Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Азия Карта на света
Търсене
Индия 

Населено място: 

На пазар в Делхи

Пъстрите чантички, обшити с пайети и огледалца, са изключително актуални това лято. В Делхи при късмет могат да се спазарят за 100 рупии, или долар и малко отгоре.
Пъстрите чантички, обшити с пайети и огледалца, са изключително актуални това лято. В Делхи при късмет могат да се спазарят за 100 рупии, или долар и малко отгоре.

Ако обичаш екзотиката на изтока, ако си падаш по наивистични дървени фигурки, мраморни статуетки, позлатени наргилета, шалове с пайети и всякакви джунджурии, сякаш извадени от пещерата на Аладин, то Индия е мястото, където със сигурност парите няма да ти стигнат.

Пазаруването в центъра на столицата Делхи е истинско приключение. Не става дума за обикновени магазини, а за един ослепително шарен свят, предизвикващ противоречиви чувства заради съчетанието на блясък и мизерия. Тук прелива от стока, която няма твърда цена - определя я пазарлъкът между купувача и продавача след диалог, в който победител е този, който е по-упорит. Пазаренето е майсторлък, който дори несвикналият българин може да поусвои за няколко дни при усърдни тренировки.

В центъра на Делхи на един от големите булеварди Джанпатх (в превод “Пътят на народа”) се проточва Тибетският пазар. Попадането на чужденец на това място е знаменателно за местните продавачи - те няма да го пуснат, преди да е изпразнил портфейла си. Мургавите дребни индийци, които държат сергиите, прииждат на рояци и предлагат невероятни неща. Тук могат да се купят всички онези символи на Индия и на Азия въобще, които всеки от нас реди по етажерките си вкъщи с ясното съзнание, че бърсането на прах става все по-трудоемко. Но как да се откажеш от тях?

В Делхи индустрията на дървени слончета, божества от слонова кост и полускъпоценни камъни, гипсови отливки на Буда и Шива, инкрустирани масички, лампи и пепелничета процъфтява. Подобни сувенири са подходящи за подаръци на приятели в родината, лесно се носят, тъй като са дребни, и понеже не струват почти нищо, могат лесно да бъдат спазарени на ниска цена.

Един арабин, който беше моят учител в изкуството на пазарлъка, ми обясни, че първоначално продавачът те пробва на 10 пъти по-висока цена. Ключов момент по пътя към изгодната покупка е да успееш да запазиш самообладание и невъзмутимо да му отговориш, че това е твърде много и стоката не струва толкова. Диалогът протича с кратки фрази от типа How much? и O, it’s too much!, след което задължително трябва да отминеш с безразличен вид. Че си направил пробив, разбираш, когато продавачът започне да подвиква след теб и дори тръгва да те догонва, за да не развали пазарлъка. Тогава вече той те пита колко би платил и сваля цената. Ти обаче държиш на още по-ниска. В този контекст възклицанието Are you crazy?, което някак естествено идва на езика ти, не обижда никого - то просто е част от играта. Ти естествено му обясняваш, че същата вещ я има без пари няколко сергии по-нататък, и се правиш, че тръгваш натам.

Арабинът ме научи, че когато продавачът се заинати и откаже да смъква по-надолу, това означава, че почти си се доближил до истинската себестойност на стоката която естествено включва и печалба за него. В този момент вече можеш да купиш, а ако поискаш още един брой от същото, намалението на цената е почти сигурно. Най-евтино е да купиш на едро, особено когато става въпрос за сувенири. Странното е, че след такава покупка се чувстваш сякаш си взел скъпоценност без пари, но по-късно, когато анализираш успешния пазар, надделява чувството, че все пак си се минал. В такива моменти успокоението идва от факта, че поне не са те ограбили.

Това което си струва да се купи в Индия, е текстилът. За по-малко от 45 рупии или един долар (не е проблем да се плати директно във валута) могат да се спазарят блузки, ризи и шалчета, за които се колебаеш дали в Европа ще бъдат възприети като цигански или като екстравагантни. За два-три долара се продават чудесни памучни блузи с бродерия, вероятно шити за износ, защото индийките не ги носят. След упорито ровене в стоката можеш да си тръгнеш с прекрасни пердета, килими, възглавници, одеяла тип пачуърк - съшити от разноцветни парчета плат, с които домът ти ще се преобрази в източен стил.

Директно на тротоара можеш да намериш сандали и чехли от естествена кожа за 3-4 долара. Чанти с мъниста и парченца от огледало, които уж отблъскват лошата енергия, вървят още по-евтино. Тук е раят на гривните, колиетата и пръстените от шарени камъчета, седеф, слонова кост, дърво и кожа. Те наистина са без пари.

Класически индийски памучен шал обаче не може да бъде купен по откритите сергии. Качествената стока се продава в хубави магазини, които обикновеният турист трудно може да намери сам без чужда помощ, а в тях един такъв шал струва поне 10 долара. В Делхи има маркови магазини, където дрехите от фин памук и естествена коприна са в пъти по-евтини, отколкото в Европа. Проблемът обаче е как да ги намериш в 14-милионната столица, в която цари истински хаос.

Иначе конфекция на GAР например се продава на определени пазари за по долар-два бройката. Трябва да се внимава обаче, защото това е дефектна стока, негодна за износ и вероятно става дума за някое неприятно петно на дрехата, което едва ли може да се изпере. Същият риск съществува и когато пазаруваш от скъп магазин, затова стоката трябва внимателно да се оглежда.

За тези, които не искат да се смесват с тълпата на уличните пазари, подходящи за покупки са Емпориумите на художествените занаяти (нещо като Задругата на майсторите в София). Те сияят в златни отблясъци и вътре наистина може да се намери злато, според мнозина съвсем изгодно.

Тук е раят на бижутата и скъпоценностите има всякакви видове камъни, витрините са обсипани с произведения на изкуството. Можеш с часове да се взираш във фигурите за шахмат, позлатените подноси и бокали, десетките видове наргилета и дървени масички и статуетки с изящни резби.

Индия е традиционен производител на дрехи от телешка кожа, ароматен чай и подправки. Едва ли има чужденец, който да си тръгне без някоя от тези стоки, пък дори и в символично количество.

Много европейци се изкушават да купят традиционното индийско сари - плат, дълъг седем метра, който жените увиват около тялото си и премятат края му като шал през врата. Тази проста дреха се предлага в хиляди варианти по отношение на материя и съчетаване на цветове. Затова сари може да се купи както на най-мизерната сергия, така и в най-скъпия магазин. Цените варират от няколко до стотици, а може би и хиляди долари.

За жителите на Стария континент има неписано правило - от сергиите в Индия може да се купи всичко без храна. Не се препоръчват и минералната вода, плодовете и зеленчуците. Вероятно това е една от причините хранителните стоки по пазарите да са лишени от търговски вид.



Светлана Георгиева


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.