Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Гърция 

Населено място: 

Страната на Зевс и Хера


Влюбих се в тази страна. Може би защото не очаквах. Може би защото смятах, че няма да видя нищо по-различно от България. Може би защото бях чувала все не-ласкави изказвания за тази държава и най-вече за хората в нея. Е…аз пък се влюбих. И беше любов от пръв поглед.
   
Бях в отвратително настроение на път за там. През нощта на 26-ти декември пътувах за Пловдив с влака, на 27-ми цяла вечер играх “Мафия”, на 28-ми пътувах обратно за Варна. На 29-ти имах изпит по английски и вечерта потеглих с автобус за София, за да празнувам Нова година в Гърция. Неудобните седалки, дългите разстояния, отдалечеността с приятеля ми и най-вече дъжда и сивото, начумерено небе на 30-ти декември сутринта сведоха настроението ми до отрицателни температури. Екскурзия в чужбина при дъжд. Отвратително. Чакане на границата с часове…часове…Никой, с когото да завържеш интересен разговор…Отвратително. 
    
В следващия момент преминаваш границата и…Слънце. Наистина. Като в анимационен филм. Облакът те следва, следва…и в един момент все едно се блъска в стена и си заминава. Тази стена се оказа Гърция. Красива, окъпана в слънчевите лъчи. Високи, снежни върхове. Маслинови дръвчета /а аз дори не обичам маслини/. Облаци…Невероятни облаци. Гледаш ги и в главата ти изникват сто и една картини свързани с митични същества, богове, битки, приключения…Слънцето ни следваше през целия път до град Кавала. Изпратихме го в автобуса. Всъщност едва ли имаше повече от двама души, които да гледат през прозореца залеза, но колкото толкова. Останалите губят, защото залезът…той беше невероятен.
   
Пристигнахме в град Кавала по мръкнало. Слезнахме на пристанището. Какво пристанище само. Голямо, чисто, осветено. Над него са крепостните стени и къщите вградени в тях. Реших да се поразходя сама. Площадчето малко след пристанището беше приказно осветено. Няколко вечно-зелени дървета се бяха сдобили с екстравагантни прически и лампички, които ги огряваха чудесно. За един час и то по тъмно не успях да видя кой знае какво от града, но и малкото стига, за да осъзнаеш, че си попаднал в приказка, от която не ти се излиза. Върнахме се обратно в автобуса и продължихме към близкия до Кавала град Керамоти.
   
Там ни разпределиха в различни хотели и ни оставиха да се радваме на топлината на стаята. Уморени заспахме веднага. Сутринта ме събудиха рано, рано…ужасяващо рано с думите “Слънцето изгрява”. Бях си обещала да снимам изгревът над Гърция, така че станах, колкото и да не ми се искаше. Не съжалявам. Вървяхме дълго по брега на морето. Огромна, празна пясъчна ивица. От едната и страна високи, прекрасни пинии. От другата море. В морето острови. В далечината снежните върхове на планината…Облаците! Отново величави картини оживели в небето. Истории, разказващи се над нас. И Негово Величество Слънцето…Показа се, сякаш свенливо, иззад един от островите. Обагри небето в невъобразимо топли цветове и усмихна всичко наоколо. Думите са безсилни наистина. Само художник би могъл да опише това, което видях. Знам само, че бях влюбена.
   
Не знам колко часа сме стояли. Там, на брега, се запознахме с другия единствен ранобудник от българската група, решил да посрещне изгревът. Великолепна жена, която спокойно би могла да изкарва прехраната си като екскурзовод. Поразходихме се заедно. Тя ни каза, че тези красиви дървета, усукани към морето, приличащи на борове, с огромни шишарки като розетки се наричат пинии. Тя ни каза, че след няколко часа има ферибот за остров Тасос и че трябва непременно да отидем да го разгледаме. Разделихме се пред хотелите и си обещахме да се видим пак. Няколко часа по-късно се качихме на ферибота. За съжаление трябваше пак да слезна от него, заради злощастен инцидент, за който не искам да си спомням…Само ще подметна, че в него участваше голяма чаша кафе, нечия пословична несръчност :-) и моя скут. Върнах се в хотела, преоблякох се и отново на ферибота…а след това и на брега на Тасос.
   
Островът, обявен за мястото с най-чист въздух в цяла Европа. Не бях виждала толкова синьо, чисто море. Не бях виждала толкова блестящ бряг. Бял…покрит с мраморни късове, блестящи под слънчевите лъчи. В България такова чудно място веднага би било застроено с високи, грозни хотели и орди туристи щяха да ръсят боклуци по плажа. Не и тук. Няма високи, грозни хотели. Има ниски, бели, жълти или оранжеви сгради. Има запазена природа. Има тесни, калдъръмени улички. Има площадчета с цветя и малки мандаринови дръвчета. Има храм на бог Дионисий. Има стар амфитеатър, ограден от маслинови горички, от който се вижда цялата столица на острова, морето…красотата наоколо.
   
Легендите разказват, че синът на гръцкия бог Агенор - Тасос дошъл на острова. Той бил толкова запленен от красотата му, че решил да остане тук за винаги. Нещо, за което го разбирам напълно. На мен самата ми се прииска да остана там завинаги.
   
До началото на миналия век островът е бил владение на турците. По време на Втората световна война за кратко е бил управляван дори от българи.
   
На остров Тасос ме впечатлиха и хората. Обикаляхме уличките на тамошната столица и издирвах обеци…(чували сте за страстта на жените към чанти - обувки - козметика - каквото и да е там…е, моята страст са обеците). Снимах тесните улички…изрисуваните по някои къщи цветя, амфорите, капаците на прозорците…на едната уличка се озовахме пред група хора, които печаха на скара разни вкусотийки. Нямаше как като един начинаещ папарак да не ги наснимам като за световно.
   
В същия момент мъжа, който мяташе пържолките на скарата се обърна и започна нещо да ми вика. В първия момент помислих, че ми се кара, че го снимам (в България е често явление). В следващия се озовах с чаша бяло вино в едната ръка и парче печено месо в другата. Усмихнаха ми се хората и ми казаха, че от сега празнуват новата година. Страшно весело ми стана. От разказите на познатите ми за хората в Гърция бях останала с впечатлението, че са отвратителни. Аз бях очарована от тях. От усмивките им. От добронамереността им. От факта, че не смятат, че щом си чужденец - турист в тяхната страна трябва непременно да ти отсекат главата с непосилни цени, както е практиката в България…Върнахме се с нежелание на ферибота. Невероятен залез! Наистина невероятен! Отново тези облаци, с които ще запомня завинаги Гърция. Отново тези цветове. Морето, обградено с острови…Слънце изгряващо и залязващо над морето…Просто неописуемо.
   
За новогодишната вечер няма да разказвам обстойно. Много българи събрани на едно място с много алкохол и гръцка музика не трябва да се допуска. Лично аз не си падам по гръцките песни и признавам, че ми дойдоха на нагоре, тъй като по време на целия ни престой там се слушаше само това. Новогодишна баница с късмети нямаше, за това скъсах един лист на няколко парчета и написах по някой друг късмет на тях. Нашата маса си беше най-унилата по някакво странно стечение на обстоятелствата. Имаше едно момченце, което през цялото време редеше клечки и видимо скучаеше.
   
Зад мен двама младежи играеха карти. През цялото време ми идеше да се обърна и да им се примоля да играем белот. До мен жената изглеждаше така все едно ще се разплаче всеки момент.  Та…дадох всеки да си изтегли късмет и странно…все едно всеки получи това, от което имаше нужда. Тъжната жена до мен изтегли своя. “Приятели” пишеше на листчето. Погледна ме с насълзени очи и ми каза, че точно това и трябва сега. Мъжът и починал преди два месеца и имала нужда от приятели, които да са до нея. Момичето до жената изтегли “Любов”. Усмихна се, а моята съседка ми подшушна, че точно това търсела девойката. Да описвам ли другите? Има ли смисъл? На мен ми се падна “Липса на махмурлук през годината”…Правилно. Алкохолът и без това нещо не ми понася напоследък. :-) Интересно беше прибирането ни към хотела. През целия път /който беше към 40 минути някъде/ микрофонът на екскурзоводката бе зает от пиян-залян екземпляр, който се мислеше за Франк Синатра, Лучано Павароти и вокала на Металика едновременно и съответно ни накара да помечтаем поне за половин час да сме глухи, за да не чуваме всичко, което се опитва да изпее/изкрещи на многострадалната публика.
   
Сутринта…по-скоро по обяд потеглихме обратно към Кавала. Там ни позволиха да се разходим из града за няколко часа. Кавала преведено на Български означава Каменна стълба. Мисля, че ни разказваха историята около името, но за съжаление не си я спомням добре…Мисля, че беше свързана с една тясна каменна стълба, която единствено водеше до горе…до двореца, обаче в момента не съм достоверен източник на информация…поне що се отнася до това.Уличките в старата част на Кавала са стръмни, кълдъръмени и тесни. Къщите ме изумиха. Те буквално бяха вградени в крепостната стена, която ограждаше половината град. Стените бяха шарени и огрени от слънцето придаваха чудесен колорит на мястото. Малко напомняха на старите къщи в България. Уличката, по която поехме ние ни отведе до статуята на бъдещия египетски султан Мехмед Али. Той е бил роден в турския по онова време град Кавала. Поразрових се малко за този човечец и намерих изказване на Карл Маркс, според който това е бил първият човек, който “успял да замени поредната чалма в Османската империя с истинска глава”. Качихме се до крепостта и двореца горе. Гледката си заслужаваше. Целия град проснат в краката ти. Показвах снимките от там на един младеж от Велико Търново, който възкликна, че изумително много му напомняли на собствения му град. Все едно са снимани от Царевец…После се загледа в тях и добави: “Само че без море”. След още няколко погледа на снимките установихме, че гърците са нагли. Нагли са бре. То бива, бива, ама чак пък толкова…Море и острови, снежни планини, палми и пинии, портокали и маслини, слънце и облаци…От всичко по много.



chinuk


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.