Имперският град

На час и петнайсет минути със самолет и на около десетина с кола е Виена - истински имперски град с разкошни дворци, величествени площади и живописни малки улички.

Градът на Дунав, който носи очарованието и романтиката на реката, ограден от Виенската гора, градът на гениални поети и музиканти, блестящ и уютен, жизнерадостен и вечен.

Харесвам Виена, защото носи очарованието на аристократичните европейски градове и като във всяко място, което обичам, имам своите предпочитани маршрути, улици, кафенета и галерии. Имам и своите любими хора и приятели, заради които това е един от градовете по света, в които се чувствам у дома си.

Ще ви разкажа за тази Виена...

Има няколко теории за това откъде трябва да започне разходката в града. Аз избирам императорския дворец Хофбург и историческия Михаелер плац. Дворецът е построен през 1460 г., преустройван е от Максимилиан І през 1494 и от Мария Терезия през 1770. Ще влезете във вътрешността през врата от XVI век, за да разгледате една от най-богатите златни колекции в света, която съхранява съкровищата на ордена на Златното руно. Тук се пази и австрийската императорска корона (1602 г.), с която са короновани Хабсбургите до падането на Австро-Унгарската империя.

На площада обърнете внимание и на Михаелеркирхе - бившата придворна църква. Пред вас са и двата импозантни фонтана, които символизират господството на Австрия по море и господството на страната по суша. Може да разгледате и достъпните за посещения покои на Хабсбургите, които са спазвали неписания закон - новият император никога не е наследявал покоите на предшественика си.

В забележителните стаи на Елизабет, която австрийците ласкаво наричат Сиси, могат да се видят дори гимнастическите й уреди, красавицата-императрица остава известна с невероятните грижи, които полага за красотата си. Тя яздела прекрасно, при ръст от 172 см тежала 50 кг и имала зашеметителната обиколка на талията от 50 см. Тя завършва живота си трагично и в годините след смъртта на принцеса Даяна някои от биографите й намират прилика в съдбата на двете забележителни жени.

Пред най-новата и най-монументалната част на двореца е Хелденплац, едно от най-красивите места във Виена, които ще ви открият гледката към художествено-историческия и природо-историческия музей, към паметника на Мария-Терзия, към сградата на Парламента и към Бургтеатър.

Виенският ринг (Ringstrasse) ще привлече вниманието ви с величествените сгради и красивите паркове, в които сега цъфтят рози. Рингът има формата на подкова, двата края опират в реката и така крайбрежната улица сякаш я затваря.

Тук вървят трамваите 1 и 2, които са част от перфектния градски транспорт в града, който се движи винаги според обявеното разписание. Ако се качите в луксозните мотриси, може да разгледате най-основните забележителности в тази част на града, която е истински красива. Тук са съсредоточени и много от най-луксозните виенски хотели.

Няма как да не отидете до двореца Шьонбрун, който е бил лятната резиденция на Хабсбургите и подобно на Версай и Петродворец обединява величествената архитектура с красивия парк. По време на окупацията на Австрия от армията на Наполеон Шьонбрун е бил щаб на императора. Влиза в историята и с факта, че в една от залите му е свирил шестгодишният Моцарт. Ако разглеждате двореца без екскурзовод, трябва да знаете, че всяка зала е оборудвана така, че да получите толкова информация, колкото ви е нужна. Непременно разгледайте парка. Той е създаден изцяло по френски образец - с подстригани дървета, с митологични скулптури и фонтан в прослава на Нептун.

Великолепният дворец е отворен за посещения, а през лятото служи за декор на много спектакли и концерти. Тук се провеждат изложби и големи изложения, като едно от най-атрактивните напоследък е на цветя и градинско обзавеждане.

Дворецът Белведере (Принц Ойген щрасе 27) не може да бъде пропуснат, дори само заради факта, че тук са разположени колекциите на Австрийската галерия от XIX и XX век - особено ценните работи на художниците от периода бидермайер и една от най-прочутите картини в света "Целувката" на Густав Климт.

Продължаваме със забележителната сграда на операта (Staatsoper) - символът на музикална Виена и един от най-проспериращите оперни театри в Европа. Открита през 1869 естествено с Дон Жуан от Моцарт, с годините тя става сцена на най-знаменития бал в Австрия - Опернбал.

Сградата на сецесиона е един от символите на Виена, който пази изведен под купола девиза на този стил:

Всяка епоха заслужава своето изкуство, а изкуството - свобода

Ако държите на символиката, стигнете до неоготическия Ратхаус, построен от Фридрих фон Шмит, създателят на Кьолнската катедрала. Ще видите централната му кула, украсена с железен рицар в пълно бойно снаряжение - още един от символите на града, който виенчани наричат Rathausmann.

Църквата Свети Стефан (Stephansdom) се намира на ключово място в града, идеално за ориентир и срещи, в случай че малко познавате столицата.

Обиколката на Виена може да започне и оттук, защото в кавичките между Грабена и Колмаркт - две от най-забележителните улици в централната част, се случва онова, което чужденците наричат луксозен виенски меланж.

За него ще стане дума специално, защото тръгваме към величествената църква Свети Стефан. Строителството й продължава няколко века, което оставя следа в специфичната архитектура. Струва си да я видите по време на големи църковни празници - Рождество или Пасха - тогава църквата е украсена специално. В работните дни службата започва в 7 часа, а в почивните - в 10.

Ако искате да заживеете с истинския ритъм на града, трябва да отидете на концерт, на опера или на театър, да влезете в малките галерии за модерно изкуство или да послушате джаз на живо в новите клубове. В центъра на града в карето между операта и хотел Захер, е Албертина, която може да посетите, особено ако сте за малко в града. Това е галерия с интересно минало, която дълго време е била затворена, но сега притежава една от най-добрите колекции на графики в Европа. Около събитията, които организира, винаги има много шум и оживени арт дискусии. Няколко месеца тя беше много посещавано място заради голямата изложба на Рембранд.

Голяма атракция остава разходката с карета, забавно е, особено ако се заслушате в разказите на кочиаша, който е перфектен гид и разказва незабравими истории.

Обектът е включен в