Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Америка Карта на света
Търсене
Венецуела 

Населено място: 

Венецуела - малка Венеция

В 1498 г. Христофор Колумб, завършвайки своето трето мореплаване към Новия свят, стъпил на брега на сегашната южноамериканска държава Венецуела. И само след една година тук пристигнали испанските завоеватели, за да започнат своята “цивилизаторска” дейност. В тази група бил и италианският мореплавател Америго Веспучи, който след като се изкачил по склоновете на Андите, останал удивен от красотата на езерото Маракаибо.

Заедно с южното слънце, с опаловата мрежа от перести облаци и исполинските върхове на планината в кристално бистрите води на езерото се оглеждали построените на колове жилища на индианци, съединени помежду си с мостове. Това напомнило на завоевателите за Венеция. И Америго Веспучи нарекъл селището от двадесетина колиби Малка Венеция или Венецуела. Впоследствие това наименование било дадено на цялата страна.

Още със стъпването на испанските завоеватели на венецуелска земя започва и кървавата трагедия на местните жители. Испанските дворяни и духовници заграбвали най-хубавите земи. Смъртните присъди на престъпници от Испания, Англия и други европейски страни се заменяли с робство във венецуелските плантации. От Африка били докарвани и негри роби за работата в обширните плантации с кафе, какао, индиго. Търговията с роби цъфтяла. Индианците измирали масово от наложения им робски труд, от едра шарка и от други заразни болести, пренесени от пришълците. Испанците събирали от тях данъци за живот и смърт, за хляб и глад, за радост и скръб.

Всичко това засилвало борбата на индианците и негрите против испанското владичество. И едва в 1830 г. след многовековна борба Венецуела става независима република. Но проникналите в страната английски капитали, впоследствие изместени от американски, спъвали нейната икономика и я превръщали в изостанала и едностранчиво развита.

Венецуела е огромна държава. На запад тя граничи с Колумбия, на югоизток – с новата независима държава Гайана, на юг – с Бразилия и на север – с Атлантическия океан и Карибско море.

Една част от индианците са изтласкани в най-пустите и безплодни райони, друга се наема за най-тежка и черна работа по нефтодобива, в едрите плантации, по корабите и други места. А има и такива племена – заселили се в недостъпните джунгли далече от белите. Неотдавна една експедиция, като проучвала изворите на Ориноко, открила неизвестното индианско племе вайкоси, което води чергарски живот. Те ходят голи, като украсяват тялото си с рисунки; хранят се с плодове и дивеч. Цялото им имущество се състои от лъкове, стрели, късчета от дърво за добиване на огън и малки ножове с остриета от кост. Селищата им са временни, оградени с груба ограда, зад която са построени “жилищата” им – навеси от по три върлини, забити в земята, покрити отгоре с бананови листа. Тези хора не познават нито лодките, нито дори саловете.

По-голяма част от населението на Венецуела – 68%, живее в градовете и 32% - в селата. Само 2% от населението притежава големи капитали, предприятия и чифлици. Те са свързани с чуждестранните монополисти и заедно ограбват милионите трудещи се от селата и градовете.

Венецуела е световен производител на нефт, но венецуелските селяни не могат да си разрешат дори такъв разкош, като печка за готвене с нефт и примуси. Венецуела е световен износител на какао за шоколадените фабрики, но много деца тук не познават вкуса на шоколада. Месото, мазнините, захарта са лукс за венецуелците и често недостъпни. Бедността и недояждането са източник на висока заболеваемост всред трудещите се. По детска смъртност Венецуела заема едно от първите места в Южна Америка.

Селското население почти изцяло се състои от метиси, мулати и индианци. Техните къщи са глинени или измазани с глина тръстикови постройки, покрити с царевичак или палмови листа. Колибите на индианците по Ориноко и езерата Маракаибо са все още наколни.

Столица на Венецуела е гр. Каракас. Тук са съсредоточени неимоверно големи богатства и неизмеримо голяма мизерия. На никаква мярка не се поддава разликата между потъналия в блясък център на града и накацалите по склоновете бедняшки квартали. Странно впечатление прави на всекиго, че в такава страна като Венецуела, която притежава огромни природни богатства и сравнително малко население, хиляди деца, юноши и възрастни в градовете са принудени да се ровят в кофите за смет и с жадност да се нахвърлят върху остатъците от храна.

В центъра на града старият испански стил на сградите все повече отстъпва на модерните небостъргачи, много от които представляват смели архитектурни разрешения.

По-рано най-красив и благоустроен бил районът Ел Парайсо, където живее венецуелската буржоазия. Но сега той е силно засечен от новия квартал Флорида, където са се настанили хората на чуждите монополи. Кварталът е с великолепни дворци сред палми, кактуси и цветя, с луксозни ресторанти и потънали в светлина нощни игрални заведения. Този квартал е отделен от останалите части на града с невидима, но напълно осезателна граница на парите.

В противоречие на него кварталът Ла Карлата е същинско море от нищета. Тука няма даже водопровод и електричество.

Това е чудовищно струпване на колиби от стара тенекия, гнили дъски или бамбук, безредно нахвърлени една до друга и една под друга. Тесните ивици земя между къщите са отрупани с какви ли не вехтории, обрасли са с бурени. Тук няма улици – има само пътеки, залени с помия и нечистотии. При дъжд те се превръщат в мътни мръсни потоци.

Близостта на нефтените залежи до морето, огромните им запаси – над 2,5 млрд. тона, евтина работна ръка, както и свободният достъп на чуждестранния капитал превръщат Венецуела в примамка за нефтените крале.

Освен нефта и желязото във Венецуела се добиват още никел, мед, ураниеви и ториеви руди, азбест, фосфорити, злато, диаманти и др.

До откриването на нефта Венецуела се е изхранвала сама. Но днес тя произвежда едва половината от необходимата и царевица и месо, 1/3 от зеленчуците и зърнените храни, както и половината от млякото. Селското стопанство се намира в тежко, почти катастрофално положение. Това се дължи, от една страна, на феодалния му характер и от друга, на чуждия капитал, заинтересован от вноса на хранителни стоки във Венецуела.

Земята е концентрирана в ръцете на едрите земевладелци и чуждите монополи. Отглеждат се кафе, какао, захарна тръстика, царевица, бобови култури и др.



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.