Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Азия Карта на света
Търсене
Индия 

Населено място: 

Индия, Каджурахо

В Индия могат да се видят толкова много забележителни неща, че на един турист му трябват месеци, за да обиколи всички. Затова ще разкажа за едно от тях, което е известно колкото Тaj Mahal, но по-малко се говори за него. Това е Каджурахо (Khajuraho). Мястото, където по рисунки от Кама Сутра, са изваяни релефи по стените на няколкото храма, които след покушенията на мюсюлманите от общо 85 са останали днес 22. Но, да започна отначало:

Пътуването до Каджурахо е добре да бъде или с частна кола, или със самолет. Другите варианти са интересни, ако човек обича силните и миришещите усещания. Септември е добър месец за пътуване - температурата е около 30 градуса. Като се има предвид, че отивайки в Индия това вече е калкулирано в програмата, не би трябвало да учудва туриста-ентусиаст.

Тръгваме в ранни зори, т.е. към 4.30 сутринта с една частна кола, с шофьор-индиец, препоръчан от хора от посолството на България в Делхи. Той говори английски със сериозен акцент, но когато има мотивация, има и път за реализация, нали така?! Пътешествието ще продължи 4-5 дни, като маршрутът е Делхи-Агра-Тадж Махал-Каджурахо

Каджурахо се намира в централна Индия, в щата Мадиа Прадеш. Храмовете са разположени в сърцето на Каджурахо, за да бъдат запазени от мюсюлманите и са построени между 950 и 1050 година след Христа, по времето на династията на Чанделите. Самото име Каджурахо идва от думата “Фурма”, която може да се намери в изобилие в тази част на Индия и расте като вид палма. Самите храмове са със сходна архитектура и представят ежедневието и фантазиите на Индия. Някои релефи са шокиращи, повечето красиви, а малко от тях - разрушени.

По разказите на екскурзовода, във времето на войните с мюсюлманите, когато много индийски мъже загиват по фронтовете, тогавашните владетели разбират, че населението намалява и трябва да се предприеме нещо срещу това. С божиите места в Каджурахо те всъщност са искали да подтикнат хората, отивайки да се молят, да се поблазнят от скулптурите и да се въодушевят вкъщи с практики. Също така тези изображения са били като самоучител по еротика и сексуални вдъхновения, тъй като въпреки всичко Индия е била страна на задръжки и все още представлява едно крайно консервативно общество, особено що се отнася до публичните изяви на чувства (ако сте забелязали, в нито един индийски филм той и тя се целуват; най-много по бузата, но и това е деликатес). Не искам да затормозявам времето на никого с факти, защото те могат да бъдат намерени във всяка книга от типа “Lonely planet”. Затова предпочитам да опиша впечатленията си от това място. Храмовете са разположени в един зелен, спокоен парк, с широки пътеки и много цветя, подбрани с вкус и поддържани с грижовност. Не много индийци посещават храмовете, за разлика от туристите, за които Каджурахо е място за снимки и покупки на еротични фигурки и бижута в местността.

Гидът с ентусиазъм ни разказваше за легендите около това място, ние се усмихвахме и го слушахме с интерес, но когато са първи път видяхме скулптурите на голите индийски жени и разнообразните пози на любовта, всички туристки се изчервихме и гледахме встрани. Екскурзоводът въобще не се притесни, а мъдро ни подчерта, че сексът е най-нормалното нещо в живота, също толкова нормално като храненето и спането. Това е един вид йога (!). Това изречение ми хареса и реших да гледам на нещата от индийски ъгъл. Освободих съзнанието си и видях скулптури с невероятно хармонични телесни пропорции, усмихнати лица, изразително изражение, пищни форми. Фигурите не са вулгарни, а напротив-естетично прикрити. Показани са не само сексуални пози, които трябва да призная бяха сложни за изпълнение, но и сцени от ежедневието. Например една индийка, с леко наметало на тялото, решеше косата си след вероятно сутрешната баня, показана почти в профил, но така че всичките и форми да се виждат. Или друга, която се опитва да извади трънче от крака си. Между тези релефи са изваяни и богове-Ганеша (богът на щастието, олицетворен като слон), Шива (бог на всичко), Сарасвати и др.

Разходката продължи около час, след което ние, разбира се, искахме да си вземем част от това удодеино място, под формата на сувенири. В магазина: продавачите са крайно нахални и се опитват да ми продадат един сребърен пръстен с любовна поза за 45 US $ ( = 1000 Рп.) !! Това е чудовищно и понеже аз вече се бях ориентирала в цените, им казвам цената от 200 Рп., при което реакцията е смешна. Той се усмихва, аз се усмихвам,той продулжава да се усмихва и оглежда,...казва някаква друга цена и се пробва да види реакцията ми. Но аз не отстъпвам. Мило си кривя устните в усмивка и казвам отново моята цена. Той преценява, че е по-добре да спечели по-малко, но поне нещо и ми казва “ok, ma’m, take it, ok!” Давам му рупийте и си тръгвам щастлива и доволна, без да забелязвам още по-благоволната усмивка под мустак на индиеца.



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.