Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Италия 

Населено място: 

Генуа - градът на възкръсналите гении

В Генуа не може да попаднеш случайно. Тук нещата или започват, или завършват. Тук земните пътища стават морски... или небесни.

Генуа се е облегнала върху скалите на собствени Алпи и собствени Апенини. И от този амфитеатър наблюдава Лигурското море и корабите, които се променят - стават все по-големи, все по-пълни със стоки и съдби. Символ и герб на Генуа е колосалният морски фар. На старите щампи фаровете са два. Какво е това чудно създание - град, република, пристанище или фар? Тази година Генуа е обявена за европейска столица на културата.

Първото нещо, което изпитах на този бряг, бе чувството, че съм бил вече тук. Стръмните тесни улички сякаш водеха към търновския "Варош". Само сградите са по-високи, източени като сенки по залез. А на върха дворците още светят.

По време на Второто българско царство Генуа и Търновград се познавали по-добре, отколкото сега. Сключвали търговски договори, водели войни и пак разменяли всякакви стоки. У нас се търсели хубавите лигурийски платове. В Генуа се ценяло българското жито. Заедно с него обаче се разпространявали богомилските гибелни идеи.

На нашите тържища се конкурирали венециански, дубровнишки и генуезки печалбари.

Търговските републики воювали непрекъснато - ту гонели сарацинските пирати, ту пренасяли кръстоносци, но най-вече заговорничели един срещу друг. Издигайки се като самостоятелен владетел, Добротица държал твърдо страната на Венеция. От 1376 г. направо воювал с Генуа. И дори след като републиките сключили в Торино (1381 г.) мир, нашите продължавали кръвопролитията. Край Варна пък генуезците имали своя фактория. Неслучайно и в Цариград, и във Варна има квартали Галата. Цариградският квартал с огромната генуезка кула е спомен за последните защитници на великия град.

Генуезките рицари се държали по-скоро като завоеватели и със своя католически фанатизъм силно дразнели православните гърци. В последните дни на Константинопол лигурийците отчаяно се взирали от върха на своята кула в очакване на спасителната флота, но тя била блокирана от венецианците. Вместо това турските корабчета, чийто адмирал бил българин от Калиакра, качени на колела, заобиколили знаменитата верига, която пазела Златния рог, и нахлули в сърцето на града.

Коварството на въоръжените търговци допринесло много за гибелта на Византия и стара България. И Венеция, и Генуа се управлявали от изборен вожд - дож (от латинския "дук", през "кондуктора", до фашисткото "дуче").

Генуа обичала да владее острови. При опита да завладее Кипър републиката отново се натъкнала на български войници, които спасили родината на Афродита. Всъщност нашите се борели за собственото си освобождение, защото били част от пленена преди това армия и свободата им била обещана за награда. Както става в такива случаи, кипърците помнят тази история, генуезците и българите - не.

Горе-долу по това време в Генуа се родило "ужасното дете" Кристоферо Коломбо. Родният му дом - красив, здрав и доста легендарен, е запазен до днес. Началото и краят на великия мореплавател се губят в мъглата на вечността.

След дълга служба на испанската корона той получава три второкачествени каравели и екипаж от затворници (между които има и един българин от Охрид), за да потърси нови пътища. Така тайното знание, че Земята е кръгла, го отвежда в Новия свят. Откритието на генуезеца, както и падането на Константинопол - това са две от събитията, които очертават границата на новата история. В този невидим риф се разбива и корабът на старата Генуезка република.

Ако Византия изчезва завинаги, а България се разтваря за пет века в състава на новата Отоманска империя, то Генуа вегетира до края на ХVIII век, когато Наполеон Бонапарт закрива едновременно и Генуезката, и Венецианската република (сякаш си отмъщава за владичеството над родния му о. Корсика).

По това време друго едно "дете чудо" свири на старото пристанище пред паничка за подаяния. Това е Николо Паганини - върховният магьосник на цигулката. Баща му - пропаднал музикант, едновременно алкохолик и скъперник, малтретира своя син толкова жестоко, че го принуждава да избяга и да скита по света. Нито един пълководец - нито Александър Велики, нито Чингиз хан, нито Наполеон могат да се похвалят, че са покорили целия свят. Това направи Паганини със своята цигулка "Гуарнери", спечелена на конкурс за изпълнение на прима виста. След триумфални турнета придворният любимец, лежал в затвора, набеден за убийство, несметно богат и жестоко болен, преди да умре като изгнаник в Ница, подарява осем майсторски цигулки на осемте най-прочути живи цигулкови виртуози. Неговият дом не е запазен. Неговите тленни останки са пренесени в новото гробище на Парма. Но в Генуа в стъклен саркофаг се пази неговият знаменит "Гуарнери дел Джезу". Веднъж в годината цигуларят, който спечели конкурса "Паганини", получава и правото да свири на реликвата.

Днес, когато Генуа е столица не само на себе си, но и на всички нас - европейците, тук възкръсват сенките на още много гении, привлечени някога от богатството и красотата на Лигурия. В "Палацо Дукале", който е център на тържествата, се показва необикновена изложба - "Годините на Рубенс". Тициано, Тинторето, Веронезе, Караваджо, Анибале Карачи, Гвидо Рени, Рибера, Ван Дайк... Това е възрастта на барока, който е оставил най-силен печат върху лицето на Генуа.

А в новия музей на Европейската общност, на втория етаж на синагогата е събрана една великолепна експозиция от картини на Марк Шагал, показващи неговата дълбока-интимна връзка с Библията. И все пак европейската столица на културата не живее само със славното минало. Един международен балетен конкурс ни помага да видим как красотата на човешкото тяло се освобождава от времето. И накрая изящната словесност се опитва да даде пример как се атакува бъдещето. Темата на нейния Десети юбилеен фестивал е "Ricostruzione poetica dell'universo". Затруднявам се дори да го преведа. Между поетичните и политически шаблони "пресъздаване" и "перестройка" все пак ще се доверя на "поетичната реконструкция". Що се отнася до Универсума, ще го търся между "Всемир" и "Вселена". Да преосмислиш света със сърцето на поета, това наистина е една безкрайно амбициозна идея.

"В началото не ми харесваше - сподели Едоарди Сангвинети. - Струваше ми се твърде претенциозна тема. Сега я възприемам, защото дава свобода на дискусията."

Един от афишите на фестивала - Festival GeNova 04, изобразява човешко ходило с широко отворено око под пръстите и с уста на петата, широко отворена, озъбена и с изплезен език. Тази стъпка може да се превърне във важна следа по пътя на културата, може да се тълкува и като ритник, който провокира старото съзнание.



Любомир Левчев

Кулата на двореца Сант Джорджо се извисява над целия град

форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.