Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Гърция 

Населено място: 

Колосът в Родос

Сред имената на родоските скулптури, които древните автори хвалят, трябва да прибавим и още едно - Харес от Линдос. Харес от Линдос е създателят на Родоския колос. За него знаем, че е живял през IV - III век пр.н.е., че е учил при Лизип и че е автор на голямата статуя, която консула Лентул откарал в Рим и поставил на Капитолията. Това е твърде малко за един създател на творбата, която преминала в историята като чуди на света.

- Как ли е била направена тази колосална статуя?

Филон предполага, че са участвали голям брой скулптори и помощници, и подробно описва как е била излята, следователно тя не е "дело на един единствен човек". Специалистите по класическа филология твърдят, че именно тези изречения не са разбираеми, но леярите и скулпторите, които са прочели превода, са на мнение, че което е неразбираемо в текста, би могло да се допълни и обясни. А ето и описанието на Филон в свободен превод: "Най-напред Харес отлял и поставил краката на Колоса, после парче по парче отливал другите части на тялото и ги споявал с частите, който вече били поставени. Около растящата скулптора трупал голямо количество глина и пясък, които по този начин закривали завършената част, а около пласта пруст заповядал да се натрупат камъни, така че да крепят неговата творба. Следователно той постъпвал както при нормално отливане на статуя или камбана във форма, с тази разлика, че вместо да постави формата в пръст, натрупвал пръстта върху формата".

В техническо отношение това не е невъзможно, въпреки че поради големината на статуята е твърде сложно. Да припомним, че точката на топене на бронза е 900 градуса целзий, на медта 1088, а на желязото 1100 до 1250 С. Следователно, да се пренесе горещият метал в течно състояние няма да е било дреболия.

В древните източници единодушно се твърди, че родосците са направили Колоса от военна плячка, от продажбата на оръжието и металните машини, които оставил на острова македонския цар Деметрий Полиоркет, когато през 304 г. пр. н. е. бил принуден да напусне Родос. Пред крепостните стени родосците пуснали вода, така че тежките тарани и метателни машини затънали в калта и не можели да помръднат нито напред, нито назад. За обезвреждането на тези машини Витрувий отбелязва: "При отбраната, види се, трябва да се притежава не само военна техника, но и също така и преди всичко добри идеи".

Родоското народно събрание не приело с единодушие предложението за направата на Колоса. Мнозина казвали, че една толкова голяма и скъпа статуя е излишна, а други че Хелиос щял да се обиди, ако срещу слънцето се издигне ново слънце".

Но кога ли е бил издигнат? Колко ли време Харес се е трудил над него?

В древната литература има отговор на втория въпрос - дванадесет години. А на първия? От споменатото в литературата от родоските надписи е установено със сигурност, че през 281 г. пр.н.е. Колосът вече се е издигал. От описанието на Полибий научаваме, че през 225 г. пр.н.е. той не е стоял на краката си, а Плиний е отбелязал колко време е стоял. Само че неговата 36-та книга се е запазила в различни преписи. Според друга версия Колосът стоял "LVI (56) години", а според трета LXVI (66) години".

Знаем, че Колосът е паднал "през онова страшно земетресение". За земетресението се знае точно, че е започнало през една октомврийска нощ, но има разногласия дали е станало през 225 или 223 г. пр.н.е. Най-вероятно Харес, от Линдос започнал Колоса след 303 г. пр. н. е. и го е завършил към 291 г. пр.н.е. Колосът стоял 66 години, до земетресението през 225 г. пр.н.е.

Най-близкото сигурно сведение за Колоса получаваме от Страбон, който посетил Родос в началото на нашето летоброене. "Сега лежи на земята, повален от заметресението, със счупени колене. Заради някаква си поличба родосците не са го издигнали отново". Кеят, над който се е извисявала статуята е бил сравнително тесен, което предполага, че Колосът е паднал в морето. Хипотезата се потвърждава от още едно сведение за Колоса от 653 г. на нашето летоброене. През тази година Муавия, по-късно дамаски халиф, превзел остров Родос и според сведението на византийския историк Зонар от XII век, пренаписано от загубен вече документ, той продал като метални отпадъци останките от Колоса на "някакъв евреин от Едеса". Когато през 1330 г. друг византийски историк, Никифор Грегориос, пристигнал на Родос, не намерил от Колоса ни следа...

Филон пише: "Остров Родос е в безгрижното море. Някога, когато бил още на дъното, е изнесен на повърхността от Хелиос, който го е поискал от боговете за своя собственост. Тук стои Колосът, висок седемдесет лакътя, създаден като образ на Хелиос, сияйният бог на слънцето, който свети на простосмъртните и боговете. За своята творба скулпторът употребил толкова много мед, че за отливката не стигнали всички запаси и трябвало да се вземе от рудниците по целия свят. Зевс обсипал родосците с такова богатство,  само за да го употребят за прослава на Хелиос и да му издигнат статуя, която стига от земята чак до небето". (С фразата "рудници по целия свят" Филон видимо прекалява, но що се отнася до височината на статуята в чест на "сияйният бог", той дава най-ниските данни от всички антични автори - 30 метра б.а.)

Други пишат, че била висока 35 до 40 метра. Анонимен автор дори твърди, че стояла разкрачена на двете противоположни стени на пристанището, така че корабите, които пристигали в Родос, трябвало да минават под нея.

Ако пренебрегнем сведенията на безименния автор, остават размерите, които на пръв поглед никак не ни изненадват. Тридесет или четиридесет метра не са кой знае колко много - на дължина. Но на височина това вече е фабричен комин или небостъргач. А за статуя, при това от метал, би било достатъчно, за да се провъзгласи за чудо на техниката и изкуството, за чудо на света. Изглежда Колосът бил твърде тежък и за самата земя. Удържала го е само петдесетина години на плещите си. После го изпуснала. "Но дори и легнал все още беше чудо", пише за него Плиний. Страбон нарекъл Родос "най-красижия град от всички, които познавам". А в действителност познавал всички градове на древния свят.

От античния Родос е останало твърде малко: частични останки от храмове и обществени сгради, от театъра, стадиона, одеона и главния площад, но в сянката на неговата слава, край развалините изникнал нов град. Тук мечтите на романтичния поет са станали действителност.


Родоският Колос е построен в чест на Хелиос - сияйният бог на слънцето

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.