Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Испания 

Населено място: 

КУ-КУ-РУ-КУ-КУУУУУ МАЛАГА

Ферията на Малага е чудна фиеста на сто и кусур години
Ферията на Малага е чудна фиеста на сто и кусур години
Торерото води двойна борба - с бика и със страха на коня
Торерото води двойна борба - с бика и със страха на коня
По правило победителят получава биче ухо, а може и две, ако наистина е добър
По правило победителят получава биче ухо, а може и две, ако наистина е добър

От 15 до 23 август испанският град се впуска в дива вакханалия от цветове, миризми и звуци

Що е то Малага?

Южна Испания, мургави хора, слънце, море, вино, фламенко, корида. От всичко това вкупом се получава едно такова особено замайване, което не може да се постигне с никаква дрога. Кулминацията е Ферията на Малага, когато към редовния купон се прибавя още една ценна съставка - шарената навалица. Така вече лесно се достига до състоянието, наричано по тези места "de puta madre" /без превод/.

Ферията (от лат. feriae - празник) на Малага е чудна фиеста на сто и кусур години, с която се отбелязва Реконкистата. Иначе казано борбата на християните /8-15 век/ на Пиренейския полуостров за отвоюване на земите, завладени от арабите.

От 15 до 23 август всяка година Малага и околността забравя на какво се вика работа /не че иначе няма купон/ и се впуска в дива вакханалия от цветове, звуци и миризми. През деня действието се развива в центъра на града, а през нощта оцелелите съвсем цивилизовано се пренасят в покрайнините, за да не пречат на 0,01 % от спящите.

Какво всъщност става през тези девет дни и девет нощи!

Калените тукашни ентусиасти още в ранни зори /по местния стандарт/, 10.30 - 11.00 ч, надяват традиционните андалуски дрехи, в които всеки друг би се сварил, и започват лудо фламенко из улиците или временните постройки, наречени касетас. Чужденците, въоръжени с ветрило, минерална вода и фотоапарат, се носят замаяни в мътния поток от хора. От всеки ъгъл кънти музика. Фламенкото се смесва със салсата и меренгето, завладели Испания и цяла Европа. Тълпи от танцуващи и приятно пияни хора задръстват улиците. Преди да колабирам от жегата и ярките цветове, на които моите балкански очи не са привикнали, се гмурвам в една касета, която ме примамва с прохлада и апетитна миризма на паея. Докато се усетя, разбирам че съм изгубила колежанската група и се озовавам сама сред фееричното море. Бързо се съвземам сред първоначалната паника и продължавам с пълен напред. Ето го спасителният сал! Симпатична андалуска хиена в традиционен раиран панталон, бяла риза и ботуши надушва, че зад русолявата девойка с фотоапаратче се крие една давеща се туристка и й подава ръка. Тя това и чака. Вкопчва се в новия си гид и се оставя да я води из малагенските потайности. За всеки мачо, разбира се, е въпрос на чест да помогне на изпаднала в беда чужденка. Толкова са гостоприемни тези испанци... Изобщо,

Испания май не е място, където се ходи с гадже.

Не е целесъобразно. Пречи на опознаването на страната.

Програмата е пълна. Започва се с посещение в кръчмата на компадре Педро, където ме посрещат соломонски, нахранват ме, напояват ме и ме фотографират. Отпочинала и сита, замаяна от "Malaga lagrima" продължавам пътешествието с новия си гид. Потъваме в една жълто-оранжева касета, където от първия си и последен урок по фламенко научавам, че за южните танци е нужен повечко ханш, отколкото техника. Хиената-мачо среща приятели и не пропуска да блесне с екзотичния си улов. На въпроса от къде съм, гордо отговарям "Аз съм българче, обичам ...", но по леко очудените погледи разбирам, че на испанците не им става ясно къде се намира родината ми. Пробвам номера с киселото мляко. Не помага. Почвам с Гърция, Турция... Йок! В този миг на отчаяние, на помощ ми се притичва ... Христо Стоичков. Ми да, кой испанец не знае Ристо Стойков! Олекна ми. Вече знам от къде съм.

Уголемена, компанията продължава из шарените дебри на Малага, като от време на време се мушва в някоя и друга кръчма, да си поеме глътка въздух. Хубаво е човек да си има свой собствен местен гид, който да му покаже нещата отвътре. Но след пет часа танци, вино и неистово снимане, усещам, или по-точно, не си усещам краката и учтиво се изнизвам в посока към апартамента на хазяйката Карменсита.

Кармен е петдесет и нещо годишна аржентинка, притежателка на огромен апартамент, готина, с няколко пластични операции, две дъщери и едно куче. Живее от 30 години в Испания и

като повечето испанки, не работи нищо

Поддържа добър стандарт, благодарение на тлъстата издръжка от мъжа си и наема от чуждестранни студенти като мен. Но това не е толкова важно. Важното е, че живее във вила /пететажна кооперация/ "Елвира" на две крачки от морето и има басейн в двора, който дели с малкото живущи в нея. А сред тях е и Хавиер. Млад ортопед с кола и огромно желание да посвети една невежа чужденка в тайнството на нощния живот. Не става въпрос за колежанските разходки на залез слънце, а за истинския нощен живот. И то не къде да е, а в перлата на Коста дел Сол - Марбея, на час път от Малага с кола.

Марбея не ще да е лошо място щом Антонио Бандерас и Шон Конъри са си купили къщурки там. А още и босове на руската мафия, испанската, арабската и други профсъюзни представители. Моите източноевропейски очи направо се оцъклиха пред този космополитен, огрян от светлини, елегантно покварен град на скъпите барове и ресторанти, скъпите проститутки, скъпата дрога. Пренасищането лъха от всякъде, но е така изискано и не само не дразни, а направо заслепява. Тук редът и сигурността са на почит, до идването на руската мафия, която, по моему, е внесла лека славянска свежест с уличните си престрелки. Но аз такива не видях. Видях доволни, добре облечени, възпитано дрогиращи се хора, които нехаеха за традиционните забавления на простолюдието по време на Ферията в Малага. Фламенкото е ширпотреба. Да живее техното! Хави и той иска да бъде част от интернационалния хай лайф. И, за да го докаже, ме води в крайбрежния храм на рейва, където само, за да влезнеш са нужни приблизително 55 лева. Още от входа едва не се удавям в мощната вълна от психотропни електронни звуци. Погледът ми потъва в стълпотворението от дрогирани зомбита, безцелно тресящи се под ритъма на влудяващата музика. Дискотеката е толкова голяма, че не й се вижда края, но аз едвам дишам сред тълпата от блокирали мозъци. Чувствам се като на сектантскa сбирка. Ефекта, преследван от екскурзовода ми, е постигнат. Шашната съм! Наистина съм шашната от това, колко много народ в шест сутринта е готов да се изръси здраво, за да го облъчват като лабораторна мишка. Бързам да си тръгна преди разсъмване, за да не виждам всички тези лица на светло. Така че с Хави напускаме средиземноморската приказка за непослушни деца, наречена Марбея и се връщаме в реалността, т.е. в Малага, която за мен също си е една приказка.

Вече видях как празнува плебса и как се веселят кралете. Но има едно място, на което се събират всички. И това е коридата. Доня Карменсита, разбира се, като всеки имигрант в Испания, се старае да подчертае своята приобщеност към испанските символи и не пропуска корида. За разлика от малката й дъщеря, възпитаничка на Оксфорд, която се срамува, че е испанка, щом се заговори за "жестоко клане на бикове". Тревожно е, че доста испанци се вманиачават на тема защита на природата. Но аз като същински тъмен балкански субект, като един варварин, не мога да пропусна такова зрелище. И за това с Кармен и голямата й дъщеря, неповредена от Оксфорд, се отправяме към la plaza de toros. Температурата е около 35 градуса, ала моята хазяйка като истинска сеньора е купила билети за места на сянка, които са два пъти по-скъпи от тези на пек. Толкова съм въодушевена, че жегата изобщо не ми прави впечатление. Разучавам публиката и разпитвам Кармен за правилата на коридата. Изведнъж гръмва страховито пасо добле, изпълнявано на живо от оркестър. Настръхвам и усещам как варварските ми сетива зажадняват за кървава фиеста.

Коридата, която ми предстои да видя, е по-специална, защото торерото е на кон и го очаква двойна борба - с бика и със страха на коня. Оркестърът подгрява публиката и тя като едно цяло е втренчила поглед в арената. И ето че излиза първата жертва, подмамена от няколко помощник-тореадори, които имат за задача да поядосат бичето и да го подготвят за събитието на неговия живот. Излиза и първият тореро. Напето разиграва коня, покланя се на публиката и тя му отвръща с ръкопляскане. Купонът започва. Торерото, обяснява ми Кармен, трябва да забие няколко копия в добичето, за радост на тълпата, но същинското умъртвяване се извършва на крака, гледайки бика право в очите. И е желателно да го направи бързо и качествено, с едно пробождане, така че животното да не се мъчи.

Торерото си поигра с бичето, като всяко боцване беше възторжено посрещнато от зрителите. Скочи от коня, приближи се до бъдещия бифтек и го трупяса с един удар. Народът се кефеше неистово и в знак на възхищение размахваше кърпички, докато специален впряг от три коня изтегляше трупа за рогата. За жалост не всички торерос бяха ловки. Един доста понакълца своята жертва, преди да я повали, и това основателно възмути публиката. За него нямаше кърпички. Най-интересно беше награждаването. По правило победителят получава биче ухо, а може и две, ако наистина е добър. Но тъй като такъв нямаше двама торерос си поделиха едно ухо, разрязано по братски. Доволна публиката се разотиде под звуците на пасо добле, а моята кръвожадност бе напълно заситена.



Ирина АСИОВА


форум на пътешественика
3 мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.