Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Америка Карта на света
Търсене
Колумбия 

Населено място: 

Меделин - градът с любовта към тангото


Австралийците Питър и Кейт ми подариха раница за пътешествията из Южна Америка. Не е много голяма, но не е и малка, както моята, която донесох от България.

И така със София от Унгария тръгнахме на път и аз трябва да бъда водача, защото вече познавам част от Колумбия. София познаваше Меделин, но от моите разкази, много хареса този град и чакаше удобния момент да я заведа там. Направихме още по-подробно обглеждане на града, за разлика от първото му посещение с Питър, Кейт и Алан.

На вторият ден обиколихме най-голямия квартал Енби гадо - мястото, което всеки колумбиец свързва с Пабло Ескобар. Оказа се разкошно място със симпатични и много любезни хора, хубави къщи, луксозни барове и ресторанти с масички отвън. В столицата Богота такова нещо няма, а аз и другите чужденци харесваме такива ресторанти с красиви масички отвън.

Най-голямата изненада беше, когато вечерта отидохме на ресторант, в който „на живо" слушахме танго. Меделин е известен, освен с всичките си хубости, но и с любовта към тангото. През 30-те години на 20 век, в този град е дошъл Карлов Гардел - великият певец на танго, който и до ден днешен се слуша и го имитират. Разбира се, дошъл е от град Буйнос Айрес, където е имал проблеми с властта. Не само е седял в Меделин, но и тук е завършил живота си. Слушахме танго, а всички посетители в ресторанта пееха и поръчваха нови и нови песни. Запознах се е един чаровен Пайса - така се наричат жителите на Меделин, който е на моите години, а така пееше танго, че „сърцето му щеше да се пръсне". А да не говорим за публиката от посетители, която няколко пъти го извикваше на бис и танцувахме, танцувахме...

Не е за вярване - пеят и живеят с тангото. Нямам думи да ви опиша колко е сложно да се танцува - всеки един европеец си оплита краката, когато трябва да танцува, каквото и да е в Латинска Америка. Австралийците се справят по-добре.

След „танго" имаше - не знам дали ще повярвате Суинг както през 20-30 години на нашия век. Слушах и не вярвах на ушите си, нито на очите си, когато народът се „хвърли" да танцува. Моят кавалер Педро ми обясни - това е музика за сърцето и се клатеше в такт със суинга. Бях много щастлива!

Какъв свят, какви хора?

Следващите два дни със София прекарахме в Манасалес - четири часа път на юг - в зоната на кафето и на здрача - защото има гъста мъгла и ниски облаци. Градът се намира високо в планината - в Кардилиерите. Облаците бяха под нас или на нивото на града. Ако градът е в ниското, се чувства силен вятър и не може да се живее - Манасалес е на един склон, по тази причина улиците, които излизат от центъра имат страхотен т.е. голям наклон. Седиш на хълма, намиращ се в центъра на града и всичко, което виждаш е облаци: облаци над тебе, до тебе и под тебе... Когато няма облаци - виждаш склоновете на планината, високи и покрити с кафе.

Всичко е кафени плантации, разбира се, не кафяви, а зелени, защото кафееният храст е зелен, а плодовете са червени. Берат се червени, сушат се, излизат извън потъмнелите люспи и бежови зърна - това е кафето, но не може да си представите - не го продават на зърна, а мляно, за да не виждаме какъв боклук пием. Тук произвеждат кафе, а пият толкова лошо кафе, че вие в България дори не можете да си го представите!



Анета Икономова


форум на пътешественика
2 мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.