Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Америка Карта на света
Търсене
САЩ 

Населено място: 

Дженюариъс Макгахан, застъпник за българската свобода

Ню Лексингтън, Охайо, е малко градче на около час и половина от Кълъмбъс, столицата на щата Охайо. В продължение на 34 години всеки юни там се провежда фестивал в чест на Дженюариъс Макгахан (Макгeън на английски), американски журналист, който пътува по българските земи през 70-те години на XIX век и отразява Априлското въстание.

Неговите репортажи, публикувани във Великобритания и особено описанията му на клането в Батак, предизвикват остра реакция срещу Османската империя и допринасят за неутралитета на Великобритания в Руско-турската война от 1877-78 г. Макгахан отразява събитията от тази война като военен кореспонент и присъства на Санстефанската конференция, която възстановява българската държава през 1878 г.

След смъртта му, в края на 1884 г., тялото на Макгахан е пренесено в родния му град Ню Лексингтън, а през 1978 г., по повод на стогодишнината от смъртта му, българи-емигранти в САЩ започват традицията на ежегодния фестивал.

На пръв поглед Ню Лексингтън е неочаквано място за появата на подобна българо-американска традиция. Според местни жители, градчето е населявано от около 3 500 души, като населението му непрекъснато намалява. Градът е на около 30 минути каране по малки пътища, след отклонението от магистралата, като маршрутът минава покрай ферми и еднофамилни къщи, но и многочислени фургони, които издават крехкото икономическо положение на част от населението в община Пери. Пътят за Ню Лексингтън минава покрай друго малко градче, Съмърсет, където израства друг известен американец, героят от Гражданската война Генерал Филип Шеридан. Именно Шеридан убеждава съседа си Макгахан, роден на ферма между двете населени места, да замине за Европа.

При пристигането в градчето посетителят е посрещнат с думите: "Ню Лексингтън, близо до родното място на Дженюариъс Макгахан, застъпник за българската свобода".

В центъра, срещу сградата на общината, се намира малък площад със статуя на Макгахан, изработена от видния български скулптор Любомир Далчев. На около пет минути оттам са гробищата, където е погребан журналистът. До гробът му е разположена бюст, копие на паметника в центъра на Батак.

Независимо от наличието на тези паметници, много малко от местните жители присъстват на фестивала, в чест на Макгахан. Церемонията на 9 юни 2012 се състоя от кратка реч, почетна стража, опело от православен свещеник, и поднасяне на цветя на гроба, второ поднасяне на цветя на паметника в центъра на града и накрая програма в библиотеката, която завършва с изпълнение на български народни танци. Повечето от посетителите са наследници на Макгахан, които почитат паметта на своя роднина, както и българи, които пристигат специално за повода от различни места в Охайо.

По време на сбирката, в библиотеката, се появяват местни жители, за да присъстват на връчването на стипендии на името на Макгахан на две гимназистки от града. Въпреки приповдигнатото настроение, посетителят остава с впечатлението, че организаторите упорито се опитват да превъзмогнат изчезването на историческата памет за Макгахан в Ню Лексингтън.

Какво е началото на това историческо честване? Откъде са тези две статуи на Макгахан? И как са се появили в едно малко американско градче, като Ню Лексингтън, в разгара на Студената война? По всичко личи, че именно политическите екстремности на Студената война водят до появата в Ню Лексингтън на тази традиция свързана с България.

През 1978 г. българи-емигранти в САЩ огранизират празнуване посветено на Макгахан по случай стогодищнината от неговата смърт. С тези тържества те се опитват да създадат противовес на официалните български чествания по случай 1300 години от създаването на България, които са оркестрирани от културните агенти на Комитета по култура и Министерството на външните работи. След самия фестивал в Ню Лексингтън през 1978 г., Комитетът по култура официално предлага направата на копие от бюста на Макгахан, в Батак, побратимяването на Батак и Ню Лексингтън, както и обмен на информация между гимназиалните исторически клубове в двата града.

След поставянето на бюста на Макгахан, през 1978 г., българите-емигранти в САЩ негодуват от опитите на комунистическа България да контролира честванията и поръчват изработването на друга статуя, в пълен размер, изработването на която е възложена на Любомир Далчев, известният български скулптор, който в този момент вече е емигрант в САЩ. Статуята е завършена през 1983 г. За местните жители, неочаквано намерили се в средата на една идеологическа конфронтация, това за неловки моменти, но те акцентират върху своята собствена гордост от родния си син.

Така започва едно десетилетие на усилена пропагандна и контра-пропагандна работа между българи-емигранти и официални представители на комунистическа България, относно паметта на Макгахан. Точно тази идеологическа надпревара, както и организационната и финансова подкрепа, свързана с нея, допринасят за създаването на една традиция, която в течение на времето става част от идентичността на Ню Лексигтън, защото поставя малкото градче в международен, дори глобален контекст.

В момента двете статуи на Макгахан продължават да съжителстват, макар и на разстояние една от друга и независимо от историята на издигането им, в представата на жителите и посетителите на Ню Лексингтън те са свързани една с друга завинаги.

За американците, които забързано минават покрай центъра на града, градинката с паметника предлага едно приятно сенчесто място за почивка. Веднъж годищно, двете статуи стават повод в града им да се появят неочаквани гости.

За организаторите - местни учители и обществени фигури, които неуморно координират програмата в продължение на десетилетия, събитието служи да напомни на младото поколение, че един роден син на Ню Лексингтън придобива международната известност. А за българите, които идват да посетят фестивала и да се поклонят пред паметта на Макгахан, статуите са една емоционално връзка с родината.

Крайният резултат е едно вълнуващо събитие, което стопля сърцата на всички присъстващи с напомнянето, че приятелски връзки са възможни между едно малко американско градче и една малка страна отвъд океана.



Теодора Драгостинова - асистент по история в държавния университет на Охайо, САЩ


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.