъри, дъждобрани... Нещото силно те тегли - към водопада. Уж е мощен, а не го чуваш. Уж е голям, а не го виждаш. И продължаваш да вървиш.
Скоро по пътеката между дървета и храсти мярваш силуета на река. Долавяш вече и шум. Той се усилва. Все повече и повече. Милиони миниатюрни капчици те мокрят отвсякъде. Напред и напред, докато скоро пред теб се разкрива величавата гледка. От нея и от тътена на падащата вода разумът престава да действа. Хващаш се инстинктивно за първото дърво. Хиляди тонове вода падат в Дяволското гърло на водопада Виктория. Бавно. Величествено. Грандиозно. Думите губят смисъл...
Напролет реката Замбези е пълноводна. Грохотът - невъобразим. Неволно човек иска да се влее в тържествуващата сила на природата. Да се впусне в стихията. Да се изгуби в грохота. И да се разпръсне във водните облаци към небето...
Стискаш още по-здраво дървото. Целият си мокър. Нещо яко е заседнало в гърлото ти. Страх, радост и преклонение пред притегателната мощ на природата. Оглеждаш се наоколо. Тръскаш глава - не, не е видение, няма измама. Дъги. Много разноцветни дъги. Светлината се пречупва особено в микроскопичните водни капчици. Най-голямата опасва хоризонта. Малките са наоколо. Всяко преместване ражда едни и губи други. Тръгваш внимателно. Минаваш под тях и се оглеждаш. Изведнъж на нивото на гърдите ти се оказва нова дъга. Внимаваш да не се "блъснеш" в нея. Прегръщаш я нежно. Чувството е неописуемо. Наоколо се появяват още няколко. Надигаш се да ги докоснеш. Навеждаш се да ги прегърнеш...
Наред с невероятната си мощ природата тук разкрива и ефирна нежност. Вече не те тегли скок в грохота на "гърлото". Предпочиташ да си гушкаш дъгите. И скоро, както си прегърнал някоя дъгичка, тя изчезва, за да се появи отново наблизо. Поглеждаш отново към Дяволското гърло и онемяваш - над дъното му се вие отново дъга. И тя е красива, но не ти се скача да я прегърнеш...
Над водопада минава малък самолет. Туристи са платили над $50, за да зърнат водопада отгоре. Появява се и хеликоптер. Пилотите правят шоу за пасажерите - минават ту под дъгата, ту над нея или през цялата цветна феерия.
Миниатюрните водни капчици идват от разбиващите се долу талази. Поединично и групово, туристите стигат местата, откъдето се вижда водопадът от Зимбабве. Отсрещната страна на природното чудо е в Замбия.
Най-близо до водопада е хотелът "Макаса сън". Нощувката надхвърля $100. Следващият баровски хотел е "Виктория фолс". Там е по-евтино. Гордеят се обаче, че при тях са нощували принцеса Дайана и принц Чарлз скоро след сватбата им. Пред арката на хотела тържествено се влачи маймуна. Гледа мръсно, щом я наближиш. Изчакваш или заобикаляш. Тук е Африка. Царството на животните. И не знаеш какво може да ти се случи, ако не ги уважаваш. Минаваш по-късно по пътя. Маймуната е имала голяма нужда...
В "Макаса сън" гостите още не са се събудили. Из стаите звучи чудна музика. Нежен ромон на поточе. Дошлите за първи път се питат дали не са в рая. Какво ни свирихте рано днес, питам чернокожите музиканти отвън. "Това е музиката на водата", отвръщат те.
На терасата на хотела изгревът над водопада Виктория е неповторим, както впрочем и залезът. Всички немеем пред великолепната гледка. Пишещият на лаптоп очилат господин е забравил къде е клавиатурата. Лулата му - а-ха, да падне. Наблизо има и по-евтини хотели. Разположени са направо в саваната. Какво животно ще ви дойде на гости - можете само да гадаете. Слоновете са под особена закрила, ала местните трапери правят уговорка, че могат да ви организират ловно сафари "по-така".
На 5 минути пеш от водопада е жп гарата. Вагоните са от колониално време. Може да хванете влака за град Булавайо или за Замбия. Ако искате да видите водопада и от замбийска страна, ще вървите половин час. На границата получавате виза за Замбия срещу заплащане. Замбийците предлагат изящни фигури от дърво, малахит и камък. Пазарлъкът за цената е задължителен. Изделията ви излизат неколкократно по-евтино от първоначалната стойност. Става да платите и в натура - часовник, гривна, пръстен, тениска, очила, калкулатор, уокмен, маратонки...
Друго преживяване е пътуването с корабче по Замбези. Хранят ви на борда. Слизате по островчетата в реката. Срещате носорози, маймуни и други животни. Насищате се на цветове, ухания и гледки.
Крокодилите се криели от българските спортисти.
В края на пътуването екскурзоводката Джили си взема довиждане с всеки и пита кой откъде е. Слизам последен.
- България?! - вика възторжено тя и всичките й зъби блясват в широка усмивка.
Тя ли е учила или приятелят й е следвал у нас, чуди се човек.
- Българите сте страхотни, особено мъжете - продължава свойски Джили.
- Щом така казваш, радвам се - чудя се аз как да отговоря на комплимента.
- Вярно е, не е екскурзоводски трик за някой грош - сочи с пръст Джили. - Слушай сега: преди време ни гостува фолклорна група от България. Уж минаха за кратко, но много се харесаха тук на местен собственик на заведения. Той им предложи да останат още. Правеха програми за туристите. Спането и яденето им беше безплатно. Танцъорите и певиците заработваха от представленията. Останаха около 40 дни. Скоро обаче се появи и една група български спортисти. Бяха щангисти или борци. По-скоро щангисти. Правя им аз пътуване като това. В круиза е включено и посещение в крокодилската ферма. Сега е в ремонт и затова не ви водих. Но тогава я посетихме с вашите спортисти. Бяха все здрави момчета. Особено единият. Огромен. Двуметров. Какви ли не идват тука, но като тоя българин още не съм срещала. Стигаме фермата. Крокодилите не се появяват. Питам стопанина. "Тук са", сочи той. Хвърля им пилета, меса и друга храна. Защо не излизат? "Не знам", вдига ръце фермерът и почва да ги ръчка с дълги пръти. Пак нищо. Спортистите почнаха нещо да нервничат. Обещаваме им крокодили, вземаме им пари - а крокодили няма. И тогава, ей тоя едрият, като почна да вика нещо силно и да ръкомаха - стана страховито. Уплаших се и питам какво крещи тоя мъжага от България. "А бе, той много обича животните от малък, ми казва преводачът. Сега ги поздравява, кани ги учтиво - тях и майките им - да се покажат над водата, да ги види, щото ако скочи вътре, ще им разчекне на всичките устата..." Крокодилите така и не изплуваха на повърхността. Правила съм стотици посещения във фермата. Това ми се случи за пръв и за последен път. Още не мога да си го обясня. Затова ти казвам, че българите сте страхотни, казва тъмнокожата екскурзоводка и се замисля.
- Вярно е, Джили - и я целувам по бузите на раздяла.



Румен Тодоров

Поглед от Зимбабвийската страна

форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.