Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Франция 

Населено място: 

Убежището за изпаднали благороднически фамилии - квартал Маре

Париж – град на влюбените, град на греха – или защото може би двете вървят заедно. Но в този метрополис обаче има и още нещо – на десния бряг на Сена, където и без това са съсредоточени повечето забележителности на френската столица – районът Маре.

В него няма забележителности, затова и там не водят туристите. Може да го разгледате или когато сами посещавате Париж, или когато имате свободно време. Това е един обикновен жилищен квартал и все пак ... има ли нещо обикновено в Париж?

Очарованието на Маре се процежда от калдъръма на малките улички, увива се около фенерите от ковано желязо, разлива се по тесните алеи. Зад строгите фасади от ХVІІ в., които обточват алеите се простират малки градинки, потънали в рози, божури, люляци.

И неусетно стигате до Плас де Вог – с девет почти еднакви жилищни кооперации на всяка от четирите страни, с изключение на величествените Кралски павилиони, които затварят южния и северния край. В меката утринна светлина тухлите порозовяват, сякаш се изчервяват. Подрязани в перфектни геометрични форми, липови дървета оформят градинката, която изгражда центъра на площада.

Историята на Маре (което се превежда като блато) се люшка от най-богатите до най-бедните и отново до най-богатите квартали на френската столица през последните четири века. През ХVІІ в. Анри ІV построява площад Вог, превръщайки околността в най-шикозния район на Париж.

Два века по-късно Маре започва да запада, превръщайки се в бордей и еврейско гето. Едва през последните 20 години той започна да се измъква от калта, за да се превърне през новото хилядолетие в един от най-модните квартали в столицата на модата. Подобна промяна може да се нарече "магична". А може, както правят французите, да повдигнете рамене и да го приемете като част от c`est la vie.

Безспорно Маре е внушителен с фасадите на величествените си постройки от ХVІІ-ти век, когато е бил ултрамодерен, но като цяло кварталът не е шикозен – той е просто елегантен.

Маре, който обхваща най-вече трети и четвърти район на Париж, е съвсем различен; дори, ако пресечете Ру де Бретан и се озовете в северната му част, се превръща в тих и дори малко беден квартал. Но независимо дали се намирате в богатите или бохемските му части, Маре си остава странен.

Сградите от ХVІ и ХVІІ в. сякаш се навеждат над улиците, като че ли са си пийнали малко; тесните улички, които се въртят като в лабиринт носят причудливи имена като Улицата на зелевия мост и Улицата на лошите момчета, наименована така на бандитите, които живеели тук през ХІV в.

В края на Френската революция Маре е вече западнал. Той тръгва надолу още през 1682 г., когато Луи ХІV премества двора от Париж във Версай. Благородниците постепенно започнали да напускат квартала и да се насочват към новия дом на властта. Маре става, по думите на Луи Мерсие, писател от ХVІІІ в., "убежище за изпаднали благороднически фамилии". За да могат да си плащат данъците, те трябва да работят и отварят малки предприятия, работилници и магазини на мястото на разнебитените стари постройки, което превръща Маре в работнически квартал.

До 1950 г. той държи първенството по брой къщи, в които няма течаща вода или са без собствена тоалетна. полъхът на градското разложение витае из Маре. През 60-те години районът става и опасен – престъпници и иманяри нахлуват с взлом в необитаемите къщи и задигат дърворезби, ковано желязо, всичко, което успяват да отмъкнат.

През 1965 г. френското правителство взема Маре под крилото си и го обявява за историческа забележителност. И се разиграва класическият сценарий: пристигат предприемачите, наемите и цените на имотите скачат, работниците и дългогодишните жители са принудени да напуснат.

Реновацията оживява квартала и Маре отново се изправя на крака – става моден и шикозен – на някои места дори твърде шикозен. Едновремешната пекарна се превръща в лъскав бутик, месарницата – в магазин за обувки. За малко еврейската баня не се превърнала в МакДоналд`с – предприемачите дори обещали да продават кашер-хамбургери – докато протестите не ги спрели.

Днес, ако искате да живеете в Маре, трябва да си приготвите солидна пачка пари и в същото време да не сте много претенциозен – нещо като хипитата през 60-те години. Най-шармантните заведения в квартала сега напомнят нашите бирарии – стъклени чаши, салфетки с щемпел на заведението, но с дървени маси и столове. Дали Маре все пак не започна да губи от своята елегантност и да тръгва по пътеката на отминалата слава?

Напускайки десния бряг на Сена, видях млада и яка французойка, облечена в кожено яке и модерните сега разпрани при бедрата дънки да пренася цели кашони с африкански маски, произведени вероятно в близката работилница. Когато я наближих, тя припряно прикри съдържанието на картонените кутии и ме покани в магазина си. "Африканска дървена маска от Мавритания. ХІХ век. Абсолютно автентична. А по щастлива случайност притежавам бастунчето на Жан-Луи Гравие. Не знаете кой е Гравие? Един от първите френски покорители на Сахара."

Когато се прибрах в София не намерих нищо за Жан-Луи Гравие в Интернет. Дали Маре все пак наистина не е тръгнал отново към поредната крайност в развитието си? От модерен се превръща в екстравагантен, а от екстравагантен – в беден; все пак през по-голямата част от времето си той е бил предимно беден квартал. Със сигурност северната му част е тръгнала в тази посока.



Радослав Райков


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.