Свети Никола

Черквата “Свети Никола” в Сапарева баня, около която се е разпростирала средновековна Германия, е в центъра на Сапарева баня, край нея е автобусната спирка за Дупница. Черквицата представлява голям научен интерес.

Интересно е да се знае и това, че при опит за построяване на нова черква, край нея през 1838 г. селяните разкрили западно от нея стари основи и стълбове от голяма черква. Всичко това показва, че в близост до черквицата е имало и друга голяма черква. В подкрепа на това са и изследванията на Никола Мавродинов, който казва: “Еднокорабната и кръстовидна църква е била много рядко самостойна, ценна сама по себе си. Тя е съществувала покрай тях. Ние я срещаме най-напред  като баптистерий, долепена до една от страничните стени на голямата църква.” По-нататък Н. Мавродинов посочва, че тя е често гробнична или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Едно предание твърди, че черквицата “Св. Никола” е гробница на известен феодал с име Никола.

По-голямата черква е била съборена в началото на турското робство от мюсюлманите. Черквицата “Св. Никола” вероятно е пощадена като шедьовър на изкуството, но понеже завоевателите не са позволявали през половинхилядолетното робство да бъде поправяна, оцелява като руина.

Списание “Български черковен преглед” от 1898 г. в статията “Черквицата “Св. Никола” в с. Баня, Дупничко” авторът, който не е поставил името си сочи, че черквата е от 1160 г. “За началото на черквата от тази година – пише авторът, ме уверяваше свещеник Михал Попов (Чучуганов) от с. Баня. Той казал, че при изтеглянето за археологическия музей в София на един престолен камък от светия олтар на черквицата проф. Р. Христов посочил тази дата. Това, че черквицата “Св. Никола” в Сапарева баня не е от римско и ранновизантийско време, се доказва и от черквата “Св. Тодор” до с. Бобошево, Дупнишко - най-стария паметник от тази група църкви. “Св. Никола” в Сапарева баня е строена от редове тухли, замазани през един отвън.

Долната част на стените, където започват арките (архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма), образува цокъл строен от камък и тухли, и като черквата до Бобошево няма притвор. Единственият вход е на западната фасада. Той е поместен в по-широка ниша, която става над него двустъпална, разширява се и се развива в четири архиволта. Тая арка и вратата са много интересни и напомнят вратите на тренсента (предверието) в “Св. София”. Раменете на кръста вътре са еднакви. Полукръглата абсида (полукръглото пространство на източната страна на черквицата) е украсена само с един прозорец. Кръстът е с много къси рамене – църквата се отдалечава много от малоазиатските, критските и гръцките образци. Тя има и една особена черта, която се среща само у нас в малките църкви – една голяма двустъпална арка, която върви по очертанието на вътрешния свод и която е дело навярно на местна традиция, дошла в ІV-VІ век у нас от Сирия. Има я в една преславска църква от Първото българско царство. Среща се и в останалите църкви в групата. Единствена църквата в Бобошево не се е подчинила на тая традиция. Със скъсяването на раменете на кръста, българският архитект е наложил печата си над чуждия план. Той го е опростил и уяснил. Църквата е блок, който окото обхваща с един поглед.

При изследването на черквата от проф. Н. Мавродинов тя е нямала покрив. Той пише: ”Покривът й е разрушен и не се знае как е била покрита. Знае се, че група от настанените над квартал Гюргево черкези след Кримската война, озлобени срещу всичко славянско и християнско, се нахвърлили да разрушават този шедьовър на строителното изкуство. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в черквицата. Уплашени, че това е наказание от боговете, те се отказали от по-нататъшното събаряне на черквицата. Куполът е осмостранен. Ръбовете му са имали колони. Стените му са украсени с тухлени арки – архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма. По товау което може да се види сега, изглежда, че очертанията на покрива са били в права линия.”

Като изследвал украсата на стари фасади, Мавродинов сравнява черквата “Св. Никола” в Сапарева баня с черквата в село Нерези до Скопие.

Според архитектурните черти много от формите и плановете са от местна традиция. Установява се едно непрекъснато развитие на архитектурата по нашата земя от ІІІ век до края на ХІV век.

Сравнена с архитектурата в Цариград, Гърция и Сърбия, тази архитектура образува отделна школа във византийската архитектура и има връзка с черквата “Св. София”.

На цариградско влияние се дължат и арките на църквите в Нерези и Сапарева баня. За арабското влияние в черквицата “Св. Никола” Н. Мавродинов пише: “Може би и ромбовете на “Св. Иван” в Месембрия и “Св. Никола” в Сапарева баня, да се дължат на една транспозиция на тухли на всечени ромбове, които виждаме на мюсюлманските паметници. Техниката и материалът обаче са други.”

Черквицата “Св. Никола”, която има приблизително външни размери 540 х 660 см., във височина до главния корниз вероятно е достигала до 420 см., а до купола 660 см., е реставрирана от арх. Рашенов през 1937 г.

Цялата църква е изградена от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана. Ръбовете на осмоъгълния барабан са оформени като колони от същите фуги и тухли, а нишите на четирите прозореца са по-тесни от другите.

Чрез външните разчленения, начина на градеж и фактурата на строителния материал, архитектурният образец е добил свеж и живописен вид. Вътрешното оформление на църквата, както при църквата “Св. Тодор” край Бобошево, е станало чрез модулни отношения, като тук за модул е избрана дължината на рамото на кръста север-юг.

Този модул дава естетическо съотношение от редицата на златното сечение, закономерност за хармоничното съотношение на частите към тялото в природата и изкуството. В план диаметърът на купола към общата вътрешна ширина на диаметъра е 3 : 5, а във височината до засводеното рамо до кръста (ключа) към височината на купола е 5 : 8 (с малко допустима грешка).

Предполага се, че черквите “Св. Тодор” до Бобошево и “Св. Никола” в Сапарева баня са малки болярски черкви на местни феодали. Датировката на “Св. Никола” се отнася към времето на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV век.)



Васил Коритаров


Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.