Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Америка Карта на света
Търсене
САЩ 

Населено място: 

Бъфало Бил

Уилям Фредерик, или по известен като Бъфало Бил
Уилям Фредерик, или по известен като Бъфало Бил
Снимка на Бъфало Бил със Седящия бик
Снимка на Бъфало Бил със Седящия бик

Винаги съм гледал далеч напред. Моите интереси бяха в Запада, модерния Запад...

Това ще бъде моята история, историята на Бъфало Бил и опитомяването на Запада.

Бъфало Бил

Бъфало Бил олицетворява качества като смелост, сила и сърцатост, които са жизненоважни за благото на една нация. Рузвелт бил много загрижен за нещо, което нарекъл "Национален характер". Това били аспектите на расата. Според него, англо-саксонците или "англо-тевтонците", както той ги наричал, имали чертите на завоевателя, на администратора, на владетеля. Той обичал да засвидетелства признание към хора като Даниел Буун, Дейви Крокет, Кит Карсън и Бъфало Бил, които олицетворявали тези доминантни расови черти в най-чистия им и най-героичен вид.

Бъфало Бил е роден на 26 февруари 1846 година, в община Скотс, щата Айова. Родителите му, Айзък и Мери Коуди, които били сред първите пионери на Айова, му дават името Уилям Фредерик.

Майката му умира на 22 ноември 1863 г. Тогава той се записал в армията. През пролетта на 1864 година полкът е бил преместен в Тенеси. Талантите на Бъфало Бил били забелязани от вишестоящите и той бил повишен в подофицер и назначен за скаут. През зимата, докато бил в щаба в Сейнт Луис, той се запознал с Луиза Фредреси и се оженил за нея. Купил един хотел и се опитал да се установи със съпругата си в Солт Крийк Вали. Но начинанието се оказало прекалено спокойно за него и скоро той отново поел към откритите пространства и равнините.

По това време канзаската железопътна линия е стигнала до сърцето на страната на бизоните и компанията наела 1200 души за строежите. Работодателите искали по 12 бизона на ден - т.е. по 24 бута. По време на службата си за компанията Уилям Коуди убил общо 4280 бизона и така станал известен като Бъфало Бил (Бил Бизонът).

След Гражданската война имало огромна нужда от национални герои, които да мобилизират нацията. Заселването на Запада се превърнало в национален проект. То било едничкото, което можело да обедини Севера и Юга. Търсел се и герой, който да символизира тази нова граница. За тази роля бил избран Бъфало Бил.

През май 1868 г. Канзаската железопътна линия достигнала до Шеридан и вече нямало нужда от Бъфало Бил. Тогава той отново станал скаут на армията. До генерал Кар достигнала новината, че шейените на Високия Бик държат в плен две шведски дами. Армията тръгнала по следите им. Войниците открили лагера на индианците и го атакували. Те открили двете бели жени – съпругата на Високия Бик току-що била убила едната от тях с томахавка и била ранила другата. Индианците били прогонени. Но скоро се върнали, водени от вожда Високия Бик, яздещ прекрасен кон. Бъфало Бил изключително харесал животното и убил индианеца, за да не убие коня.

Американският Запад символизира борбата - расова и културна - между индианците и белите за притежаване на земята. Собствеността върху жената символизира бялата цивилизация, която трябва да бъде спасена от индианците. И когато командващият в региона генерал Шеридан изпратил армията през 1868-69 година, един от основните мотиви в подкрепа на индианските войни бил спасяването на бели жени, отвлечени от индианци. Така че армията буквално нахлувала в лагерите и стреляла по всичко, което мърда.

Срещата на Бъфало Бил с полковник Джъдсън, известен още като Нед Бънтлайн, променила живота му. Нед Бънтлайн бил една от водещите личности в така наречената културна промишленост. "Романът за десет цента" - популярният литературен бизнес в САЩ - се превърнал в сериозна търговска индустрия в средата на века. Той предлагал евтини книжлета с голямо разнообразие от теми.

Бънтлайн е истински пионер в тази област. Той бил човек, който откривал какво иска масовата публика и й го предлагал възможно най-евтино и най-бързо. Той отивал там, където се случвали събитията и в крайна сметка открил Бъфало Бил.

След съвместната експедиция на Бъфало Бил и Нед той написал първата от четирите си истории за скаута. Това накарало и други да започнат да пишат за приключенията му. Скоро Бъфало Бил станал известен на всеки мъж, жена и дете от източния до западния бряг. През 1872 г. Бил бил помолен да посети Петнистата Опашка, един от приятелски настроените сиукси. Трябвало да го убеди да демонстрира начина, по който ловуват бизони. Спектакълът бил предназначен за великия граф Алексей от Русия, който бил с тях на лов за бизони. Ловът бил организиран от армията и генерал Кастър и генерал Шеридан придружавали Бъфало Бил. Това бил много успешен рекламен ход. Бил част от опитите на армията и железницата да подкрепят експанзията на железопътната линия в индианска територия.

Избиването на бизоните не било дело на спортните ловци, а на ловците на кожи. Причината била, че кожата на бизона е много здрава - използвали я за колани на машините. Така че има директна връзка между избиването на бизоните и индустриализацията на американската икономика.

Даниел Буун, Дейви Крокет и Кит Карсън били известни личности. За всички тях имало написани разкази. Но единствено Бъфало Бил е разбрал какви пари могат да бъдат изкарани от тази слава. Може би защото само той живял в културна среда, където масовите медии са били достъпни. Той осъзнал, че Бънтлайн експлоатира името му, затова отишъл в Ню Йорк с план да се възползва от известността си и да я превърне в стока.

Бънтлайн му предложил кариера на сцената. Заинтригуван от идеята, Бъфало Бил решил да си опита късмета. Взел със себе си още един скаут от форта - Джак Тексасеца - и двамата участвали в първата продукция на Бънтлайн "Скаутите на прерията", която имала огромен успех и това се оказало повратната точка. Пред Бъфало Бил се открил нов живот... Разочарован от дела си от печалбите, ловецът реорганизирал продукцията без участието на Бънтлайн...

От есента до пролетта обикаляли по театрите, а през лятото били водачи на ловни групи или скаути за военните. Част от успеха на театралните изпълнения на Бъфало Бил се дължал на факта, че той продължавал да служи като скаут в армията през лятото.

Дълги години сред белите се носели слухове за злато в Черните хълмове. През 1874 година армията решила да установи истината и изпратила генерал Кастър с голяма войска да изследва хълмовете. Той бил придружен от професионални миньори и журналисти, чиято задача била да популяризират откритията и да създадат настроения за нова златна треска.

Бил научил за трагедията на генерал Кастър и неговата армия при Литъл Бигхорн на 25 юни 1876 г. Същата вечер пристигнал един скаут със съобщение, че 800 шейени са напуснали Ред Клауд, за да се присъединят към войските на Седящия Бик край Бигхорн. Войниците тръгнали да ги пресрещнат при Уорбонет Крийк. По време на битката Бъфало Бил скалпирал шейенския вожд Жълтата Ръка, който бил син на Отрязания Нос - главният вожд на шейените.

Коуди излагал на показ бойните пера и скалпа на Жълтата Ръка пред театрите, в които играел. Мнозина, особено така наречените "приятели на индианците", го заклеймявали, но това определено увеличило славата на Коуди и посещаемостта на шоуто му и му помогнало да натрупа състоянието си.

Когато се приготвял за битката срещу индианците, той нарочно свалял дрехите си на скаут и обличал театралния си костюм, който бил копие на каубойско облекло от кадифе. Той нямал представа, че ще убие Жълтата Ръка, но знаел, че нещо ще се случи. Просто се подготвял за момента, когато щял да застане на сцената като герой от пиеса.

Бъфало Бил сериозно смятал да направи своето шоу реалистично и автентично. Нарекъл го "Дивият Запад" и говорел за него като за изложение, като за отмора, като за монумент на историческата реалност. В него той пресъздавал истински и доказани исторически събития, като смъртта на Високия Бик при Съмит Спрингс и най-вече последната битка на генерал Кастър.

Безпрецедентният успех из цяла Америка с шоуто "Дивият Запад" породило амбицията да бъдат покорени и други нации освен американската. Бъфало Бил наел парахода "Небраска" и на 31 март 1887 г. поел към Европа.

Връзката на Коуди с индианците станала много позитивна. Той им предложил нов живот - шанс да пресъздадат поне на ужким стария си начин на живот, старите начини на ловуване, на танцуване, и да спечелят пари от това. Много индианци приемали предложението му. В Лондон те изнесли специално представление на "Дивият Запад" за Нейно величество кралицата.

В подхода на "Дивият Запад" централна роля играели оръжията и насилието. Карабината, казал Коуди, била в помощ на цивилизацията, инструмент на цивилизацията.

През следващите няколко години 6 милиона души в Европа и Америка видели изложението на Коуди "Дивият Запад". Скоро той започнал да инвестира големи суми в няколко проекта, сред които били мина в Аризона и голям участък земя в Бигхорн, Уайоминг.

В следващите години вложил милиони долари, построявайки напоителни канали и основавайки новия град на Коуди. Започнал да публикува вестник, построил хотел, който нарекъл "Ирма" - на една от дъщерите си. Бракът му не вървял. За да се разведе тихо, Бъфало Бил оставил на съпругата си всичката си собственост в Норт Плат и една част в Коуди.

Последният опит на Бъфало Бил да създаде едновременно легенда и история бил филма "Индианските войни". Той го заснел толкова реалистично, някои от сцените били толкова детайлни, че правителствени чиновници конфискували много от лентите. Те вече са изгубени и последният и най-велик опит на Бъфало Бил за създаване на мит не може да бъде възстановен.



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.