Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Близък изток Карта на света
Търсене
Турция 

Населено място: 

На хаджилък в българския Ерусалим

Балкапан хан е средището на българите в стария Стамбул през XIX в.

Още през 30-те години на XIX век Цариград започва да се издига като главен общобългарски, стопански, политически и духовен център. Според различни данни, в навечерието на Освобождението, българската колония в града наброявала между 35 000 - 60 000 души. Те произхождали от различни краища по българските земи - Тулча, Видин, Скопие, Битоля, Охрид, Солун, Одрин... Най-многобройни били занаятчиите и търговците от Калофер, Копривщица и Котел. Поради стабилните си стопански позиции в столицата (абаджии, кожухари, табакчии, търговци) българската колония в скоро време придобила и сериозно политическо влияние пред Високата порта. Това позволило още през 40-те на XIX век Цариград да се превърне както в център на църковно-националните ни борби, така и във важен просветно-културен център на българите, в който се съсредоточили най- изявените дейци на духовното ни възраждане.

Център на цариградските заможни българи - търговци, занаятчии, родолюбиви дейци и интелигенция бил Балкапан хан в стария Стамбул. Той бил наречен така, защото някога си кавказки черкези, персийци и анадолци складирали в него освен бъчви със сибирско краве масло, и мед (на турски „бал"). Ханът се превърнал в средоточие на българите още през 1849 г., когато в него д-р Иван Богоров основал първата българска печатница в града. В нея се отпечатвал официозът на българите - „Цариградски вестник". В него се подвизавали и всички членове на български търговски и културно-просветни дружества. Тук получили житейската си подготовка и реализация в просветен, професионален и политически план мнозина българи. Така Балкапан хан започнал да играе ролята и на нещо подобно като българско консулство преди учредяването на Екзархията през 1870 г.

Ханът представлявал грамадна старинна постройка - кервансарай, какъвто бил например Куршум хан в Пловдив: двуетажна сграда, с правоъгълна форма, вдигната от камъни, тухли и хоросан. В него се влизало през голяма желязна врата, която стар и верен пазач вечер затварял, а сутрин отварял. Вътре, на първия етаж имало около 60 малки и влажни магазини за стоки, на втория етаж, застроен със сводове в ориенталски стил, се помещавали търговските кантори. На този етаж се излизало по големи каменни стълби, тръгващи близо до входа. Вратите на стаите и прозорците били тежки, железни. Към стаите и канторите водели два коридора, застлани с камъни. Над всяка кантора имало кубе и в него малка стаичка, в която живеели прислужниците. Целият покрив на сградата бил покрит с оловна ламарина, а под първия етаж бил разположен огромен зимник, където търговците държели на хладно някои стоки - масло, червиш (лой от варени кости) и др. В своето описание на хана д-р Иван Богоров пише, че в двора, наречен „капан" се продавали и други стоки с неприятен дъх - лой, лоени свещи, волски и биволских кожи, хранителни продукти. Зимникът се използвал и за склад на хранителните продукти на еничерите - оттогава датирал обичаят в хана да не влизат жени.

Вечер търговците и писарите от канторите се прибирали в къщите си, а в хана оставала само прислугата. Повечето търговци били българи, но имало и гърци, арменци, а в долните стаи пребивавали турци, персийци (аджеми) и други. По подобен начин изглеждали по-голямата част от останалите ханове край Балкапан хан - Чорапчи хан (в него живеели предимно копривщенци и панагюрци), Бояджи хан, който бил само за търговци, Илчи хан, където се приютявали пратеници и посланници на европейски държави, Зюмбюл хан, Папаз хан... Наблизо се намирала и най-голямата манифактура в града за вълнени дрехи - Хамбарът, в който също работели предимно българи - абаджии от Калофер. Те шиели дрехите на султанската войска - аскерът.

Днес трудно могат да се открият следи от тези сгради с типичната им късно-средновековна архитектура. В днешният Истанбул обаче има запазени немалко български светини. Всички те са дали основание някои историци да нарекат града „Българският Йерусалим".



Александър Иванчев


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
почивки