Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Америка Карта на света
Търсене
САЩ 

Населено място: 

За символиката на брачния пръстен

До колко всеки от нас познава смисъла на брачния пръстен?
До колко всеки от нас познава смисъла на брачния пръстен?

През тази година срещнах двама професори. Единият от тях е мой стар приятел - професор Дъглас Бейли. Никога не се бях заглеждала в неговите ръце, а и никога не сме говори за личния ни живот. Но по време на срещата на dмериканската теоретична археологическа група в Стенфорд, студентка до мен спомена за брачната му халка. Впечатли ме факта, че явно студентките по навик, може би първо, гледат професорите в ръцете. А преди известно време видео за университета Аргоси, в Солт Лейк, завърши с ръката на професор Дарен Адамсън, на която имаше златна брачна халка. Той бе президент на Аргоси в Солт Лейк, но вече е в Калифорния. Професор Адамсън никога не говореше за своята съпруга, но всички студенти чувствахме, че той е може би дори невидимо свързан с нея.

Това антропологично есе посвещавам преди Коледа на всички, които познават смисъла на брачния пръстен. То е за силата на символа в нашето ежедневие.

Туко щo търсех на youtube.com образователно видео за корупцията в България и видях толкова много ентусиасти, че в един момент започнах да чувствам сърцето си пълно с любов към именно тази критична и мислеща България, която би трябвало да бъде бъдещето на България. За съжаление, човешкото общество не е намерило форма, която да замени политиката, а политиката е океана на корупцията. С други думи, докато има политика, ще има предпоставки за ненаказуема корупция, тъй като чрез политиката се създава институцията на властта, а практикуването на тази власт е обикновено в интерес на една група от хора за сметка на други. Не ми се иска поне днес да споря каква точно е степента на корупция в конкурса мис България 2009 или в избора на Божидар Димитров за Министър на българите в чужбина. Дали е като дъждовна капка или океана, корупцията има за обществото ефект на рака. Проблемът за антрополозите е как тя да се ограничи или в какви усовия тя може на различни нива да се елиминира като констуиращ или репродуциращ фактор на съответните социални групи.

За жалост е необходимо да се констатира, че една от най-големите причини за корупцията в световен мащаб е кризата на семейството, като успешна репродуцираща микросоциална клетка. Тази криза има обективни предпоставки. Семейството се появява в началото на съвременната човешка цивилизация и следователно е неин символ. Може да се говори за семейство поне от началото на неолита, ако не по-рано, с други думи от момента, в който има данни за къщи за малък брой хора. Но при създаването на тази институция, семейните са били непрекъснато заедно. Ние дори не знаем дали е имало пръстени. Възможно е те да са възникнали, за да символизират невидима връзка, когато мъжете да отивали на война или дълги пътешествия, както и да се разграничават женени от неженени в селата. С индустрализацията жените губят своята типична домашна функция и семейството загубва своята оригинална форма. Но то остава най-успешната форма на биологична репродукция поради функцията му да подпомага отглеждане на децата от двамата родители.

В XX и началото на XXI век проблемите на семейството още повече се увеличават, тъй като работната заетост на родителите всъщнот намалява в значителна степен ролята им във възпитанието на децата. В същото време обществото не може да разработи еднакво ефективни средства на възпитание и образование на децата, а Интернет и цялата информационна идустрия е все още подчинена на идеята за печалба, а не на възпитание и образование. Ако обаче, семейството окончателно загуби функцията й на елементарна форма на социална репродукция, ние сме изправени пред криза в биологичната репродукция. Някои мои студенти вярват в естествената селекция и приемат, че засилването на хомосексуализма е резултат именно от пренаселение на човечеството. Спорно или не, мнението е част от промените и преоценките на всички човешки ценности, което ни дава основание да смятаме, че XXI век е не само началото на информационната епоха, но и на преосмисляне на цялата човешка цивилизация.

В контекста на хилядолетното ни развитие, така както ние празнуваме всяка година братята Кирил и Методий като основатели на славянската писменост, по същия начин би трябвало да имаме ден на семейството. Но ние празнуваме ден на бащата, ден на майката, ден на детето, ден на жената и т.н. – фрагментирани компоненти на семейството, които като че ли според нас олицетворяват семейството. В антропологията този механизъм на мислене се нарича pars pro toto – когато чрез отделен компонент се създава представа за цялото или се изразява цялото. Най-силен пример за този социално-психологически пласт на мислене е брачния пръстен.

Сватбеният пръстен като резултат от нашето традиционно ценностно мислене означава видима и невидима свързаност на двама човека. Хората са създали този ритуал - вероятно независимо в различни краища по света - без да знаят за теорията на привързаността (attachment theory), която е днес една от най-мощните социално-психологични теория. Според нея, през различните етапи на живота човекът се привързва към определен индивид, класичекият пример за което е майката и детето. Благодарение на невробиологията знаем, че когато комуникираме, ние взаимодействаме не само с думи и жестове, но и с нашата енергия. Така не е изключено хора, които са женени от години, за контактуват невидимо (телепатично). Може дори в бъдеще да се окаже, че това е много често явление.

Съществената разлика между периода на откриване на семейството като успешна семейна социална клетка на възпроизвеждане и съвременността е, че днес преобладаващата част от семейните са в значителна част от ежедневието разделени. Помага ли брачният пръстен да бъдат невидимо свързани или не? Интересно би било да се анализира статистически модел – кои разводи са по-чести – на тези, които са били с пръстени, но фактически несвързани със съпруг/съпруга, или с пръстени. Социалният символ има изключително силен психологически ефект.

По принцип, от антропологична гледна точка, неносенето на пръстен от женени двойки означава, че индивидите не са свързани видимо и/или невидимо. Любопитно би било изследване кои от тези двойки, които не носят пръстени, имат сексуални отношения и дали не се практикува би- или полисексуални отношения.

Може вероятно да се твърди, че невидимата връзка между хората е дори понякога по-силна от видимата. Причината е, че въображението, отсъствието на «ежедневността» и самият копнеж за среща сакрализира тази връзка и я прави желана, очаквана и със стойност на диамант. Но затова пък има и диамантови сватби (60 години семеен живот). И тези диамантови сватби са всъщност елексира на човешката култура. Мисля, че това са хората, които заслужават звания и по-високи пенсии, защото те са истинският пример на обществото. Ако имах власт, бих издала закон за пресмятане и увеличаване на пенсии според годините семеен живот, а не според съмнителни понякога социални заслуги като т.нар. научни приноси, които могат да се окажат дори фалшификации.

Но днес дори сребърните сватби се превръщат в мечта и неосъществим копнеж за много двойки, които просто не искат да научат как да живеят щастливо. За разлика от обществото, където може да се оправдаваме с корупция, в семейството няма подобни оправдания. Няма виновен без вина и никога няма невиновен, когато сватбеният пръстен започне да тежи на ръката на семейните.

Семейството е най-големия дар, най-големия шанс и най-голямото изпитание за всеки индивид. Но както с политиците, така и със семейните понякога е трудно да се достигне до консенсус, когато се касае за пример, идеали и щастие.

Моят опит, като макар и временен студент по семейна и брачна терапия (поради прехвърляне в курса по съдебна психология) е, че днес не може да се прави сравнение между счупената чаша и брака с проблеми. За разлика от материалната култура, хората са живи същества и те могат да забравят, да идеализират и мечтаят. А когато двама човека започнат да мечтаят, тази невидима, но най-истинска връзка винаги същестува.

И нека с тази невидима връзка да започнем да пазаруваме за Коледа, която наближава, тъй като всички знаем, че няма по-хубави песни от коледните, по-вкусни сладки от коледните и по-щастливи усмивки от коледните. И ако случайно пръстенът е натежал тук-там, дано отново всеки го чувства като символ на видимата и невидимата връзка, която прави всички щастливи и който оставя семейните с надеждата, че всеки следващ ден е по-добър от предишния. А там, където има повече здрави семейства, корупцията прилича на Холуин. Може и да дойде този ден, когато Холуин ще бъде единствения ден да си спомняме за корупцията в нашето ежедневие. Културата е чудотворна, когато за нея има топтящи сърца. А ценностната култура е в състояние да превърне дори политиката в роб на хуманизма.

Д-р и. Лолита Николова
Международен институт по антропология
iianthropology.org


Интернетна страница на Международния институт по антропология по темата: http://www.iianthropology.org/psychology_index.html

Други антропологични есета и интервюта на Лолита Николова на български и английски, публикувани от journey.bg: http://www.iianthropology.org/journeybg



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.