Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Америка Карта на света
Търсене
Мексико 

Населено място: 

Живописното Мексико


Горещо е. Слънцето безпощадно жари земята. Единствено стройните палми с тяхната свежа зеленина поглъщат огнедишащия зной на тропиците. Хората се спасяват от палещите лъчи в прохладните места. Там чакат слънцето да се скрие под хоризонта и вечерният морски бриз да дойде, за да смекчи горещината.

Мексико заема югозападната част на Северна Америка между Тихия океан и Мексиканския залив. По територия то е близо 18 пъти по-голямо от България, но има само пет пъти повече жители от нашата страна. От населението на страната повечето от половината са метиси и креоли. Мексико е федеративна република начело с президент.

Живописна и разнообразна е природата на Мексико. Величествени, покрити с белоснежни шапки вулкани, скалисти планински вериги, високи плата, вечнозелени тропични гори и изгорели от слънцето пустини – ето характерните черти на мексиканския пейзаж.

По-голямата част от територията на страната се заема от Мексиканската Месета. Тя е обградена от високи, силно разчленени планински вериги, които допират до ниски блатисти крайбрежни низини. На северозапад се простира планинският полуостров Калифорния, а на юг – планинската област на Южна Сиера Мадре и на югоизток – ниският карстов полуостров Юкатан. Мексиканската Месета е силно заравнена платовидна област с височина от 1000 до 2000 м. Тя е дълга 1700 км и широка 800 км. На стотици километри се ширят пустини или полупустинни области. Безброй кактуси, приличащи на грамадни свещници й придават причудлив вид. Тъжен и еднообразен е пейзажът на Месета.

Високите планински вериги на Западна и Източна Сиера Мадре отделят Мексикнската Месета от Тихия океан и Мексиканският залив, като южна ограда служи високата планинска верига на Вулканската Сиера с голям брой угаснали и действащи вулкани. Тук се издигат вулканите-гиганти Орисава (5700 м) и Попокатепетъл (5452 м). Над вечната снежна шапка на Попокатепетъл от време на време се вие едва забележима струйка дим – свидетел за последното му изригване през 1920 г.

Интересна е историята на най-малкия вулкан в страната Паркутин. Той се появил през 1943 г. на 300 км от столицата на Мексико в царевичната нива на местен селянин-индианец. Изригването на новообразувания вулкан продължило почти 9 години, от 1943 до 1952 г.

По форма територията на Мексико прилича на “рог”, в чиито недра изобилстват разнообразни полезни изкопаеми: сребро, злато, цинк, олово, мед, желязо, уран, бисмут, титан, сяра и др. По крайбрежието на Мексиканския залив са открити богати нефтени находища, в съседство с които се намират находища на земен газ. Но изобилието на този “рог” не е в полза на мексиканския народ, а се намира в ръцете на американските монополи и местни капиталисти.

Мексико се простира около Северната тропична окръжност, но планинският релеф отслабва горещината и създава великолепно разнообразие на природата. В тази страна могат да се срещнат от океанското равнище до заледените планински върхове почти всички климатични пояси, съществуващи на земното кълбо.

Самите мексиканци различават в своята страна четири основни климатични пояса: “гореща земя”, обхващаща крайбрежните низини, разположени южно от тропика, а така също и изложените към тях планински склонове до 1000 м височина, отличаваща се с влажен горещ климат и разкошна тропична растителност; между 800-1600 м височина е разположена “умерената земя” със сравнително умерено топъл климат; от 1600 до 2500 м се простират земите на “студената земя” с по-мек и значително по-здравословен климат; най-високите планински части попадат в “мразовитата земя”.

Годишното количество на валежите се колебае от 100-200 мм на север до 3000-4000 мм по южните склонове на Вулканската Сиера.

Мексико е сравнително богата страна и на водни ресурси. В югоизточната и част има много, но сравнително къси реки. Те са пълноводни, особено през лятото, когато падат изобилни тропични дъждове и са важен източник на електроенергия и водоснабдяване. В северозападната част на Мексико реките са малко, но дълги. Повечето от тях са маловодни поради продължителните засушавания през годината. В долните си течения по крайбрежните низини водите се използуват за напояване. Най-голяма е пограничната със САЩ река на Рио Браво.

Разнообразна е и растителността на Мексико. Наред с голите, обгорени от слънцето степи и пустини на север и в централната част, на юг от Теуантепекския провлак, под потока на тропичните дъждове бурно се разрастват непроходими влажни тропични гори. В низините покрай Мксиканския залив конник може да се загуби във високата сочна трева. В планините се простират широколистни гори от европейски тип, а в съседство долу сеят ананаси и банани.

Най-благодатният край на страната се простира на юг от Мексиканската Месета. Той от дълбока древност постоянно е привличал заселниците. На височина около 2000м над морското равнище в долините между планинските вериги гъсто са разстлани малки или по-големи селища. В долината на Анауак се намира столицата на републиката – гр. Мексико. Древният Анауак, щедро надарена земя, столетия е била център на мексиканската цивилизация.

Испанските завоеватели наложили на мексиканците своя език, култура, религия, нрави и обичаи. Но колонизаторите не са могли да осъществят докрай своята “цивилизаторска” мисия. И в сегашната мексиканска действителност се виждат много черти от индиански произход. Под влияние на испанската литература се развива и мексиканската, една от най-богатите в Латинска Америка.

Мексико е страната на метисите, в чиито жили тече и индианска, и испанска кръв. Незаличим отпечатък във външния облик на мексиканеца е наложило индианското минало: невисок ръст, тъмномургав цвят на лицето, остри коси, черни очи и широки скули. В селата, където съвременната култура прониква бавно, повсеместно са запазени обичаи и нрави, останали в наследство от древните жители на страната. Както в стари времена и сега бедните мексикански селяни правят своите жилища – колиби от пръст или тръстика, покрити с палмови листа или пръчки. Те ходят в бели рубашки и панталони от домашна тъкан, пазейки се от слънчевия пек под широките поли на сламена шапка – сомбреро, хранят се най-често с царевица и фасул.

Мексико е страна на древна индианска култура, отделни черти на която са запазени и до днес. Най-великата от всички древни индиански култури е културата на племето майя. Маите били прекрасни строители и архитекти. Те умеели да строят стъпаловидни прамиди, храмове, многоетажни здания, стените на които са украсени с барелефи и стенописи, изумителни по своята красота и изразителност. Разцветът на културата на маите се отнася към ІV-Х век от н.е. По-късно (ХІІІ в.) се появила културата на ацтеките, които към ХV век създали могъща империя. Развити били медицината и астрономията, научили се да добиват и обработват цветни метали. Обаче в 1521 г. империята на ацтеките паднала под ударите на испанските завоеватели. Столицата им била разрушена, богатствата разграбени и страната залята в кърви.

След продължителни борби едва в 20-те години на ХІХ век мексиканският народ се освободи от испанското колониално иго. Цялата следваща история на Мексико до днес е борба на бедното селячество и работническата класа против местната буржоазия и поземлените собственици, поддържани от американските империалисти. Избухналата в 1910-1917 г. в Мексико буржоазнодемократична революция приела демократична конституция, обаче основният въпрос – даване земя на селяните – не бил решен.

Мексико е аграрно-промишлена страна. В селското стопанство има запазени остатъци от феодални отношения. Днес основната част от мексиканските селяни съставляват безимотни ратаи. За своя труд те получават нищожно възнаграждение. Главна селскостопанска култура, служеща и за основна храна на населението, е царевицата. Мексико е родина на царевицата. Отглеждат се още пшеница, ориз и други зърнени култури. От техническите култури голямо значение има хенекенът (влакнодайно растение от семейство агаве). Големи площи са заети от памук, захарна тръстика, кафе и какао. В страната има големи плантации от банани, ананаси и други тропични плодове. В Мексико преобладава пасищното животновъдство, собственост главно на едри земевладелци.

Голяма роля в икономиката на страната играят национализираната нефтена промишленост, а така също лудодобивът и металургията, контролирани в значителна степен от капитали на САЩ. Мексико заема едно от първите места в света по добив на сребро, олово и цинк. След Втората световна война възникнаха и нови предприятия за изкуствени влакна, торове, хартия и др. В цялата страна е разпространена занаятчийската промишленост, в която също са запазени древните традиции на мексиканския народ.

Екзотичната природа и многобройните старинни паметници ежегодно привличат в Мексико стотици хиляди туристи от много страни на света. Туризмът е едно от главните доходни пера на страната, наричан “мексиканска промишленост без фабрични комини”.

Мексиканският народ има големи революционни традиции. По инициатива на Мексиканската комунистическа партия се създаде Избирателен народен фронт (ИНФ), който обединява всички демократични сили, водещи борба за коренни социални и икономически преобразования, за демокрация и мир, против американския империализъм.



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.