Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Германия 

Населено място: 

Моята ваканция в Германия в международен еко-лагер на Младежки Алианс за Развитие

Сутрин ставахме по програма в 7 часа. В 7:30 беше закуската и в 8 почвахме работа. Имахме почивка 20 минути в 11 часа. Първата седмица работихме от 8:00 до 14 часа, втората от 8:00 до 13 часа, а третата два дни по четири часа. Много държат на точността. Вечер стояхме обикновено до 12 часа, но сме стигали и до четири часа. Водиха ни на басейни, ходихме да плуваме в едно езеро, което представлява кратер на застинал вулкан и е дълбоко 60 метра. Аз не знаех, че е толкова дълбоко и разбрах това едва когато стигнах платформата, която се намира горе-долу по средата. Ходихме да разглеждаме останки от древен замък, келтско селище, пещера, пещера с прилепи, в която обаче нямаше прилепи. Имаше и ходене бос по различни терени, упражнения за сетивата, боядисване на вълна, правене на тесто и печене на хляб и други.

Втората събота ходихме на фестивал на Боб Марли. Един от най-интересните беше винения уъркшоп. Водиха ни във винарната на някакъв малък производител, където разгледахме избата и едно от лозята. След като разгледахме ни дадоха да опитаме седем вида вино. Какво опитване, то си беше чисто пиене, но както и да е. На тръгване беше много весела гледка. Мисля, че всички харесаха този уъркшоп. Водиха ни в различни градове, за които ще разкажа по-подробно.

Първата събота ходихме в Бон. Заключихме багажа си на гарата и тръгнахме. Щефан искаше да отидем, за да участваме в демонстрация срещу замърсяването на климата и използването на ядрена енергия. На един площад имаше голяма платформа наречена ‘life boat’ или жива лодка. Всеки който иска можеше да напише на дъсчица нещо от рода на не замърсявайте природата или спасете климата или нещо от този род и после я заковават на платформата и в резултат се плучи нещо грандиозно. С тази лодка тръгнахме по улиците на Бон. Обикаляхме доста дълго и имаше наистина много хора. От демонстрацията организираха дискотека вечерта и решихме всички да отидем. Вечерта надписвахме подарък за Кристина, всеки на своя език и на английски, защото имаше рожден ден на 22-ри юли. На връщане постояхме няколко часа в Кобленц.

Последната седмица ходихме в Триер. Това е най-красивия град, в който сме били. Известен е с една много стара сграда наречена Porta Nigra, с останките от амфитеатър, с Базиликата. Има много красив централен площад и един много красив дворец, пред който има много красив и добре поддържан парк. Ходихме и в една църква, която отвън не е кой знае какво, но като влезеш вътре те омагьосва. Такава красота и изящество на изработка, които те карат дори и да не си вярващ да повярваш, че има някаква сила. Имаше и орган и изключително майсторски направен олтар. Счита се, че в тази църква в момента се пази ризата, с която е бил погребан Христос и са изградени специални съоръжения за съхранението й.

В Триер има много туристи и затова главната улица е много оживена и има много заведения и магазини. Ходихме и в Идар-Оберщайн. Този град е известен с кристалите си и също с една църква, която е направена в скала и се вижда само предната й част. Ходихме в една мина, където ни развеждаха и обясняваха кой камък какъв е и как ги обработват. В целия град се продават кристали от много малки до огромни и най-различни по вид. Ходихме и в един музей за кристали. Там имаше и действаща работилница, където ни показаха различните фази на обработка на камъните.

Един от дните имахме футболен двубой с друг лагер. Донесоха и екипи, както за момчетата, така и за момичетата. Нашият отбор се казваше Интер Швербах. Двата ни отбора победиха. След срещата другия лагер ни дойде на гости. Те бяха по-интернационални – Япония, Италия, Испания, Германия, Украйна, Чехия, Беларус и други, които не помня. Стана весело.

Последния четвъртък беше партито и в петък свършваше лагера. Всеки трябваше да сготви нещо. Адриан донесе и неговите колони и усилвател, за да стане по- като дискотека. Много добре организирано. Получи се чудесно, но мен ако питат това трябваше да го правим всеки петък. Не спахме цялата нощ. Дойде сутринта и започнаха да си тръгват първите хора – Кристина, Каролина, Доминика, Щефан, Рамил, Ярослав и Силван. Доминика и Ярослав заминаваха директно на друг лагер.

Едва щом хората започнаха да си тръгват аз разбрах колко силно се бях свързал с тях без да усетя и колко много щяха да ми липсват (особено някои*). Хората ми липсваха все повече и повече. Започнахме да разбираме колко добре ни е било да бъдем всички заедно и да се оправяме сами. Искаше ми се лагера тепърва да започва, но това беше невъзможно. Ако сега трябваше да решавам дали да отида на лагера 100% щях да отида. Това беше едно прекрасно изживяване (аз лично не очаквах да бъде толкова хубаво). Никога няма да забравя този лагер.

За съжаление единствената ни връзка сега е интернет, но и това не е малко. Радвам се, че отидох, защото щеше да е наистина жалко. Трябва да благодаря и на организаторите от Младежки Алианс за Развитие, защото се бяха справили чудесно.



Добрин Стефанов


форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

почивки