Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Азия Карта на света
Търсене
Китай 

Населено място: 

Бащата на Поднебесната

Преди 2200 години Цин Шъхуанди стандартизира йероглифите и мерките и построява Великата китайска стена. Владетелят смятал, че хората са слаби и трябва да бъдат управлявани с желязна ръка.

Императорът бил могъщ, но враговете му били безчет. Три пъти те се опитвали да го убият и той знаел, че ще се опитат отново. Винаги се движел с две колесници. Никога не нощувал два пъти на едно и също място. Из цял Китай имал безчет дворци, където можел да намери подслон.

Имало защо императорът да се страхува. Изключително жесток, но мъдър владетел той покорил 7 китайски държави и създал Поднебесната империя без да подбира средствата.

Първият китайски император е роден през 259 г. преди Новата ера. Носел името Ин Чжън. Баща му, Чжуан Сян, по-късно става владетел на царството Цин ­ една от седемте враждуващи помежду си китайски държави.

Преди да стане съпруга на Чжуан Сян, майката на Ин Чжън била конкубинка на богатия търговец Лу Бувей и в Цин се носели слухове, че Ин Чжън в действителност е син на Лу Бувей.

През 246 г. преди Новата ера, когато Ин Чжън е 13-годишен, баща му става цар на Цин и скоро умира, като оставя трона на сина си. Той е малолетен и негови наставници стават майка му и Лу Бувей.

Майката на Ин Чжън, Чжао Цзи, си намира любовник, наречен Лао Ай, когото тя и Лу Бувей представят за евнух. Когато вече 20-годишният Ин Чжън разбира истината, Лао Ай вдига бунт срещу него. Мнимият евнух е екзекутиран, а Лу Бувей и майката на царя са лишени от възможност да се месят в управлението на държавата. По-късно Лу Бувей е обвинен, че заговорничи и се самоубива.

След секс скандала Ин Чжън лично поема юздите на държавата и решава да я разшири. Той е умел пълководец и хитър дипломат. Има и едно голямо предимство ­ в Цин има желязна руда и развита металургия. Оръжията на армията на Цин са от стомана, докато в съседните държави желязото е все още рядкост.

Още преди да навърши 40 години Ин Чжън със сила обединява седемте враждуващи китайски държави. Въвежда единна валута, единна система от мерки и теглилки, стандартизира йероглифите, нарежда осите и колелата на каруците в империята да са еднакви. Започва усилено строителство на пътища и на първите плавателни канали, които да свързват северната с южната част на Китай за лесно и евтино превозване на храни. Императорът свързва защитните стени, строени от предишните китайски държави и създава Великата китайска стена.

Ин Чжън лишава феодалните аристократи от именията им. Те преминават на издръжка на императорския двор и разчитат на него за съществуването си. Китай бива разделен на 42 административни области. Всяка от тях се управлява от граждански администратор, военен ръководител и императорски инспектор. Те се назначават от императора в зависимост от личните им качества. Административните области са разделени на множество по-малки райони, които се управляват от магистрат и от префект.

Ин Чжън вярва, че хората по природа са слаби и лоши. Той въвежда строги закони, по които да се управлява обществото. За нарушаването им са предвидени най-жестоки наказания. Така например, ако работник от екип, изпратен на обществен строеж закъснее за работа, целият екип бивал екзекутиран. Същата участ очаквала и военен, който закъснее за маневри.

По нареждане на Ин Чжън в Китай било извършено преброяване и регистриране на населението. Това позволявало да се събират данъци и да има наборна армия. В регистрите всички китайци били разделени на групи от по пет или по десет души. Всеки от дадена група бил смятан за солидарно отговорен за действията на останалите.

Накрая Ин Чжън сменил името си. За да подчертае, че постиженията му надминават тези на великите древни китайски владетели Сън Хуан и У Ди, той използва и двете имена ­ Хуанди, за да създаде нова титла Цин Шъхуанди, която означава Първият император Цин.

Императорът държал да контролира не само живота, но и умовете на поданиците си. Той изгорил всички исторически книги на предишните държави, с изключение на Цин. Унищожени били всички сборници с народни предания, стихове, статии на учени, чиито възгледи се различавани от възприетите в държавата Цин. Книгите по медицина и земеделие били запазени. Една година след унищожаването на книгите императорът арестувал 460 конфуциански философи, които критикували методите му, и наредил да бъдат погребани живи. По онова време в Китай това било нещо обичайно. След като Цин побеждава държавата Чжао през 260 г. преди Новата ера 400 000 войници били погребани живи.

Императорът искал да се обезсмърти и изпратил на изток морска експедиция, която да търси легендарния остров на безсмъртието. Никой от експедицията не се върнал и според някои сведения членовете є стигнали до Япония и се заселили там. Макар да се стремял към безсмъртие, Цин Шъхуанди бил обикновен смъртен. Разболял се и умрял през 210 г. преди Новата ера.

Императорът трябвало да бъде наследен от своя най-голям син, Фу Су. Но Фу Су имал двама могъщи врагове ­ най-довереният съветник на баща си Ли Съ, който посъветвал императора да изгори книгите, и главният евнух Чжао Гао. Двамата знаели, че Фу Су е бил против изгарянето на книгите и че мрази евнуха. Идването му на власт означавало, че ще изпаднат в немилост. Те убедили Фу Су, че баща му е поискал той да се самоубие, за да бъде с него в отвъдното. Престолонаследникът, който изглежда не е блестял с ум като баща си, се подчинил и двамата заговорници поставили на трона по-малкия императорски син, Ху Хай. Той бил коронясан като Ър Шъ или Втори император.

Вторият император започнал систематично да избива роднините си, правителствени служители и семействата им, както и всеки, който сметнел за потенциална заплаха, включително Ли Съ. След три години клане, империята започнала да се разпада и Чжао Гао принудил Ър Шъ да се самоубие.

Влиятелният евнух обявил за нов император племенника на Ър Шъ Цзъин, но скоро Чжао Гао бил убит и всички членове на фамилията Цин, включително Цзъин минали под ножа. На власт дошла династията Хан.

Но с това историята на Цин Шъхуанди не свършва. През 1974 г. селяни копаят кладенец близо до древната китайска столица Сиан. Те не намират вода но попадат на най-голямото археологическо откритие на ХХ век ­ теракотената армия на първия китайски император, която по-късно бива наречена Осмото чудо на света.



Велко Кирчевски


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.