Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Македония 

Населено място: 

В Македония за три дни

Ето го и Скопие – столицата на днешна Република Македония. Римляните го наричали Скопи, византийците – Скупи. Бил е населен преди всичко с “дардани”. През 518 г. земетресение го срива до земята, Юстиниан го възстановява и му слага името Юстиниана Прима, но след неговата смърт градът си връща старото име. Има 507000 ж.; през 972 до 992 е бил столица на България. Университетът носи името на светите братя Кирил и Методий. Тъй като градът е разположен във Вардарската разломна зона катастрофално земетресение през 1963 г. унищожава 80% от постройките на града, не искам да споменавам жертвите! Японецът Конзо Танге прави нов градоустройствен план на града. Какво не трябва да се пропусне да се види – старият мост, чаршията, Мустафа Пашината джамия, Саат кулата с червените тухли, църквата Свети Спас, където през 1946 г. са пренесени тленните останки на Г.Делчев, дюкянът Европа със своите бонбони, шоколад и локум, старата ж.п. гара със спрелия на 5 ч. 17 мин. часовник – точното време на жестокото земетресение, новата, модерна църква Св. Климент в центъра на града.

Продължаваме нашето пътуване, пресичаме р.Пена, (Тетовска), приток на Вардар и навлиздаме в Тетово със своята шарена джамия или Арбаба Баба теке, което сега е увеселително заведение. Една въжена линия води до Попова капа, известен зимен курорт. Друго красиво място, подобно на нашите мелнишки пирамиди, е Лешница, където може да вкусите от известните шарпланински кашкавал и сирене.

А Гостивар е известен с чифлика на Мемед Ага и вкусния локум, който се прави тук.

Подминаваме Дебар, известен със своята резбарска школа. Тук наблизо се намира с.Тревонча – родното място на Сирма войвода. А в Кичевското поле е ТЕЦ”Осломей”.

Наближаваме Струга, разположен на р.Църни Дрин, изтичаща от Охридското езеро. Тук са родени авторите на “Народни песни на македонските българи” – Димитър и Костадин Миладинови. Градът е известен с Августовските Стружни вечери на поезията.

Ето го и Охрид със своите 50000 жители – най-старият град в света, (7 – 8 век.пр.н.е.). За пръв път се споменава за населеното място Лихнидос, (градът на светлината) на Виа Агнация, което е днешният Охрид. Това място е свещено за християнството със своите 365 църкви. Климент Охридски създава тук първия Университет в Европа. Неговото дело е продължено от Наум Охридски, който изгражда манастир. Към края на Първата Българска държава става нейна столица. През 1767 г. Епископията е ликвидирана от султана. Още тогава назрява недоволство, което се ръководи от Димитър Миладинов. Градът дава на историята видни личности – воеводите Хр.Узунов, Методи Попчев; генералите Климент Бояджиев, Ал.Протогеров; историка Иван Снегаров; възрожденците Георги Балашчев, Григор Пърличев.

Градът има три порти –челна, горна и долна. Това е град на ридовете. Близо до града се намира едно селце, което е известно с това, че по време на Втората св. война, когато българските войници са навлизали по тези места, селото е останало без череши и вишни. След като селяните обрали всички цветя от градините, за да закичят братските войни, те започнали да кършат цъфналите овошки.

А какво не знаем за езерото – дълбочина 285 м., прозрачност 22 м, на второ място след Байкалското езеро. Най-старото езеро в Европа – 3-4000000 години. Тук се въдят 25 вида риба. На източния му бряг се намира най-скъпия хотел – “Два бисера”. Малко след него е манастирът Св. Наум. Старото му име е Св. Архангели, но после приема името на този лечител, който умира през 1910 г. Оттук се вижда третия град, разположен на езерото – албанският Поградец. Пред входа можете да видите “дървения” Наум., издялан през 2005 г. от охридчанина Борис Цепар.

Готови сме за обратния път. Сбогуваме се с Драган, собственик на малкия , но чист и удобен семеен хотел, а той за спомен ни раздава от семената на прецъвтялото турско цвете пред хотела.

Пресичаме Преспанската котловина. Тук са двете езера – Голямото, (простира се в Македония, Албания, Гърция) и Малкото Преспанско езеро, изцяло в гръцка територия. Оказва се че гробът на цар Самуил се намира на остров свети Ахил от малкото езеро. Много овощни градини – ябълки, круши. Центърът на този район е гр. Ресен, родно място на Симеон Радев, д-р Хр. Татарчев, на автора на сентенцията “Со кратце, со благо и со малко кьотек” Андрей Ляпчев.

В подножиетона планината Баба е гр. Битоля. Тук поличейски началник е бил Бранислав Нушич. Главната улица на Битоля (Битола) е много оживена. Като че ли е истина твърдението, че в Битоля са най-красивите жени в Македония. Има три ТЕЦ. Близо до града е известния “завой на Черна”, където по време на Първа св. война много български юнаци намират смъртта си.

Преминаваме през областта Тиквеш, известна с виното си, подобно на Мелнишкото. После в далечината се появява Кочани известен с “Кочанския ориз”. Преминаваме през последния град до границата – Делчево, където още една реклама на банка привлича вниманието ни – “Иднина наместо судбина”. Спускаме Власина планина към границата.

Довиждане, Македония!



Стоян Спасов

Македонският флот Охрид и езерото Вардар Църксвата Св. Йоан Богослов

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.