Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Англия 

Населено място: 

Юрски бряг или подир сенките на динозаврите

Южното английско крайбрежие между Ексмът в графство Девън и залива Стъдланд в графство Дорсет е признато за уникално място със специално значение. По цялата около двестакилометрова ивица високи скали са “записани” 185 милиона години от историята на Земята – възрастта им намалява равномерно от запад (250 милиона) към изток, покривайки или по-скоро разкривайки ни тайните на три геологически периода – триас, юра и креда. Сега този бряг е наречен Юрски и е под егидата на организация Световно природно наследство, също като Големия каньон в Америка или Големия коралов риф край Австралия.
   
Специален автобус Х53 Jurassic Coast Exeter-Wareham свързва градовете покрай този бряг. Ние с вас ще преминем по една малка част от него – от Биър до Лайм Риджис.
   
    Биър, Девън
   
Това рибарско градче, разположено край миниатюрен залив в западната част на Юрския бряг и закътано зад издадена скала, носеща неговото име Bear Head, на външен вид не се е променило много от времената, когато тук са се разпореждали хора като Джак Ратънбъри. Авторът на “Записки на контрабандиста” от 1837 г. узаконява на хартия славата на Биър като център на контрабандистите. Не само контрабандата и ловенето на рибата обаче са основни поминъци на хората тук. Недалеч се намират и каменните кариери, датиращи още от римско време и действащи до началото на ХХ в. Биърският камък е ценен материал и доста къщи и църкви в графство Девън и дори сгради в Лондон, сред които катедралата St.Pauls, Уестминстърското абатство, замъкът Уиндзор, Tower of London и Hampton Court, са построени с негова “помощ”.
   
Сега Биър и ваканционните селища край него привличат тълпи туристи през лятото, но са подходящи за кратка почивка и отърсване от стреса по всяко време. Белотата на къщите, суровата красота на стръмния бряг и особеното блестене на въздуха в слънчев ден винаги, когато има море наблизо, създават така необходимата за всяка изморена душа спокойна атмосфера.
   
Тук ще се наложи, може би, поне веднъж да нарушите здравословната си диета и да влезете в едно от т.нар. заведения Fish & Chips – просто е задължително да опитате комбинацията пържена риба и пържени картофи на брега на морето. А сега опитайте да произнесете fish & chips няколко пъти едно след друго - не е лесно, дори и за студентите английска филология. Не отказвайте да опитате и сайдер – леко ябълково вино, достатъчно обаче да опияни лошите герои в някои английски детски книжки.
   
    Белите скали на Биър
   
Те са жълтобели и като че не на място в по-старата западна част на Юрския бряг, тъй като са от периода креда и “само” на 90 млн. години. Ако поемем покрай ясно обозначената с телена мрежа пътека на запад, крачейки върху издатината с име Bear Head, пред нас ще се разкрият в най-скоро време “крилите” се под белотата скали от периода триас на възраст 220 млн. години. За “откриването” им са допринесли не малкото свлачища през вековете. Точно над две от тях – Hooken Landslide и още по на запад Branscombe Landslide, се намират най-добрите наблюдателни пунктове. Под Хукън скалите са все още бели, но под Бранском са червени – не се навеждайте прекалено! От там се открива и прекрасен изглед към град Сидмът и червените триаски скали край него – постоянна резиденция на множество птици, като жълтата овесарка и зеления кълвач, както и на скакалци.

Дори през зимата в това свое кратко “пътешествие” няма да успеете да се окажете сами - все ще бъдете настигани от някого от жителите на околните вили, излезли на разходка с кучетата си. А и то не трае дълго, при най-бавен ход около час, но ако все пак се изморите, поседнете на пейките, разположени на особено стратегически места за наблюдение.
   
    Биър – Лайм Риджис
   
Този 15-километров преход можете да започнете на плажа в Биър – там пясък няма, а само камъчета. Но това не са обикновени камъчета, а камъни с история от милиони лета, формирани на територията на днешната френска област Бретан, завлечени от подводни течения към английския бряг при Бъдли Салтъртън и от там на изток покрай целия Юрски бряг. Измерете с поглед скалата, очертаваща източния край на залива Биър – ще откриете, че вдлъбнатините в нея са се превърнали в убежище за множество чайки, които дори ще ви позволят да им направите снимки, макар и не съвсем отблизо.
   
Поемете по стълбите и тръгнете в източна посока по пътя между телените огради на селските имоти. Опасно е сами да си проправяте път към брега – това за вас са направили други хора, прокарали са стълби или са обезопасили брега там, където е било необходимо заради свлачище. Слезте по стълбите долу и си направете колекция от камъчета. И погледнете отблизо как изведнъж червените скали заменят жълтобелите.
   
И така стигате до Сийтън – по-голям град от Биър и по-развит като курорт, както и убежище за онези, които искат да избягат от гъмжилото край Английската Ривиера (югозападния английски бряг), без да губят възможността да си “почиват” сред шумотевицата на пълни кръчми, барове и дискотеки. В западната му част е разположено пристанището, в източната са хотелите и хотелчетата.
   
Ако продължите на изток, не след дълго ще се озовете пред широко разлялото се устие на река Акс и подстъпите към град Аксмът. Прекосете моста, открийте пътя към игрището за голф, изкатерете стръмнината и продължете на изток, гмурвайки се в гората. В началото ще ви удиви вероятно абсолютната тишина - растителността е толкова гъста, че не пропуска шума на морските вълни дори и в бурно време. Все пак от време на време между зеленината ще откривате сребристо- или златисто-синьото на морето, а няколко просеки ще ви отведат и на брега му. За да пообогатите колекциите си от камъчета или от зашеметяващи гледки на червени триаски скали. И за да си направите истински или въображаеми снимки.
   
Лека-полека няма да усетите как сте се озовали върху тъмносивите юрски скали над залива Pinhay, а това означава и съвсем близо до Лайм Риджис и с 40 милиона години по-близо до ХХІ в. – периодът юра трае от около 200-милионната до 140-милионната година преди Христа. Ще забележите, може би, че растителността в гората е станала още по-гъста (като край Аладжа манастир), но не и занемарена – вероятно ще срещнете и дървосекачи, които подпомагат неестествения подбор на видовете и поддържат проходимостта на пътеката. И все пак ще ви се наложи да преминавате под арки от зеленина, край изсъхнали клони, с които можете да си поиграете на Тарзан, или естествени вдлъбнатини в скалите (опитващи се да изглеждат като пещери). Красиво и романтично, въпреки че на някои преходът може да се стори предълъг, изпотяващ и някак страшничко самотен, макар от време на време по дърветата да пробягва някоя катеричка. Но зеленината и тишината действат така отморяващо, а в края на прехода ви очакват по чаша кафе и топъл шоколад! Разбира се, винаги можете да стигнете с автобус Лайм Риджис, качвайки се от Сийтън или още от Биър.
   
    Славата на Лайм Риджис, Дорсет
   
Тя спохожда града няколко пъти. Иначе Лайм води съществуването си от времената на саксонците. Добавката Риджис му е дарена през 1284 г. от Едуард І с кралска грамота. През 1644 г. е обсаден от роялистите по време на Гражданската война. От тук през 1685 г. лорд Монмът започва неуспешния си поход да завладее английската корона. Джейн Остин отсяда в града и го описва в един от романите си. Градът се сдобива със световна слава след като през 1811 г. свирепа буря причинява свлачище край брега му и сред ронещите се скали 12-годишната тогава Мери Анинг – запалена търсачка на вкаменелости от праисторическо време, открива почти изцяло запазен скелет на ихтиозавър, изложен сега в Лондон. Всичко това можете да прочетете върху специална табела на централната улица. Това, което няма да прочетете, е, че през ХХ в. и киното прославя града – филмът “Момичето на френския лейтенант”, сниман тук по романа на израсналия по тези места автор Джон Фоулс, прибавя нови тълпи туристи към вечните тълпи на “ловци на динозаври”.
   
Преди да стигнете до табелата и центъра на градчето, ще видите характерния вълнолом с витиевата форма, наречен The Cobb, чиято оригинална конструкция е изградена още през ХІІІ в. - върху него още стоят подредени оръдия от отминали бурни времена. Тук ще можете да попълните колекцията си с камъни с характерна форма, леко вдлъбнати по средата и удобни за захват, използвани по време на войни за бой по противника.
   
От вълнолома можете да стигнете до центъра направо, минавайки по крайбрежната улица. Можете и да удължите пътя си, за да разгледате градчето предварително, преди да решите да си отпочинете с обещаните чаша кафе и топъл шоколад, блуждаейки из стръмните улички. И да се уверите със собствените си очи защо Лайм Риджис привлича така неудържимо толкова много хора. Някои казват, че това се дължи на скромността и фотогеничността на къщите му – боядисани в бебешки сини, розови и жълти цветове и неразточителни по размери. За други това е заради щедростта на скалите, които не спират да радват с вкаменелости хилядите търсачи, които се тълпят тук по всяко време на годината.
   
Ако питате познавачи, най-подходящото време на годината за търсене е при лошо време и най-вече през зимата. Но не горе по скалите – защото има опасност от свлачища, а на плажа. За тази цел обаче трябва обувките ви да не пропускат вода или поне да имате още един чифт под ръка. Успех! (Винаги можете да си купите всякакви по размери вкаменелости в магазинчето на центъра, а заедно с тях и други сувенири.)



Мария Равен


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.