Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Близък изток Карта на света
Търсене
Оман 

Населено място: 

За хората на Оман

Бедуински деца
Бедуински деца

В Оман, подобно на Дубай, има представители на най-различни националности. Освен местните, всички останали са привлечени на работа. Все още всички страни около Персийския залив са зависими от вносни, както неквалифицирани, така и висококвалифицирани кадри.
   
Най-голям процент от чужденците мисля, че се пада на индийците, към които аз причислявам и пакистанците и шри-ланканците. И на вид и на манталитет са същите. В крайна сметка са били едно цяло. Останах с много лоши впечатления за индийците, колкото и да прехвалват индийската култура и религия. Ежедневно работех с индийци и наблюденията ми са от първа ръка. Няма да навлизам в подробности, но ако на пътя ви попадне индиец от низшите класи, тръгнал на гурбет, забравете думата доверие и винаги имайте едно на ум. Е, сещам се за един индиец, към когото няма как да не проявя уважение, но един на милион... Индийци има във всяка сфера, от висши чиновници до чистачи. Много от общопрактикуващите лекари са индийци. Не са от най-добрите доктори и е по-добре да не се налага посещение при тях.
   
Следващи по присъствие са, може би в равни пропорции, филипинците и разни други араби – египтяни, сирийци, йорданци, дубайци и др. Филипинците са в повечето случаи добронамерени и работливи, също и купонджии. Наемат се като домашни помошници, сервитьори и бармани, продавачи. Запазена територия за тях са и голяма част от фризьорските салони, където коафьори-гейове творят доста добри прически. Арабите пък са толкова различни, колкото са и страните, от които идват. Не бих искала да правя кой знае какви обобщения, но имайки в предвид, че са отишли в Оман за пари, не рядко се забелязват някои общи черти в борбата им за съществуване. Йорданците са много представителни, мъжете са хубавци и между тях има и свестни и „лекета”. Египтяните са неприятно двулични. Сирийците пък си падат малко подли. Вносните араби също заемат различни постове. Едни са на шефски позиции, други вършат и по-мръсна работа, но никога толкова черна, колкото да речем индийците.
   
И най-малка част от непрекъснато изменящото се Оманско общество са тесните специалисти, главно от Европа. Големи лобита имат Великобритания и Холандия. Освен европейци има и южноафриканци, австралийци и др. Много от англичаните са военни специалисти. По времето, когато аз бях в Оман (2000 - 2001 г.) българите бяхме 20-25 човека, но е имало време преди това, когато са били и повече. Почти всички бяхме заети в хотелиерството и ресторантьорството. За българите в чужбина се носят лоши слухове. Не бих казала, че съм очарована от всичките си сънародници там, но в никакъв случай не съм и разочарована. Хората просто са различни.
   
След чужденците в Оман е време да обърна внимание и на самите оманци. Освен типичните на вид араби, прави впечатление, че сред местното население има и доста по-смугли оманци с негроидни черти. Това са преселници от някогашния Занзибар в Африка, който е бивша оманска колония. И до днес ги наричат занзибарци и това не се смята за обида.
   
За сега в Оман има много силно класово разделение на бедни и богати. И в двата случая обаче гостоприемството е издигнато почти в култ, според възможностите на домакина. Гост, без значение дали е оманец или чужденец, задължително се кани на трапеза. Ако не е време за ядене, то тогава се посреща с плодове, чай или кафе и нещо сладко. Оманците пият черен или зелен чай. Зеленият е божествен и няма нищо общо със слабителната напитка, която у нас се продава като средство за отслабване. Оманското кафе (kahwa) е доста горчиво и се сервира в малки, стъклени чашки със заоблено дъно, така че не можеш да оставиш чашката преди да си изпил кафето. Едно от любилите ми лакомства е оманската халва (Halwa). Едва ли наименованието е удачно, защото няма нищо общо с нашата халва, но арабското име доста наподобява халва и ние така си го и наричахме. На вкус наподобява локум с ядки, но и с привкус на карамел, карамфил и нещо друго... Вкусотия. Освен това оманците разбират и от месо. Тамошният еквивалент на дюнера се нарича „шауарма” (shawarma) и представлява кълцано месо, арабска туршия и млечен сос, всичко завито в арабска питка. Няма да си кривя душата, по-вкусно е от дюнерите, които правят софийските араби. Повече се приближават на вкус до гръцкия „гирос”. Говорейки за храна, няма как да пропусна и Рамадана - периодът на пост от всички удоволствия. Рамаданът се празнува по лунния календар и затова се измества с около 2 седмици всяка година. По времето на моето пребиваване в Оман Рамаданът се случи да приключи около седмица преди Нова година. Това беше голямо облекчение за всички барове и ресторанти. В Оман алкохол се предлага само в заведения или със специални разрешителни за местните. Няма алкохол в свободна продажба по магазините. По време на Рамадана не се яде и пие от изгрев до залез слънце. После може. От плътски удоволствия пък правоверните трябва да се въздържат през цялото време. По време на Рамадана в Оман ми показаха откъде идва символът на исляма – полумесецът със звездата. Точно по време на Рамадана луната изгрява като полумесец, а Вечерницата блести точно до него. Вълнуваща гледка. Сега вече и от София съм наблюдавала същата гледка. Важното е да знаеш какво да гледаш!

Оманците всъщност са и много услужливи и отзивчиви. Признавам, че винаги, когато съм имала нужда от помощ или съм проявявала любопитство те с охота помагат, обясняват, разказват, дори за неща, коити при друг случай не биха споделяли в смесена компания. Така разбрах защо оманците почти не ядат картофи. Оказа се, че според техните вярвания картофите намаляват мъжката потентност! По подобен начин ми разясниха и процедурата по осигуряването на булка. Оманските мъже купуват жените си. При по-богатите този обичай е останал по-скоро като ритуал, докато при бедните все още е единственият начин мъжът да се задоми. За целта дори банките имат кредитни планове за женитба. Един от най-близките ми оманци се канеше да тегли заем за да си вземе жена за 3000 риала, което e около 8000 долара. Когато го попитах защо за тези пари не си купи една нова кола, вместо непрекъснато да сменя коли втора ръка, той поверително ми обясни, че го прави защото "сам вечер не е хубаво..." Не е ли това най-простичката причина, която тласка човечеството напред? Говорейки за булки се подсещам, че и аз веднъж станах обект на сватбарски мераци. Бях на работа, когато в заведението влезе един миризлив и доста нехигиеничен човечец от вътрешността на Оман. Не говореше английски, затова го обслужи колежката оманка. Той я заговори и за мое изумление тя му повиши тон и започна нещо да ръкомаха. В последствие разбрах, че човекът е питал за колко ме дават...
   
Иначе животът в Оман тече сякаш с пъти по-спокойно отколкото в България или поне в София. Изключение прави времето след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001. Дори и тогава местните по-скоро обсъждаха чий болен мозък може да роди такава зверска идея. По онова време ми разясниха, че в крайна сметка Коранът е просто една религиозна книга, която проповядва добрите ценности в живота. Джихатът, във вида, в който се практикува от разни въоръжени групировки, е форма на тълкуване с користни цели. Дали тази трактовка се дължи на това, че страните от ОАЕ и Оман от години са по-отворени към света от други арабски държави не знам, но ми се ще да вярвам, че това е истината за учението на Мохамед, пророкът на Аллах сред поклонниците му на земята. Тук е мястото да кажа, че за времето, през което работих и живях в Оман, нито за миг не съм се чувствала провокирана за това, че съм християнка. Напротив, оманците дори са любопитни. Случвало се е да ме питат: - Това при нас е така, а при вас?



форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.