Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Гърция 

Населено място: 

Бдение в Зограф

Асен Василев, Зографският манастир "Свети Георги", 30-те, маслени бои
Асен Василев, Зографският манастир "Свети Георги", 30-те, маслени бои

Величествен, красив, очароващ! Усещането те изпълва, след като стъпиш на Света гора и изведнъж пред погледа ти изскочи българският манастир "Св. Георги - Зограф", забулен между островърхите, вечнозелени кипариси. Вековната обител е отворила широко врати за поклонници от целия свят, които искат да се докоснат до онази магнетична сила, струяща от легендите за светеца великомъченик, победоносец и чудотворец Георги. Основан преди 11 века и преживял превратностите на времето, днес "Зограф" е сред първите десет в класацията на 20-те действащи светогорски манастира.

Пътуването

Разстоянието от София до Атон, който се намира в югоизточната част на Халкидическия полуостров, е около 450 км. Изходната точка към Света гора е малкото курортно селище Уранополис (небесен град). В монашеската република се допускат само мъже. Според легендата единствената, която има право да стъпва на Света гора, е Дева Мария. Тя е тази, която благославя Атон и затова от векове монасите наричат това място "Градината на божията майка".

Очаквания и реалности

"Зограф" е втората спирка на кораба по обиколката му. До Арсаната, както се нарича пристанът на "Зограф", се пътува около 50 минути. Там се издига наскоро реставрираната бойна кула, построена през 1517 г. от Йоан Богдан III, син на молдовския воевода Стефан Велики. Оттук до манастира се стига пеша за около 40-50 мин. Щом се прекрачи прагът на обителта, първо се отива в стаята за гости. Там традиционно те посрещат монаси, а специално в навечерието на празника на манастира - Гергьовден, гостите могат да получат благословия лично от архимандрит Амвросий, игумен на манастира. С настаняването на поклонниците по килиите приключва ангажиментът на монасите към посетителите. Онези, които са дошли с предварителна нагласа за някаква туристическа атракция или с мисълта, че ще им се окаже специално внимание, без съмнение ще си тръгнат от "Зограф" разочаровани. Тук няма екскурзовод, който да те разведе и покаже забележителностите. Ако не си запознат предварително с историята на манастира и не успееш се ориентираш, има опасност да не се докоснеш до абсолютно нито едно от съкровищата, които крие "Зограф". Тези, които са си представяли, че ще научат нещо повече от самите монаси, ще останат излъгани. Никой от тях не прави разлика между обикновените посетители и ВИП-гостите. Внимание се обръща единствено на високопоставените църковни служители. Така поклонниците могат да чакат с часове наред с дипломати, министри или депутати, примерно да им бъде показана библиотеката на манастира. Същото се отнася и за разглеждането на безценната сбирка от около 400 икони, която се съхранява под ключ в храма "Св. Кирил и Методий". В съборния храм "Св. Георги" се намират трите чудотворни икони на светеца - Аравийската от XII в., Фануилската от XIII в. и "Св. Георги Молдовски", дарена на манастира от молдовския войвода Стефан Велики в края на XV в. Те са една от местните гордости и се славят като едни от най-добрите образци на иконописта.

Бдение на Гергьовден

Тържествената служба на връх празника на светеца е може би едно от най-неповторимите преживявания, които поклонникът може да изпита в "Зограф". Затова на тази дата в манастира се стичат най-много поклонници. Бдението започва в напълно тъмната църква, където в началото мъждукат единствено кандилата. Край левия и десния клир се нареждат българският и гръцкият хор, надпяването между които продължава до зори. Акустиката на храма е невероятна, а свещите хвърлят мека светлина върху великолепния позлатен иконостас. Една от чудотворните икони на св. Георги - Аравийската, е специално извадена от ризницата и е изложена за поклонение.

Политиката на църквата и държавата

Промените в България завариха обителта изоставена и забравена и от държавата, и от църквата. Злополучен се оказа опитът на бившия премиер Димитър Попов за "спасяване" на манастира. Даренията, които родолюбци и държавни фирми внесоха в създадения от него през 1991 г. фонд "Зографски манастир", потънаха във фирмата на предприемача Димитър Барбуков. Скандалът с открадната от бившата Държавна сигурност "История Славянобългарска" дълго време бе причина към манастира и българите да се гледа с недоверие в Света гора. Едва след връщането на "Историята" ледовете бяха стопени.

"Зограф" си остава един от малкото манастири, в който съществува постоянна криза от недостиг на монаси. Днес те са 18 души, но в сравнение с нуждите цифрата е доста скромна. Преди две години малкият брой на българските братя доведе в "Зограф" руски монаси. Групата на отец Рафаил, смятан за един от дисидентите на руското монашество, днес има същите позиции, въпреки опитите влиянието й да бъде ограничено. Тези последователи на оптенските старци (руски отшелници), които са сочени като проводник на руския мистицизъм, продължават да пребивават на територията на българската обител.

Реставрирането на "Зограф"

Възстановяването на предишното величие на манастира върви с темпове, които са в пъти по-бавни в сравнение с останалите манастири в Света гора. Южното крило, изгоряло през 1976 г., беше покрито едва преди година, но тепърва то трябва да намери верния архитектурен облик. Ефория "Зограф" е задвижила проекти, които ще дадат възможност да се реализират около 1 млрд. и 500 млн. гръцки драхми помощ по програма "Атос", идваща по линия на Европейския съюз. Спешна нужда от реставрация имат стенописите в малката църква "Успение Богородично".

Пример с "Хилендар"

Един от най-близките манастири, до които може да се прескочи от "Зограф", е "Хилендар". Наскоро група известни столични реставратори и архитекти направиха импровизиран поход до него. В "Хилендар" от години кипи завидна възстановителна дейност. Сръбските монаси са 26 на брой, но освен тях за облика на обителта се грижат и още 40 послушници (в "Зограф" те са само двама). За разлика от българския манастир в "Хилендар" има магазин, пълен със сувенири и книги , който е отворен по всяко време. Поклониците от България могат да видят тук реставрираната килия на Паисий и параклиса "Св. Иван Рилски". В него са запазени стенописите, изобразяващи ктитора на "Хилендар" - българина хаджи Вълчо от Банско, и пренасянето на мощите на св. Иван Рилски в София. През 1998 г. в килията на Паисий и пред нея са поставени плочи на български език по искане на българската дипломация. "При посещението си вашият президент обеща да изпрати кандило за килията, но останахме само с обещанието", разказаха монаси на българите, които се поклониха тази година в "Хилендар" пред паметта на автора на "История Славянобългарска".

За съжаление размахът, с който се възстановява "Хилендар", трудно може да бъде сравнен с този в "Зограф". Лошото е, че както държавниците, така и владиците, които досега спорадично са посещавали българския манастир, нямат воля и идея как "Зограф" да си възвърне предишното величие.



Христо Христов, Атон - София


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
 
820 лв.
Прага
МАГИЧНА ПРЕДКОЛЕДНА…
почивки