Аспаруховите промени в названията на селища и планини

Възникнали при преселването на Аспаруховите българи в източната част на Балканския полустров

След като разгледахме следите от българите, оставени в западната част на Балканите, време е да обърнем своя поглед и на изток, към краищата, в които е построил своята столица Аспарух. Идването на българите в Добруджа и Дунавската равнина е ознаменувано с цяла редица важни промени, сходни с онези, които са станали в Охридския край. Две от наи-големите заварени крепости Дуросторум и Одесос са били преименувани от българите на Дръстър и Варна. Древният Дионисополис (Балчик), наричан от траките Круни, получава новото име Карвуна, а придобитият по-късно град Берое е преименуван на Боруй. Появяват се и нови градове и крепости, като Мадарската крепост, неизвестна по-рано, Тутракан (в близост до някогашната Трансмариска), Кебедже (до някогашния Дианополис – Девня), Шумен, Шабла, Синдел, Невша, Хърсово, Червен, а на юг от Балкана – Крън, Тутхон (някогашното Анхиало) и Ченге, наричано от гърците Цика.

Някои от градовете в Източна България имат през този период три имена – древнобългарско, славянско и гръцко – например Тутхон – Поморие – Анхиало. (срв. с: Кефалония – Главиница – Балши). А и новопостроената столица Плиска е носила отначало като че ли две имена – Плъсков и Абоба. Селото, в непосредствена близост, до което са открити нейните руини, се нарича от местното население Абоба.

 Характерно и за източните български земи е, че почти всички големи селища през този период получават имената си от Аспаруховите българи. А и названията, с които те са наречени, са донесени най-често от изток и имат своя доста ясен и прозрачен смисъл. В прародината на Аспаруховите българи се среща и до днес думата "дръстър", която означава "крепък, трудно превземаем". Срещат се и думата "боруй", която означава просто град, думата "тутра" – стръмнина, откъдето иде вероятно името на Тутракан, а също и думата "абоба" – голям земен вал, откъдето иде най-вероятно едно от имената на Плиска – Абоба.

Името на главното българско светилище Мадара също е пренесено от изток. Следи от него се откриват както в Кавказ, където е бил центърът на някогашната Кубратова държава, така и недалеч от Памир. В Кавказ думата мадар означава и до днес "пазя, почитам" (ЧРС, 1980). А в прастарите езици, които са се говорили при западните граници на Памир – в Мохенджо-Даро и Харапа, свещенодействията са се наричали мандира, а жреците мандира-каран. Санскритското понятие манта – свещен химн, също е свързано с тези прастари религиозни понятия. Мадара, както е известно, е била несъмнено свещената обител на някогашните българи. Тази особеност е запечатана дори в самото нейно име, което на древнобългарски е означавало "свещеното място", или може би "благословеното място". По същия начин, както в по-късно време са възникнали множество селища с име Църква, Манастир, Манастирище, у древните българи е съществувало името Мадара – светилището, свещеното място. И тъкмо защото Мадара е била най-почитаното от някогашните българи място, в нейните скали е бил изсечен пантеона на основателя на българската държава – кан Аспарух.

Като цяло следите, оставени от Аспаруховите българи на картата на Източна България, са също толкова многобройни и ясно изразени, както и следите, оставени в Охридския край и в Албания. И на двете места българите още с идването си са назовавали със свои имена всички главни градове. В Охридския край това са Охрид, Битоля, Струга, Преспа, Прилеп, Кукуш, Костур и др. В Албания Драч, Балши, Девол, Канина, Корча, Химар, а в Източна България това са Дръстър, Варна, Карвуна, Мадара, Тутракан, Шумен, Шабла, Каспичан, Синдел, Ченге, Чирпан и новопостровната столица Плиска – Абоба. Почеркът на държавните градежи у българите навсякъде е бил един и същ. А и имената, които те са давали на своите градове са били от един и същи тип. Те представляват най-често красиви източни епитети, които се срещат и до днес в земите, обитавани от древните българи преди преселението им към Кавказ и на Балканите.

Всички земи, които заобикалят днес България са изпъстрени с образните и красиви имена, донесени някога от древните българи. Подобни имена има както в Румъния и даже в Унгария (Бихаря, Пеща, Печ), така и в Източна Сърбия (Срем, Крагуевац, ыорава, Пирот, Ниш) и в цяла Македония и Албания. Чрез тези имена е очертано пространството, в което са живели българите. Те всички са клонки от голямото гнездо, съградено от тях при овладяването на Балканите.

Но далеч не само градовете в земите, които заобикалят днес България, носят твърде често древнобългарски имена. Такива имена носят и повечето планини, издигащи се на запад и юг от нас. Древнобългарски отпечатък е запазен в две от най-често срещаните планински названия на Балканите – чука и чукар. Тези две думи се срещат както в Румъния – в районите, населявани някога от българи, така и в Източна Сърбия – първото българско предмостие на Балканите, а също в Охридско-Скопската област, Албания и Северна Гърция. Освен в балканския регион особеното название Чука се среща само в един-единствен друг раион – в Памир и Хиндукуш. Там думата чука се произнася абсолютно по същия начин, както в България и означава висока, най-често гола планина.

Двете места на света, където се среща това географско понятие имат между себе си само едно общо нещо – това, че в тях някога са живели или живеят и сега българи. А следователно тази дума е едно несъмнено наследство, оставено от дедите ни. Това, че българите са били народът, коато е донесъл на Балканите думата чука личи и от производното от нея понятие – чукари. То е свързано с думата чука приблизително по същия начин, както старата българска титла боила е била свързана с производната от нея дума боилар (боляри). И в двете споменати двойки от думи се съдържа особеното окончание АР, с което в древнобългарския език се е образувало множественото число на съществителните имена. А следователно не може да има никакво съмнение, че този вид названия са от древнобългарски произход. Имена като Чукич в Западна Румъния, Чукарица в Източна Сърбия, Чука и Чука-боря.



Петър Добрев


Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.