Градът на люляците

Не е трудно, когато се разхождаш по стария римски път, който влиза в Ловеч през Пресечената скала, да разбереш защо са му дали име Люляковия град. От най-високото място при стените на крепостта Хисаря, където е паметникът на Васил Левски, той се простира пред погледа, на самата граница, където се срещат Дунавската равнина и Предбалканът. Река Осъм току-що е преминала през скалистата теснина пред града и укротена от равното, величествено се вие към центъра му.

Четиридесет и пет хилядният Ловеч е разположен между хълмовете Стратеш, Хисаря и Баш Бунар. Последният е към изхода за град Троян и Стара планина. Там ще видите две красиво оформени чешми. Според стара легенда всеки, който дойде в града и пие вода от тях, завинаги остава тук. На Баш Бунар се намира Табашката пещера, където археолози са открили следи от живот през старокаменната епоха. Люлякът е превзел буквално целия парк Стратеш. Тук още през зимните дни ухае на пролет и неслучайно през май на това място се провежда фестивалът "Люлякови музикални дни". Тук е и вторият по големина зоопарк на България.

През ХII в. пред стените на крепостта е сключен договорът, с който Византия признава независимостта на България. С т. нар. Ловешки мир от 1187 г. всъщност са поставени основите на Втората българска държава.

Надолу е архитектурно-историческият резерват Вароша. Пред църквата Успение Богородично съзирам надпис, поставен през 2003 г.: "В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял 1838-1881 г. - борец за църковни и социални свободи". От много време ловчанлии се мъчат да изчистят паметта на своя земляк, несправедливо обвиняван в предателството на Левски, който бил заловен на 26 декември 1872 г. при прочутото Къкринско ханче на 17 км от града. В края на 1869 г. Левски създал в Ловеч местния революционен комитет и го избрали за център на Вътрешната революционна организация. По-надолу, сред близо 200 къщи-паметници са и тези, в които са живели Апостола и неговите съратници Иван Драсов, Мартин Поплуканов и Тодор Кирков.

Всички къщи на Вароша са масивни и красиви. В никакъв случай не пропускайте да посетите и галерията на именития български художник и особняк Димитър Казаков-Нерон.

В самия център на града е прочутият възстановен Покрит мост - шедьовър на българската архитектура, построен от майстор Колю Фичето. През 1925 г. оригиналният мост е бил възстановен. Днес новият е също дървен и покрит, но го съградили набързо и грубо. Не бил спазен и някогашният авторов замисъл.

И при Ловеч, както и при град Бяла, Мидхад паша възложил на Кольо Фичето да направи "нещо оригинално" - мост на Ловешката чаршия, през който хем да мине шосето Търново - София, хем да се свържат двете части на разделения от река Осъм град. Гениалният строител и тук сам проучил терена, подготвил материалите и измислил конструктивното решение. Стълбовете, на които се крепял мостът, били яки, каменни, а конструкцията отгоре - дървена. Била построена без пирони и свързващи скоби. И този мост бил изчислен без сметачни средства и направен без нивелир и цимент. Подобно на флорентинския Понте Векио, ловешкият бил с дюкяни под един общ покрив. Майсторът искал хората да имат чувство, че са на търговска улица. Покритият мост бил завършен през 1872 г. Имал 6 отвора, дълги по 11 м, и бил широк 10 м. По каменните основи имало скулптури на животни. На моста били разположени 64 дюкяна.

През средновековието люляковият град е център на епархия, в която се развива значителна книжовна дейност. В края на ХVIII в. в Ловеч са действали седем църкви, във всяка от които имало килийно училище. През 1840 г. поп Лукан Лилов открил първото светско училище.

Празникът на Ловеч от 1992 г. се отбелязва на 11 май - по стар стил това е денят на славянската писменост. След като Стоян Михайловски написал в Русе химна на българската духовност "Върви, народе възродени", който публикувал за първи път в списание Мисъл през 1892 г., в Ловеч била написана на 9 май 1901 г. мелодия за него от пловдивчанина Панайот Пипков, който учителствал тук.

Някога Константин Иречек смятал, че Ловеч е тракийският град Президиум, за който споменавал Птолемей. Първите римляни дошли в този район през 29 г., но тяхното трайно присъствие тук започва след двата похода на император Траян срещу даките в началото на II век. Чак до XI в. градът бил важен военен център и се казвал Ловъц (град на ловци). Край него се пресичали пътищата от Сердика за Марцианополис и от Улпия Ескус за Филипополис.

В края на XVI в., когато започва и масовото заселване на турци в тогавашния град Лофча, който се развил като стопански център, който наричали Алтън Ловеч (Златен Ловеч).

Пещерите в Деветашкото плато, на 15 км, са сред най-прочутите в нашата страна. Сред тях е Деветашката пещера, известна с рекордно големия си вход. Архитектурният резерват Старо Сефаново е на 20 км от Ловеч, а на още толкова от него са Троянският манастир и съседното с. Орешака. Това е северната врата към Троянско-Калоферската планина, включена в националния парк Централен Балкан. Там са най-красивите и най-високи части на Балкана.



Пенка Йоловска


Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.