Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Гърция 

Населено място: 

До Солун през Атина

На чаша вино в нощен Солун
На чаша вино в нощен Солун

Събрахме се трима приятели и решихме да отидем до Атина. Единият резервира хотел, другият прегледа колата, третият се качи в движение и тръгнахме през една октомврийска утрин. За пътя до Кулата предпочитам да запазя патриотично мълчание.

Българските митничари ни пропускат за секунди, но не от тях трепери сърце юнашко. Дали ще ни пуснат византийците – особено при положение, че съм се пробвал преди година и просто така не ме пуснаха, дори ми сложиха малък черен печат в паспорта. Преминаването е в компанията на лелки-пешеходки с очевидно гурбетчийски изглед, които обаче минават след кратко и несръчно преструване и невинни лъжи за роднини и приятели в Гърция. Към нас въоръжената с шмайзер (!!!) гъркиня – сякаш взета от гвардията на полковник Кадафи, сякаш е по-недоверчива: пуска кратки команди, насочва ни към митничаря, той ни разпитва и оглежда така, че без да сме виновни, се чувстваме някак гузни. Друг някакъв чичо, по-навътре из офисите, ме подлага на разпит още веднъж и след колебливото му одобрение се чувствам някак чист, невинен и ДОПУСНАТ.

Колата неловко пристъпя по приказно гладкия асфалт. Първо колебливо го опитва, невярваща, че няма да се подхлъзне, после решава да пробва още съвсе-ем мъничко и наджапва с гумени терлички. И като се разтичва оная ми ти кола... И така, до първата глоба. Не, първо има митнически патрул, който просто ни проверява контролно, и след още малко е онази студена машина – гръцкият катаджия, въоръжен с приличащ на далекоглед уред за измерване на скоростта. 27 евро. Докато не е почнала магистралата, там вече гониш спокойно.

Още от Сандански надолу пейзажът е станал каменист и сух, тук продължава, само дето дивия камънак някакси контрастира на съвършения път, украсен през няколко километра с табели, указващи колко милиона евро е дарил ЕС за съответната отсечка. Често-често край пътя белеят минипараклисчета, които заедно с иконките, които ще срещнем навред из офиси и магазини, напомнят, че тук е православно.

Стотина километра по-надолу спираме, за да сменим дебелите блузи и джинси с къси панталони и джапанки. Колкото по-студено е при нас, толкова по-хубаво е към Атина!

Минаваме Паралия, Метеора... курорти, познати от туристическите реклами. Спираме и докосваме Егейско море. Вече за никъде не бързаме, вече сме свободни европейци, туристи, размотаваме се из Гърция накъдето ни скимне, разглеждаме всяка подробност, дори въздуха вдишваме с любопитство.

После влизаме в магистралата, а тя е като всички други по света, газ до дупка и пак караш бавно. Отстрани рядко има маслинови горички, основната гледка е камънаци и сухи храсти.

Събуждам се сред океан от коли, реки и потоци коли от всички страни, насочени в една посока: Атина.

Винаги съм мечтал да карам в непознат, голям град. Ориентираш се за миг в знаците, улавяш привичките на тукашните (впрочем изключително възпитани и отстъпчиви на пътя), търсиш с поглед кое отклонение да хванеш, объркваш се, спираш, питаш, въртиш... и през цялото време опознаваш, участваш в разни дребни, смешни случки. Например, известно време мислехме, че в Гърция има някакъв местен начин да спреш такси, защото когато веднъж ни потрябва, часове наред никой не спираше, каквото и да правехме. Оказа се, че имало стачка на таксиметровите шофьори. Щом тя свършила, една кола спря и ни закара до Акропола, а по пътя шофьорът ядосано разказваше, че стачкуват, защото правителството, представяте ли си, искало... да им сложи касови апарати в колите! Шофьорите били склонни на компромис – да сложат апарати, но... да нямали фискална памет! :)

Лекото пренебрежение те съпътства навсякъде. Първоначално мислехме, че е насочено специално към българите, но после разбираме, че елините са сърдити за нещо си на всички чужденци, на целия свят. Това не ми се е случвало другаде. Откровено негостоприемно посрещане, стигащо до демонстративно неудоволствие, че си там. На два пъти достопочтени господа направо ни изругават на техния си език, а друг път усещаш, че едва се сдържат. А ние сме: компютърен специалист и двама икономисти, с добри намерения и приличен вид.

До хотела, намиращ се в центъра, вървим през улици, натъпкани с китайци и пакистанци. Оказва се, че местата ни са заети. Пращат ни в друг хотел. Отиваме, по пътя треперим да не изчезнем в това море от подозрителни на вид близко- и далекоизточни господа. Съвсем импулсивно искам да видя стаята, преди да се настаним. Съдържателят гневно ни хвърля резервациите обратно и ни изгонва, сякаш сме си позволили някаква нечувана наглост. Изумени се връщаме в нашия си хотел, където администраторът с неудобство ни предлага да повика такси за негова сметка и да ни изпрати в друг хотел, където няма да има проблеми. Наистина, третият хотел е прекрасен и в по-хубав квартал. Посрещат ни любезно и така се държат до края. Всъщност, това се и очаква, но след обидните преживелици го оценяваме като събитие.

Паркираме колата отпред и повече не се сещаме за нея. След 3 дни тя е покрита с един пръст прах и така разбираме за екологичните проблеми на гръцката столица.

Още първата вечер решаваме да излезем на нощна разходка и да разгледаме спяща Атина. Хотелът се намира на тиха уличка, но щом излизаме на главната: гъмжило от коли, хора и моторетки. Всъщност животът едва сега е започнал! Стигаме до прекрасния Парламент, после краката или сърцата ни довеждат до Манастираки – денем там има пъстър пазар, сега цялата младеж се е събрала, а тя е много! В Атина си дадох сметка колко малко млади хора са останали в София и в България. В нощна Атина видях млади хора, чух веселие по улиците, почувствах купона, припи ми се бира, изкефих се! Всички маси вън, на някоя от тях са седнали музиканти и свирят като за себе си. Без уредби, без да очакват аплодисменти или внимание. Най-добрият начин да има музика в заведение! До днес не знам дали бяха наети от заведението, или момчета от квартала. Беше трогателно и истинско!

Ако ходите в Атина, нека е в събота, ако е събота, нека е през нощта!

Пирея е на последната спирка на метрото, всъщност малък град до Атина. Огромни кораби, предимно фериботи светят на пристанището. Гърция е морска страна, има стотици острови и затова огромна част от вътрешния транспорт е морски. Хората пътуват с фериботи, както ние с автобуси. Ходим, докато имаме сили и те свършват пред едно ресторантче. Поръчваме си евтинки морски неща, защото цените са приблизително двойно по-високи от българските. Иначе нито менюто,нито обзавеждането, нито обслужването са по-добри от аналогично заведение в София.

По радиата и по телевизионните канали върви почти само гръцка музика. Гръцки филми по кината, гръцки писатели в книжарниците, в Гърция на почит е гръцкото. Това не води ли до затваряне в себе си?

Бързам да разкажа за най-прелестния град, който съм виждал: Солун. Господ е бил добър да ми покаже много хубави места в различни държави и континенти. Но съвсем наблизо, на 200 км. от София е крил Солун – градът, който те спечелва!

Озовахме се там привечер, уморени от път и впечатления. Бяхме се приготвили за протоколна разходка, колкото да казваме „Бях в Солун”. Е, не се получи точно така! Паркираме както заварим и потегляме по булеварда покрай морето. Изведнъж виждаме нагоре към града да води огромно ларго – пешеходна зона по-широка от Цариградско шосе, с зеленина и пейки по средата, светлини отвсякъде. Притеглени от магнит тръгваме през това измечтано от архитекти и градостроители място за разходка. Стахотни момичета, по-фини от малко тромавите атинянки, отново лайф в нощта, уж по-спокоен, но то било, защото не сме били стигнали...

Случайно поглеждам в пролуката между две сгради и виждам... маси, докъдето ми стига погледът. Заведение или заведения, разположени направо върху уличката, така че едва се провираш между масите, не разбираш къде свършва едното и започва другото (ах, как й липсва на София една такава пешеходна улица!). Свърваме веднага, водени от непогрешимия си усет на купонджии. И попадаме на райското място, с точно една свободна маса и пак тези нешумни музиканти, седнали някъде из масите и свирещи за кеф. Оттам наистина не ни се тръгваше! Дадохме си тежки клетви да се връщаме пак и пак! Погледи се кръстосват между масите, бързите келнери и прииждащите посетители. Момичета, излезли като нас на разходка, не крият интереса си, нито пък ние! Още вино, пак миди, по дяволите, тия евро за кога ще ги пазим! Сноват пъргави негри, продаващи бинокли, пиратски CD-та, африкански тарамбуки и маски.

Ех, Солун, дали кръвта ми не говори... прабаба ми имала там магазини за мляко на търговската улица, по тия плочи са пристъпвали тя и бабите ми, преди да тръгнат към България... някаква любовна история с прадядо ми - развейпрах и пътешественик. Но не, не само мен говори тая улица и тия светлини не само моето сърце озаряват. И двамата ми другари, колчем се сетят за онази вечер в Солун, преобразяват се!



Орлин Бориславов, снимка автора


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.