Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Италия 

Населено място: 

Мощта на боговете

Изригването на Везувий 1944 г.
Изригването на Везувий 1944 г.

На 24 август 79 г. върхът на Везувий буквално се взривява, изхвърляйки тонове пепел, камъни и газ на километри в атмосферата. Те покриват всичко наоколо, унищожавайки населението на римските курорти Помпей, Херкуланеум и Стабие. По време на изригването Помпей е имал около 20 000 жители, а Херкуланеум - около 5000. Тонове камъни, земя и пепел засипват улиците, докато накрая не остава нищо от тези някога процъфтяващи селища. Градовете остават погребани и забравени близо 1500 години. Разкопките започват през 1748-а. Те продължават и в наши дни и ни помагат да разберем бита и културата на Римската империя.

Днес 2 милиона души живеят в Неапол, в полите на извисяващата се на 1200 метра зловеща планина. Везувий е най-големият активен вулкан на континентална Италия. От далечната 79 г. насам той е изригвал над 50 пъти. Случвало се е средно веднъж на 100 години, докато през 1037 г. вулканът не потъва в 600-годишно мълчание. Но през 1631-ва той отново напомня за себе си, като убива 4000 нищо неподозиращи жители. Именно след това изригване, при работа над останките, са открити руините на Помпей и Херкуланеум. Много от погребаното от вулкана е запазено от пепелта, покрила всичко. В пекарната на града са намерени дори самуни хляб, които са на почти 2000 години. Жертвите на бедствието са обезсмъртени от отпечатъците на телата им във втвърдената пепел. При откриването им кухините, оставени от разложилите се тела, са използвани като калъпи, по които са излети фигурите на загиналите.

Скоро след изригването римлянинът Плиний-младши пише на приятеля си римския историк Корнелий Тацит и му разказва подробно за случилото се. Тези текстове са от изключително значение за учените, а за нас са твърде любопитни, тъй като младият Плиний е добър разказвач. Тогава той е бил само на 18 години. Година по-късно вече е адвокат в Рим. Плиний става близък на императора и му е поверено да управлява териториите на днешна Турция. По време на изригването гостувал във вилата на чичо си Плиний-старши в Мизенум.

На 24 август 79 г. областта около вулкана бива разтресена от мощно земетресение. Върхът на планината се отваря и нагоре излиза чудовищен облак. Жителите на Помпей са засипани с пепел и камъни. Река от кал започва да залива Херкуланеум. Чичото на Плиний бил главнокомандващ на бойния флот в Мизенум. Той се опитва да спаси с корабите си хората, живеещи близо до мястото на бедствието. Племенникът описва огромния облак, изригнал от вулкана:

" ...приличаше на палма, защото започваше като извисяващ се стълб, а на върха се разклоняваше, сякаш изведнъж силата му е отслабнала или пък просто теглото му е станало причина да се разпръсне."

Според изчисленията на Сигурдсон, един от известните изследователи на Везувий, колоната (наречена Плиниева) се е извисявала първоначално на 27 километра в небето, а по-късно е достигнала цели 33 км.

Силният югоизточен вятър е понесъл облака директно към Помпей. Над града и заобикалящите го самотни вили се посипала градушка от дребни камъни. Въпреки че нямаме сведения от очевидци, можем да предполагаме за трагедията, която се е разиграла там.

Години наред учените са се питали защо толкова много хора са останали в града, след като активността на вулкана забележимо се е повишила в предходните дни. Причината е, че повечето от тях не са разбирали какво става с планината и са се задържали по домовете си, чакайки всичко да отмине. По-късно бягството им вече е било невъзможно заради пълния мрак, паднал след изригването на вулкана.

След 12 часа Плиниева активност, т. е. мощно изригване на магма и газ, поведението на вулкана се променя. Сякаш гърлото на кратера се разширило и налягането вече не било достатъчно, за да изхвърля магмата високо в небето. Като резултат пирокластитите (всичко изхвърляно от вулкана) се сривали по склоновете на планината подобно на лавини.

Междувременно чичото на Плиний приближил брега на Помпей: "Навсякъде се сипела пепел, която ставала все по-гореща и гъста с приближаването на корабите към брега. Сипели се камъни, а планината се обвивала в пламъци, които ярко контрастирали с настъпилия мрак."

Те не могли да акостират, защото брегът бил блокиран, така че продължили към Стабие, където корабите пуснали котва. За да успокои жителите, че случващото се не е сериозно, чичото поискал да вземе баня. След това похапнал спокойно и се оттеглил да поспи. И както описва младият Плиний, той наистина заспал, защото всички в къщата чували хъркането му. Но вулканът не последвал примера му.

"Дворът пред стаята му постепенно бил затрупан от пепелта. Ако не го били събудили, едва ли щял да излезе жив. Започнали спорове дали да останат по къщите, или да бягат... Все пак решили да напуснат и за защита привързали възглавници на главите си..." Бягството им било силно затруднено от тълпите хора, опитващи се да се спасят точно като тях.

"Морето се бе отдръпнало толкова навътре, че по брега бяха останали множество морски създания. Страховитият черен облак приближаваше, подхранван от непрестанните изригвания на пламъци, които приличаха на светкавици, но бяха далеч по-големи и ярки... Тъкмо бяхме приседнали, за да си починем, когато падна непрогледен мрак. Но не с тъмнината на безлунна и облачна нощ, а с пълно отсъствие на светлина. Сякаш някой е загасил внезапно лампата в стая без прозорци. Чуваха се писъците на жените, плачът на децата, виковете на мъжете. Някои викаха родителите си, други съпрузите или съпругите си, опитвайки се да се различат един друг по гласа. Трети се молеха смъртта да ги избави от мъките им."

Дълго време се е смятало, че Херкуланеум не е бил засегнат директно от вулкана, а само бил покрит от потоците, повлечени от дъжда, пепел и земя, така наречените лахари. Смятало се също, че жителите на града са избягали по време на изригването, с което се обяснява липсата на много жертви. Истината е, че първият облак от пирокластити е погълнал Херкуланеум само минути след като това се е случило с Помпей. Много от хората са потърсили убежище на брега до града, но когато са видели лавината, идваща към тях, са побягнали към доковете. Там те загинали на място, когато облакът ги стигнал.

За последно Везувий изригва през Втората световна война. Американската армия го заснела детайлно по време на десанта си в Италия. Изригването не било мощно, но причинило много щети. Слоеве пепел погребали домове и унищожили реколтата.

Река от течаща лава бавно навлязла в града. Сградите, останали непокътнати от войната, не могли да устоят на разрушителната мощ на вулкана.

Везувий днес е безмълвен, но историята показва, че колкото по-дълго е спокоен, толкова по-ужасяващо е следващото му изригване.

Предотвратяването на бедствие с такива мащаби не е лесна задача. Изисква се внимателно наблюдение на активността на вулкана, точна интерпретация на резултатите и, разбира се, бърза и сигурна комуникация между учените, властите и обществеността.

Проблемът обаче е много по-сложен, отколкото изглежда. Населението около Везувий е повече от жителите около който и да е друг вулкан в света, а и комуникациите не са перфектни.

В момента Везувий се следи от сложна система сеизмични и геодезични уреди. Те внимават и за най-малките изменения във физическите параметри около вулкана, независимо каква е причината за тях. Едно ново изригване днес няма да дойде неочаквано, както е било за жителите на Помпей и Херкуланеум. Поне се надяваме да е така.



Чавдар Сираков


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.