Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Македония 

Населено място: 

Убавините на Охрид или една весела фирма на купон

    Тази година началството реши да ни заведе на Охрид. Всяка година поне веднъж (по-често два пъти) излизаме извън София за два-три дена за тим-билдинг (официално) и много други работи ... (неофициално).
    Сега пък какво си помислихте – многото други работи обхващат: песни и танци на народите, умерено натаралянкване, качване на някой и друг баир (имаме и такива луди глави в наш’та фирма), изобщо прекарваме си весело;-), така че изпълняваме и официалната цел (винаги има някой нов колега, който от ходене в командировки, още не познавам лично).
   
    Обикновено ходиме я до Банско, я до Родопите, че и до Ривиера сме стигали. Тази година решихме да идем до отсрещния край на земите, в които можем да се разбираме с местните, без да ползваме преводач. Така че – Охрид.
    Градът е толкова тясно свързан с България, че в главата на всеки българин неминуемо изникват знайни и незнайни предрзасъдъци, неизказани недоразумения и в голяма степен – незнание. Естествено, това е очерк за едно наше пътуване до там, така че няма как описвам пък предразсъдъците на нашите македонски братя, посещаващи или не, Стара България.
   
    Потеглихме четвъртък вечерта или може би петък сутринта (казано поетично – в полунощ). Бяхме се приготвили кой да спи, кой - друго, но на всички плановете бяха нарушени от ....екскурзовода, който започна да разказва.... Разказваше толкова забавно и интересно, че на никой и през ум не му мина да продължи с планираното занимание (или поне да го отложи за по-късен час). Честно си признавам, че това беше най-добрият български екскурзовод, който познавам. (Като студент и аз се бавех с подобна дейност, та имам някакви критерии). Христо, както се казваше нашият водач (предупреди ни, че в Македония е задължително да се ползва местен екскурзовод, така че за него оставаше ролята на водач на групата), очевидно беше човек с голяма ерудиция и знания по историята на цивилизациите и отделните народи. Каза, че е филолог по образование, а според мен си беше истински полиглот. Разказа ни за София (нови и за мен факти), за Перник и даже за Радомир , за когото аз лично нищо не бих могъл да разкажа. Мисля, че мога да частично да го цитирам (по памет):
    Както знаем, западните (особено Граовските диалекти) имат изключително твърдо Л (спомнете се “Нема‘а се пуашиш копеуе” на Хиподил). Та в Радомирско думата ЛЮТО се прозинзася ЛУТО. Е, когато царица Йоана дошла в града (малко след сватбата й с цар Борис III) приветствала множеството с : “Radomorci, saluti et bachi!”, което звучи “Радомирци салути e бачи”, на което местното население, особено мъжкото се запитало “Кога дойде, кога ни разбра какви сме?” (Имала пред вид жената “Поздрави и целувки”)
   
    Така в шеги и закачки успя да ни спечели и да ни каже много и интересни факти (сериозни и исторически)
    След Радомир вече нямам спомен докато стигнахме границата при Гюешево - Деве баир.
    Всеки правеше каквото намери за добре.
   
    Границата
    Беше някъде към 2 през нощта, когато стигнахме до това недоразумение. Освен чисто историческото значение на последната дума, имаше и съвсем съвременни измерения: дупки по платното на пункта, липса на тоалетна (имаше чак от другата страна), кал, стари сгради. Има някакъв опит за строеж, но никак не прилича на входна врата на Европейски съюз. Хубавото беше, че бяхме единствен автобус, та я минахме общо взето за половин час.
    Някъде на зазоряване спряхме преди Скопие на една бензиностанция, за да установя, че от времето, когато Комитата беше ходил до там (2003г), в Македония не са настъпили съществени промени по засегната от него тема:
   
    За разглезените български пътници нямаше прилични крайпътни заведения. Ако очаквате нещо като ОМВ (OMV) - добре зареден магазин, ресторант и лъскава бензиностанция с денонощно работно време, такова нещо не видяхме. Както и не видяхме бензиностанции на друга фирма освен на Макпетрол.За разлика от комфортното пътуване София - Истанбул, където има многобройни удобни, евтини, добре заредени и чисти крайпътни заведения, ресторанти и магазини, на нас пътуването към светия Охрид ни дойде нанагорно и гладно…
    Разсъмването посрещнахме …… на една опърпана бензиностанция. Освен опърпаната бензиностанция там имаше и една опърпана "Застава", очевидно собственост на някой от служителите. Старичкият автомобилен парк в Македония се набива почти веднага в погледа. Очевидно в движение има много стари коли "Застава", Рено, FIAT. Според някои македонски сайтове македонците масово купуват коли в България и ги карат с български регистрационни номера, тъй като най-различните такси, данъци и акцизи на практика удвояват цените на колите втора употреба в Републиката.
   
    Скопие минахме транзит и в просъница. Прави впечталение големият кръст над града. Веднага след Скопие започва магистралата към Гостивар. Ще ви разкажа за пътя до Охрид малко по-късно, защото впечатленията ми са от връщането, когато все пак бях буден – на отиване откъртих като след две нощни смени.
    Стигнахме Охрид вече към 9 софийско време (8 – местно). Като знам колко време пътувах `97-а (12 часа), а и Комитата – през 2003 г (11 часа)– това си беше подвиг от страна на сегашния ни шофьор. Казваше се Евгени, беше кротък, усмихнат, учтив и мълчалив.
   
    След кратка почивка в хотела започна походът из Охрид. Тук вече ни водеше местен екскурзовод. Обиколката можем да я илюстрираме с малко снимки:
   
    Принадлежала е на стария възрожденски род Робеви. Джингис (екскурзоводът) разкаваше, че в началото на XX век родът е напуснал къщата и града и се изселили. Не посмях да го попитам накъде са се изселили – все още бяхме в началото на разходката и не знаех дали няма да е от онези “комсомолски секретарки”, които ни бяха дали през ‘97-а и които през 5 минути говореха на “бугарска окупация”. После се оказа, че не е такъв човекът, и че има промяна във версиите, така че е могло да го попитам. Следващият път. Иначе са се разселили към Виена и София, но това го знаете само вие. Друг хит беше изявлението, че това е “уникална” архитектура. (вероятно се има пред вид – уникална в рамките на бивша Югославия)
   
    Св. София – една от 4-те църкви с това име, строени от Константин Велики – другите са в Истанбул, Солун и София. Същесвтува и друга версия, че е строена по личното желания на Цар Борис I, като част от христианизацията на страната. Църквата беше затворена поради провеждането на конкурс за пианисти в нея.
   
    Градът е много симпатичен, със стръмни калдъръмени улички, с много цветя и дворчета. Често се срещат миниатюрни параклиси:
   
    Не само заради него, но старият град удивително напомня Стария Пловдив, с леки нюанси от Созопол. За съжаление сегашните строители на Античния театър в Охрид слагат прекалено много бетон. Лошо впечатление ми направи тази свобода, с която се строят исторически обекти. Ние също имаме подобен пример – църквата в Царевец е всичко друго, но не и оригинална. В Македония вървят по този утъпкан с рози и добри намерения път. Според мен е достатъчно руините да бъдат приведени във фунционален вид (няма лошо Античният театър да се ползва и сега), но да не се минава мярката в надграждането.
   
    Самуиловата крепост.
    Същата история – нов бетон, нови камъни.
    Интересен факт е, че входът гледа на юг – свещената за прабългарите посока на света.
   
    След крепостта ни заведоха до върха на политическото строителство – църквата Плаошник (езикът не ми се обръща да я нарека църквата на Св.Климент):
   
    Тя си е живото доказателство, че за болшевиките няма непревземаеми крепости: от 20 см останали основи на историческата църква са изградили цялата постройка, която в момента представят като Църквата на Св.Климент. Все едно “църквата” на Царевец да я представяте като църква! В нея (това не ни го показаха, но ние сме ентелегентни и всичко знаем) са вградили и месингова Звезда на Вергина, забравяйки, че тя е езически (на македонски – пагански) символ от преди изобщо да се говори за монотеистични религии, камо ли за христиансктво.
   
    Бележка: първият опит за монотеистична религия е култът към Амон Ра, наложен при египеския фараон Ехнатон. След смъртта му, култът е унищожен от върналите се жреци на традиционните (с много божества) вярвания в Египет.
   
    Та звездата от Вергина, както и Людмила Живкова – нямат място в една църква.
    Иначе са направили опит да я направят красива, но абсолютно й липсва живец на тая постройка. Това особено се забеляза, когато на другия ден отидохме до Св.Наум – потресаваща църква с невероятно усещане в нея! Но за нея – малко по-късно, а сега нека видим също един прекрасен храм - Св.Йоан Канео:
   
    Умората ни налегна, а и жегата си казваше своето – на никого не му се връщаше пеша до пристанището и използвахме повода за малка разходка с лодка.
   
    До вечерта бяхме оставени на собствените желания за провеждане на свободно време.
   
    Ето какво може да се прави в свобдното време из Охрид:
    Можете да идете на кръчма... Преди това може да огледате кръчмата откъм езерото - има много заведения с изглед към него.
    Можете да се разходите по главната улица и да стигнете до една от най-приятните забележителности на града - Чинарът. Точно тогава даваха мача Аржентина - Сърбия и Черна гора от Световното, в която отборът на вече бившата държава загуби с 6:0. Интересното беше, че местното население се радваше на всеки гол срещу бившите им съдържавници...
   
    Лирично отклонение за яденето и пиенето в Македония: менюто е предимно сръбска скара, супите са като сръбските - т.е. никакви ги няма; ракията е "бела" и "жолта" (и само такава:( ), бирата, която успях да пробвам е вече споменатото Скопско и Даб, като имаше реклама и на Битолско (не я пих). Скопското в сравнение с 97-ма г. е чувствително подобрено - т.е. вече става за пиене. През 97-ма беше абсолютен бълвоч - сега вече приближава Ариана. Далече му е до Каменица или Загорка, но поне са поели по правилния път. "Даб" не ме впечатли с нищо.
   
    Обслужването - също има подобрение в сравнение в 97-ма - има заведения с учтиви млади момичета, които се и усмихват. За съжаление това е само едната пололовина. Другата половина е с обслужване стил "сръбска кафана" с едни конобари (сервитьор на сръбски) с кирливи папионки, бели ризи и един маниер на премятане на кърпата - не ти е работа... Всичкото това съчетано с високомерие и мудност.
   
    Изобщо ситуацията е с наполовината пълна/празна чаша - във всеки случай е по-добре в сравнение с 97-ма година, когато всички бяха като белградски конобари - сега само половината заведения са с подобно обслужване.
   
    И за други неща се забелязва откъсване от сръбското влияние и преминаване към нещо по-модерно, но както и в България - ще ми се да е по-бързо.
   
    Общи впечатления от Охрид
   
    Градът не е голям (50-60 х жители има) с много красив център. Старият град се намира на две възвишения , едно до друго – Месокастро и ....Вароша. Първата дума е гръцка и не си спомням значенеито й, но втората идва от унгарската Варош, която значи град.
   
    Бележка: в България има не по-малко от 4 града, чийто исторически център се нарича Вароша.
   
    Старият град удивително напомня Стария Пловдив и някои други исторически градове в Стара България, че ако ви покажа тези снимки и ви попитам къде се намира това (без да сте ходили в Охрид), какъв отговор бихте ми дали?
   
    Според мен има нещо и от Ловеч и от Созопол и от Несебър – мисля, че всеки може да намери приликите и с други градове....
    Това естествено не намалява действителната уникалност на Охрид – великолепен град, разположен на едно наистина красиво място. Нито един български град няма подобно езеро, толкова живописно разположени къщи и толкова симпатични хора. Това последното може да предизвика бурна реакция от страна на българските ми читатели, но на мен охридчани ми харесват много. Самият аз съм от западните части на България, а известна част от родата ми идва и от Македония, така че съм и малко пристрастен.
   
    На другия ден беше предвиден разходка до “манастира” и църквата Св. Наум. “Манастир” е в кавички, заради невъзможността да намеря дума, за манастир, обърнат в хотел с кръчма. Но църквата пък затъмни с блясъка си всички негативно впечатления от “манастира” – тя е нещо наистина уникално.
   
    Сега по ред.
    Св. Наум се намира в южния край на езерото (градът е в северната), непосредствено до албанската граница (няколко стотин метра). Най-близкият албански град е Поградец, включен в пределите на Сан-Стефанска България.
   
    Пътят до там е малко над 30 км, по не много широко шосе, виещо се около Охридското езеро.
   
    Самото то е с размери 30х15 км и се е образувало “от тектонското поместуванье” на пластовете преди 5 до 10 милиона години. По този начин Охридското е едно от четирите най-стари на планетата. В момента езерото е поделено между Македония и Албания – по този повод Охрид е най-голямата военно-морска (така де – военно-езерна база на страната)
   
    Малко преди албанската граница се свива в вдясно към един паркинг. До самия манастир се стига след кратка променада край брега, изпълнен с капанчета, сувенирни магазини и павилиони.
   
    Непосредствено преди манастира, на мястото на изгорял дънер е направена статуя на светеца – като за материал е използван самия дънер, така че Св.Наум е вкоренен в земята. По разказа на Джингиз – статуята е направена с обикновен моторен трион за 18 часа работа. Хареса ми.
   
    Самият манастир е превърнат в хотел с кръчма(белите сгради на горната снимка), но пък църквата е великолепна, особено като се влезе вътре.Тук наистина се усеща силно духовно присъствие. Вътре е доста тясно, но признавам си – излязох с нежелание.
   
    В едната част на църквата се намират мощите на Св.Наум. Дали се чува сърцето му как бие? Не знам, но цялата църква, в всичките й стенописи, имаше много силно въздействие.
    Вътре е забранено (а според мен и не е редно) да се снима, затова мога да покажа само външния изглед на този забележителен храм.
   
    Вдясно от изхода има стенопис на княз Борис I, с избодени очи. Този български владетел е представен с христанското си име Михаил.
   
    След “отбиването на културната повинност” имахме свободно време, което беше употребено по различни начини. Свобдното време около манастира може да се употреби по различни начини: разходка с лодка – из езерото или из изворите на Св.Наум, може да се поседне на бира и риба край изворите, а имаше и ентусиасти, които тръгнаха на щурмуват Галичица.
   
    В късния след обед се върнахме обратно кой към хотела, кой към града. Наша милост отиде на плаж, за да демонстрира в крайна сметка как животът от водата е излязъл на сушата. Други ходиха до града, а трети – след ”успешното” щурмуване на Галичица се върнаха с лодка от там.
        
    Така завърши посещението ни в Охрид. На другия ден сутринта потеглихме обратно за София. Пътят минава през Кичево, Тетово и Гостивар преди да стигне в Скопие. Преди да стигне Гостивар пътят е доста завойчест и минава през силно планински терен, може би като доказателство на думите на Джингиз, че един от основните начини за препитание на все по-многобройното албанско население, е отглеждането на “ситна стока”.
   
    Правят впечатление многобройните нови джамии с щръкнали към небето минарета.
   
    Първите равни места се виждат чак преди Скопие. Столицата на държавата минахме транзит. Няколко часа след тръгването ни от Скопие стигнахме границата. Минахме я и вече на Владая ни посрещна обичайното задръстване. На другия ден, понеделник, на никого не му се работеше....
   
    Епилог: Да живее Македония!
    Точно на границата се оказа, че една колежка си се загубила паспорта и ще се наложи да се връща в Скопие за пасаван. Едно добро другарче остана с нея, а ние поехме за София. На другия ден разбрахме какво е станало с тях:
    Наште хора се върнали в Скопие. Обадили се в охридския хотел – там го нямало, обадили се в посолството и в автобусната фирма, с която колежката пътувала от Скопие до Охрид (тя дойде по-късно на купона, поради служебни ангажименти) и о, чудо! Паспорта се намери! Някой човек го намерил точно в този автобус, предал го на автогарата в Охрид, а от автогарата го пратили в посолството, откъдето наште хора го взели. С такива хора Македония има шанс! Това е особено ценен жест, защото по слухове, българските паспорти се ценят много на територията на Р Македония, заради предстоящото влизане (живот и здраве) в ЕС.



http://stojtscho.blogspot.com

Пристанището на Охрид Античният театър в Охрид Самуиловата крепост Езерото

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.