Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Африка Карта на света
Търсене
Мароко 

Населено място: 

Врата към Сахара


"Камилата не вижда
гърбицата си"
арабска поговорка

В Мароко казват, че Загора е вратата към пустинята или към Сахара.

На пръв поглед градът, по-скоро селото, не впечатлява с нищо. Една главна улица, покрай която са подредени магазинчета, банка и поща. Въпреки че слънцето прежуря зловещо, мисълта за пустинята е поносима, защото Загора е разположена в много хубав оазис по долината на река Драа.

Зеленината и свежият въздух не подсказват, че малко по-навътре започва безбрежното пясъчно море, наречено Сахара. Върху прочута табела при изхода на града пише, че до Тимбукту - някъде далеч в Мали - има 52 дни път с камила. Това безмилостно напомня къде си попаднал.

В Загора човек наистина няма кой знае какво да прави, освен да се отбие до банката или да си почине добре в някой от приличните хотели, преди да се хвърли в авантюра към пустинята. По-интересно е в селцата около Загора. Там туристите наблюдават как местните майстори на сребро правят прецизни отливки със съвсем примитивни средства, а след това - чисто по арабски - се пазарят здраво за цената на някой набелязан трофей. Това радва домакините.

По-нетрадиционно е селището Тамегрут, което още през ХІ век се е превърнало в своеобразен център на познанието. В малка библиотека са съхранени различни издания на Корана и стари учебници по математика, астрономия, биология... Библиотеката е отворена и за немюсюлмани, въпреки че пред тях младежът, който посреща и развежда туристите, става малко мълчалив. Бих казал дори необщителен.

На няколко часа път от Загора се намира селището Уарзазате. То се прославя за първи път през 70-те години на XX в., когато режисьорът Дейвид Лийн завърта камерата в пустинните околности, за да направи легендарния филм "Лорънс Арабски". Оттогава мястото е желан обект за кинаджиите най-вече по две причини. Там се снима евтино, а пейзажът наистина е лунен и неповторим. Неслучайно той е избран за декор и на много сцени от "Междузвездни войни".

Седемдесет процента от населението на Мароко са бербери - коренните жители, които са били изтласкани от арабите към вътрешността на страната. На практика арабите живеят предимно в големите градове и по крайбрежието. Пустинята и планините са останали за берберите. Прочутите туареги, които безстрашно кръстосват Сахара нашир и надлъж, всъщност са част от берберски клон.

Берберите са общителни и приятни хора. Те умират да пият ментов чай, който подслаждат като за последно. По-другояче стои въпросът при жените, чийто поглед трудно можеш да срещнеш, особено в по-дивите райони.

Да пристигнеш в Загора и да пропуснеш пясъчните дюни е все едно като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Най-лесно е това да стане на около 5 километра от Загора - при селцето Тинфу. Там цели кервани камили са подредени в очакване на прииждащите туристи, за да им покажат що е то Сахара и лесно ли се пътува върху гърбица сред жълтите пясъци.

Преди година имах възможност да яздя камила в Сирия, но поради известни стомашни вълнения и произтеклите от това съображения за сигурност пропуснах сеира. Ето защо този път бях решен да яздя на всяка цена. Избраха ми една от най-здравите камили (няма да казвам защо), а водачът - бербер на около 30-ина години, ни навърза няколко души точно като керван. За късмет той говореше добър английски (в Мароко популярен е френският), така че като надавах ухо, понаучих интересни неща. За разлика от младежа в библиотеката в Тамегрут камиларят беше доста приказлив. Та той каза, че камилите могат да издържат в пустинята две седмици без храна и вода, а ако ядат, могат да ходят със седмици по пясъците. Това животно е в състояние да изпие 100 литра вода за 10 минути. Неслучайно то е надарено с дълги крака. Освен при ходенето те помагат тялото да остава над най-горещия долен въздушен слой, а широките кръгли ходила спасяват от потъване в по-рехавите пясъци.

Направихме пълен кръг около една от дюните, след което слязохме от тези полюшващи се пустинни кораби - камилите. За несвикналия с езда човек, каквито предполагам са повечето хора, балансът в ритъм с поклащанията на животното е малко труден. Някои от групата бяха истински щастливи, че отново стъпват на твърда земя - в случая пясък. И понеже наближаваше залез, изкачихме се на близката дюна, за да го посрещнем.

Пустинята може да бъде много красива. Преливането на топли цветове очарова истински. Разбира се, пясъчният безкрай може да се окаже и най-негостоприемното място на земята. Всеизвестен е случаят, когато двойка туристи закъсала някъде из Сахара с джип. Мъжът оставил жена си с големи количества вода в колата и тръгнал да търси помощ. След около час-два установил, че това е безполезно, и се върнал обратно при джипа. Твърде късно. Изложената на убийственото слънце съпруга, която предпочела да хване тен вместо да прикрие главата си, вече била издъхнала.

Ето защо пустинните хора покриват плътно тялото си с дрехи и носят тюрбани. А останалите е добре да бъдат придружавани от опитни водачи.



Веселин Паунов - BBC London


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
почивки