Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Англия 

Населено място: 

Имението Оудли Енд

След като сте надникнали в колежите на Кеймбридж и красивите къщички на Сафрън Уолдън, огледайте се за ново приключение, с което да разнообразите маршрута си в Източна Англия. Сигурно не подозирате, че то ви очаква съвсем наблизо, или - както се казва - зад ъгъла.
   
За Англия казват, че накъдето и да се огледаш, ще се натъкнеш на гледка на замък или палат. Що се отнася до малкото градче Сафрън Уолдън в Източна Англия, и двете са налице. Замъкът е в руини, но палатът е “жив” и до него се стига по пресечната Church Street на главната улица High Street.
   
    Преди да стигнем до палата
   
Улицата преминава в алея, оградена като в шпалир с дървета, която на свой ред извежда до височина, обрасла в зеленина, и ограда. Прехвърляме смело оградата, но отнякъде изниква местен жител, разхождащ куче – моментално го питаме за разрешение и го получаваме, тъй като чистосърдечно си “признаваме” накъде сме се запътили. Целта ни е Audley End House или Имението Оудли Енд.
   
Първата спирка по пътя през тревната площ е т.нар. Храм на мира, издигнат през 1791 г. в чест на възвърнатия душевен мир на Джордж ІІІ. Тази правоъгълна постройка, издигната в стила на римските храмове – редици от колони върху постамент, увенчани с покрив, служи и като своеобразен пункт за наблюдение на внезапно открилия се пред очите пейзаж – надолу към палата, парка, река Кем и отсрещните хълмове с кръглия храм и колоната. На кого са посветени те, ще научим по-късно.
   
    Палатът
   
Приближаваме се към него, спускайки се плавно надолу (децата тичешком) по тревата, откъм южната му “вътрешна” страна, където е градината. Заобикаляме го отдясно, минавайки край изкуственото езерце и съзираме автобус с пенсионери. И още един автобус с ученици. С тях трябва да се “преборим” на опашката за палата. Вътре се влиза на групи, а екскурзоводите омайват с разказ за наследства и семейни интриги, оцветен с типичното леко английско чувство за хумор. Не чакаме дълго.

Имението Оудли Енд възниква на мястото на Абатство Оудли, построено през 1190 г. от Джефри де Мандевил – приближен на Уилям (Вилхелм) Завоевателя. След бурния развод на Хенри VІІІ с първата му жена, последван от раздялата на Англия с католицизма като официална религия, абатството става собственост на Лорд Канцлера Томас Оудли. Неговият внук адмирал Томас Хауърд, участник в победната война срещу Испанската aрмада, първи херцог на Съфолк и кралски ковчежник при Джеймс І, започва през 1603 г. строителството на палат, който по-късно ще стане известен като първата сграда в Англия, строена в якобински стил (както е известен периода на управлението на Джеймс І).
   
По поръка на адмирала околностите на палата се сдобиват с огромна градина с дълги прави алеи, обточени с дървета, и правоъгълни изкуствени езера, подходящи за разходка и отмора на обитатели и гости. Самият палат, строен под ръководството на Бернард Янсен, по онова време се състои от четири сгради, групирани около вътрешен двор, и се характеризира с типичната за якобинския стил масивност за сметка на детайлите. И действително, ако погледнете съществуващата сега сграда, тя прилича на крепостна стена с прозорци, разнообразена с няколко не особено впечатляващи кулички и два красиви портала.
   
В скоро време обаче (след приключване на строителството през 1616 г.) палатът се превръща в “темата на сезона” сред аристокрацията и за историята остава фразата, произнесена от Джеймс І: “Палат, твърде голям за краля, но достоен за кралския ковчежник”. През 1668 г. тъкмо един крал – Чарлз ІІ, харесва и купува Оудли Енд и го използва за своя резиденция, когато в близкия Нюпорт се провеждат конни надбягвания. Уилям ІІІ Орански връща палата на фамилията Съфолк.
   
След век източното крило е разрушено, за да се намалят разходите по поддръжката, а самият палат е закупен от лейди Портсмът за нейния племенник и наследник Джон Грифин Грифин. Историята как Джон се сдобива с двойното име Грифин предизвиква усмивки сред слушателите, докато аз се опитвам да се “спася” с неутрална реакция – все пак комбинации от типа Иван Петров Петров за мен звучат съвсем обичайно.
   
Джон Грифин Грифин, четвърти барон Хауърд и първи барон Брейбрук, оставя предизвикващото си усмивки име в историята заради мащабните промени и реорганизации, на които се решава. Привърженик на натуралистичния подход, той поръчва на Ланселот Браун, наречен Кейпабилити Браун (прибл. Способният Браун), да преобрази околностите на имението. И Способният Браун създава един от най-красивите паркове в стил landscape (подражаващ на природата). Паркът и досега е запазен и се поддържа в оригиналния си вид.
   
Но да се върнем към палата. Още с пристъпването на прага се озоваваме в огромно предверие, поразяващо с множество новаторски за времето си декорации. Като квадратите, образувани от пресечените под прав ъгъл тъмни греди, запълнени с декоративна мазилка. Като красиво резбования дървен панел от 1615 г., покрил цялата южна стена в характерния за якобинския период пищен стил. Или като далеч по-сдържаната по стил преградна каменна стена с фино изрязани в нея шест арковидни отвора, разделяща предверието от стълбите за втория етаж, издигната по дизайн на Джон Ванбру през 1721 г.
   
По-нататък в палата ни очакват женските и мъжките покои, както и общите зали, повечето от които запазили характерния си якобински стил или сдобили се с него по време на връщането към него през ХІХ в. Както например камината с пищни орнаменти в голямата приемна зала, като декоративния таван в една от гостните, като залата за четене с камината. И след като минахме покрай картини на Ханс Холбайн, Петер Лели, Каналето, за десерт ни бяха поднесени двете гостни по дизайн на Робърт Адам – т.нар. рисувани гостни, поразяващи с фина елегантност и чувство за ясни пропорции между детайл и празно пространство. За съжаление не можахме да посетим залата с къщите за кукли, тъй като беше затворена за обновяване, но пък ги видяхме на картичка.
   
    Паркът
   
На излизане заобиколихме палата (или това, което беше останало от него – западното крило) и се озовахме отново откъм южната му страна, в градената по проект на Способния Браун т.нар. Parterre Garden - ако погледнете в англо-български речник, обяснението е – цветна градина с лехи на фигури, и това отговаря на истината.
   
“Нашата” градина завършва със стълби, водещи за никъде – ефект, който в литературата за посветени градинари се нарича ha ha. Подгонени от слънцето се спасихме в близката горичка, след което се озовахме отново върху празното пространство пред палата, посипано със ситни камъчета. Събрахме с шепи повече от необходимото за спомен и потеглихме на разузнавателна обиколка. Първо към бившата къщичка-портиерна, където сега се купуват билетите. След това по шосето към моста с трите арки, строен от Робърт Адам, откъдето се надвесихме взрени в тъмните води на река Кем.
   
Освободихме се от излишния товар камъчета, хвърляйки ги под различни ъгли в реката, и направихме снимки на мотаещите се край нея патици. Шосето ни отведе до самотен портал, увенчан с животински фигури в близост до сградата на бившата конюшна – и до зеленчуковата и овощна градини, криещи се зад високи стени.
   
Оригиналните градини са създадени през ХVІІІ в., когато имението е притежание на лейди Портсмът, и имат предназначение да “захранват” палата с необходимите зеленчуци и плодове.
   
След археологически разкопки първоначалната градинска структура е възстановена и алеите са наново прокарани по старите им места – насипани с пясък и чакъл и допълнително подчертани с подрязан чемшир. В оформените блокове са подредени зеленчуци, цветя и плодни дръвчета, закрепени за специални решетки. Най-интересно за мен беше да видя опнатите по високите стени на оградата клони на плодните дръвчета – технология, при която се разчита дръвчетата да поемат докрай топлината от нагретия от слънчевата светлина камък. През ХІХ в. са добавени лозовия парник в северния край и парника за плодни дръвчета.
   
Понастоящем в парниците и градината, доколкото е възможно, се използват техники, характерни за края на ХІХ и началото на ХХ векове или т.нар. Викторианска епоха. Затова тази част на градината е известна и като Викторианската градина. Защото има и друга градина и тя е наречена Градината на ХХІ век или Екологичната градина (Organic Kitchen Garden), създадена за да покаже съвременните технологии на подготовка на екологично чиста храна – открита официално през 2000 г. от Уелския принц. Тук е царството на пеперудите, привличани от специално подбрани сортове цветя и най-вече лавандула. Продукцията на тези градини е предназначена за целогодишна продажба в специализирания магазин и се използва в ресторанта на имението. А всяка година през пролетта и лятото се организират градински фестивали.
   
На излизане от градината минахме през фантазията с рози, наречена Pond Garden и се запътихме към Моста с чайната, създаден от Робърт Адам навремето с единственото предназначение да предложи кът за отмора и освежаване на обитателите и гостите на Имението Оудли Енд. Преди това обаче бяхме привлечени от “нещо”, което според учебниците по география човек би могъл да види само в Австралия – черни лебеди. Вероятно навикнали на туристическо внимание, те ни позволиха да ги снимаме.
   
Прекосихме отново река Кем - Чаеният мост сега се използва като сцена за камерни концерти - и в близост до отсрещната поляна, където обикновено се разполага публиката, открихме още едно “градинско забавление”, измислено от Робърт Адам. Елисейската (Райската) градина и водната каскада, предназначени да предложат отмора за душата и успокоение на духа.
   
След което се запътихме обратно към Сафрън Уолдън, надниквайки в реставрираната кухненска сграда на Имението Оудли Енд. Когато се намерихме отново сред колоните на Храма на Мира огледахме със знаещи очи пейзажа наоколо: умело режисираната от Способния Браун подредба на дървета и храсти; кръглия храм на отсрещния хълм, издигнат от Робърт Адам през 1764 г. в памет на Седемгодишната война (1756-1763) на територията на Европа; колоната Springwood на хълма отляво, издигната през 1791 г. в памет на лейди Портсмут. И се прибрахме. Ако ви остане повече време, можете да се повозите на железницата, разположена точно срещу билетния център.



Мария Равен


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.