Пожарът на Райхстага

На 27 февруари 1933 г. е подпалена сградата на Райхстага в Берлин. Събитието е от особена важност за налагането на режима на националсоциалистите в Германия. Пожарът избухва около 21.15 ч. Минути по-късно сигнал за него е подаден в пожарната централа в германската столица. Първоначално изглежда, че огънят е поел от няколко посоки, а когато пожарникарите пристигат, вече гори и главната заседателна зала.

В търсене на заподозрени полицията бързо открива край сградата Маринус ван дер Любе, холандски комунист, безработен зидар, пристигнал наскоро в Германия. Край Райхстага бързо се появяват Адолф Хитлер и Херман Гьоринг, които обвиняват за пожара комунистите и нареждат лидерите на партията да бъдат арестувани, а самата тя да бъде забранена. Това става на 1 март, а на следващия ден всички имоти на компартията са конфискувани.

Хитлер, който е станал канцлер месец по-рано, обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който отменя повечето човешки права, залегнали във Ваймарската конституция.

Нацистите искат да припишат пожара на базирания в Москва Комунистически Интернационал и в началото на март са арестувани трима българи - Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. И тримата са дейци на Коминтерна, а Димитров отговаря пряко за дейността му в Западна Европа. Срещу тях и Ван дер Любе започва процес, като холандецът е признат за виновен, като участник в комунистически заговор за подпалването на Райхстага и екзекутиран на 10 януари 1934 г.

Тримата българи са оправдани и експулсирани в СССР.

Мерките, предприети от Хитлер след пожара, изиграват желаната роля и в началото на 1934 г. Германия вече е изцяло под нацистки контрол.